Оман – полезен съюзник на Иран във враждебния Залив

Франс прес

Султанатът Оман играе уникална роля сред страните от Арабския полуостров с поддържането на отлични отношения с Иран, което може да му позволи да действа като посредник в конфликта в Йемен.

Разположен точно срещу Иран, от другата страна на Ормузкия проток, Оман поддържа със съседа си специални отношения, които никоя от другите арабски монархии в Залива, управлявани от сунитски династии, не е могла да установи с Техеран.

По примера на Саудитска Арабия те, напротив, смятат шиитската Ислямска република за свой основен регионален противник и водят срещу нея борба за влияние в Сирия, Ирак, а сега вече и в съседа си Йемен.

Словесната война се ожесточи през последните дни. Иран определи като „опасна“ намесата в Йемен на водена от Саудитска Арабия коалиция, в която Оман единствена от страните в Залива не участва.

А според ирански медии Техеран е поискал помощ от султаната за „незабавното“ прекратяване на въздушните удари на тази коалиция по подкрепяните от Иран йеменски шиитски бунтовници.

Връзките между Маскат и Техеран предизвикват скърцане на зъби у другите петима членове на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива (ССАДЗ), но те могат да превърнат Оман във важен посредник с Иран, както за арабските му съседи, така и за Запада, подчертават експерти.

Понеже Оман се ползва с доверието и на САЩ, с които е сключил военни споразумения.

„Всякакво подобрение на отношенията може да послужи за стимулиране на доверието и това да помогне да преодоляване на годините на подозрения между страните от ССАДЗ и Иран“, смята Кристиан Коутс Улрихсен, експерт по Близкия изток в университета Райс.

Този добър международен имидж бе дипломатически полезен в редица случаи.

След историческото рамково споразумение в четвъртък между Техеран и големите сили за иранската ядрена програма държавният секретар на САЩ Джон Кери благодари на Оман за „решаващата му роля за започването на тези преговори“. Именно пред султаната той дискретно изрази през 2011 г. волята на администрацията на Обама да започне диалог с Иран.

Оман бе посредник между Техеран и Вашингтон и за освобождавания на пленници, включително на трима американци, които Иран задържа през 2009 г. и на иранка, която САЩ освободиха през 2012 г.

Султан Кабус, който е на власт от 1970 г. в Маскат, винаги е държал да поддържа силни връзки с Иран, „защото един съсед никога няма да се отдалечи“, подчертава Мохамед Саад Ал Мукадам, преподавател по история в университета „Султан Кабус“ и експерт по отношенията между двете държави.

Иран например му помогна, като изпрати свои войски да смажат сепаратистки бунт в Дофар в началото на 70-те години.

Тази близост отчасти се обяснява с факта, че оманците са в мнозинството си мюсюлмани ибадити, което позволява на султаната да избегне разделението сунити/шиити, което диктува политиката на други страни в региона.

Тези процъфтяващи отношения обаче се култивират и в търговската област. Обменът между двете страни за две години скочи от 198 милиона на 1,05 милиард долара според иранския посланик в Маскат Али Акбар Сибевеих.

„Очакваме да видим много силно увеличение на търговския обмен през 2015 г.“, добави Сибевеих, който посочи, че неотдавна са били подписани редица договори.

Миналата година двете страни се договориха да построят подводен газопровод за пренасяне на ирански газ към град Сохар в Оман, откъдето по-голямото количество да се изнася към Азия.

Според посланика Иран предвижда да построи и управлява болница с 400 легла на стойност 1,5 милиард долара в Барка, близо до Маскат. Контрабандната търговия също е нараснала – бързоходни катери често прекосяват протока между Оман и поставения под ембарго Иран.

„В интерес на Маскат е да задълбочи връзките с Техеран“, подчертава Кристофър Дейвидсън, преподавател по политика на Близкия изток в Дърамския университет. Иран може по-специално „да предложи много повече по отношение на сътрудничеството в областта на отбраната“, имайки предвид, че двете страни споделят едни и същи интереси за Ормузкия проток, откъдето транзитира голяма част от произведения в Близкия изток суров петрол.

Тези специални отношения в дългосрочен план може да са от полза и за другите страни в Залива, тъй като „Иран може да им предложи голям регионален пазар, който до голяма степен е неразработен“, посочва Улрихсен.

БТА