Какво очакват и какво предлагат руснаците на „европейския Че Гевара“
За „пролет“ в гръцко-руските отношения спомена гръцкият премиер Алексис Ципрас в интервю за авторитетния телевизионен канал „Русия-1“ по повод на визитата му в Москва по покана на руския президент Владимир Путин. Макар че мокрият сняг, който тези дни падна в Москва, напомня за всичко друго, но не и за пролет, той не предвещава само лошо. Легендарният руски режисьор Андрей Тарковски казваше, че водата носи…катарзис! Сиреч, нужно е да бъде изчистен негативният товар върху двустранните отношения, натрупан през последните пет години. При това, със смяната на часовото време в Гърция, от миналата неделя за първи път в близката история на двете страни часовниците в Атина и Москва са…синхронизирани!
Какво по-конкретно гръцкият премиер ще се стреми да постави на масата за преговори с руския държавен глава Путин? От досега известните намерения, а също и след визитата миналата седмица на енергийния министър Панайотис Лафазанис в Москва, линията на правителството в Атина изглежда се движи в няколко посоки: По отношение на енергетиката Атина вече постави тези въпроси и се надява на смело намаляване на цената на природния газ от страна на Русия, което може да стане при това в доста значителна степен, тъй като е възможно това да бъде съчетано с цялостното падане на цената занапред и да следва ценовия спад на петрола от последните шест месеца. В същото време гръцката страна поиска и получи уверение за положително решение на този въпрос чрез драстично намаляване на сумите, които Гърция плаща въз основа на споразумението с руската Газпром по схемата „взимай или плащай“ /сиреч плати за договореното количество макар и да не си го ползвал/. Миналата година за тази цел бяха дадени 100 млн. евро. Едно намаление на цената над 50 и даже 60 на сто, би било добра „инжекция“ за празните каси на гръцката държава.
От друга страна, голям дебат имаше и относно премахването на руските контрамерки върху гръцките селскостопански стоки. Тази дискусия не преследваше политически и икономически цели, а се водеше от „хуманитарни съображения“ и на нея се гледа като на оферта от страна на Москва за подложеното на изпитание гръцко фермерство. Големият въпрос, на който всички търсят отговор, е дали премиерът Ципрас ще поиска финансова помощ от Кремъл. Де факто Гърция няма право да иска помощ от трети страни. С други думи такъв въпрос не е бил поставян и е логично да не бъде поставян. Възможни ли са обаче други форми на „съдействие“ от страна на Москва за Атина? „Възможни са и те са колкото… цветовете на небесната дъга“, каза с подтекст руски представител. Към какво се стреми Москва и как е възможна каквото и да е форма на сътрудничество с нея? По принцип, на първо място стои голямата тема за газопровода, нека го наречем „Южен коридор“, макар че някои побързаха да го кръстят „Турски поток“.
Тръбата, която ще замени прословутия и бленуван „Южен поток“, който през Черно море трябваше да излезе в България. След нескончаеми „спънки“ от страна на Брюксел и най-вече на Вашингтон, в края на миналата година Владимир Путин обяви отмяна на този проект и заедно с турския президент Ердоган обявиха строежа на „Южния коридор“, който ще стига до гръцко-турската граница…, а оттам, който иска може да дойде и да купува! ЕС би могъл да изгради инфраструктура и да доведе тръбата до европейските потребители. В тази насока Атина има възможност да се включи силно в играта с някаква роля и де факто да издигне ролята си в захранването с газ на други страни. Ако, разбира се, тя поеме изграждането на част от тръбопровода, който ще минава през гръцка територия – около 420 км, тогава гръцката страна би могла да се превърне в гигантски център за транзитиране на 45 млрд. куб.м. годишно към съседни държави, в това число до Австрия, Унгария и дори Италия. Става дума за приходи, които тази тръба ще носи на Гърция – над 500 млн. евро годишно, отделно работни места в района. Освен това, Атина ще получи възможност да преговоря с Москва от друга позиция за цената на количествата, които страната ще консумира.
Строежът на тръбопровода може да бъде осъществен от консорциум от компании на страни от Европа – нещо, което би могло да се обвърже с европейските норми. Освен руската Газпром във връзка с този проект, интерес проявиха и други руски консорциуми, представляващи частни интереси, но с много гъвкави структури и обвързани с европейски партньори. „Ако вие решите за газопровода, освен ползи, двустранните връзки ще получат тласък и в много други области, като например, в туризма“. Това каза представител на голям инвестиционен консорциум, който от 2010 г.
насам изчаква да налее над два милиарда евро на пазари с туристически имоти в Гърция, чийто сделки за момента са „блокирани“ заради, както винаги, намеси от страна на Брюксел. „Ако вие направите качествен скок в интерес на националния ви суверенитет, в Москва са в състояние дори и…безвъзмездно да ви осигурят доставки на природен газ за две-три години, за да може икономиката ви да получи тласък“, каза същият представител. Москва може също така да намери решение и за гръцките земеделски продукти и е склонна да обсъди сериозно този въпрос на разговорите с гръцката делегация.
Колкото до международната обстановка от три месеца насам, по признание на руския аграрен министър Николай Фьодоров, събеседниците му от Германия, Холандия, Австрия и други страни, настойчиво са поискали от него да бъде намерен начин, за да може нещата „да бъдат върнати в старото русло на добрите времена на сътрудничеството“. Също така, според президента на Газпром Алексей Милер, германците, които в този момент саботират всеки опит за изграждане на тръба по южния коридор, държат да се отвори дума с руския енергиен гигант за строежа на два допълнителни тръбопровода по дъното през Балтийско море, близо до вече съществуващите. С други думи над 120 млрд. куб. м. газ да стигат до Европа само през Германия!
„Алексис Ципрас има уникалния шанс да се превърне в лидер на една друга политика, в един…“Европейски Че Гевара“, бе казал руски анализатор веднага след победата на СИРИЗА на 25 януари. „Стига, разбира се, той да покаже последователност и активност, което му пожелаваме“, казват приближени до Кремъл, които на фона на събитията в Украйна вече ясно си дават сметка за това докъде някои искат до доведат Европа. А това са онези, които все по-силно от всички крещят за…солидарност.
БТА