Манифест на 70 сенатори и депутати иска повече свобода за проституцията в Италия
Група от 70 сенатори и депутати от различни парламентарни групи представиха днес манифест, в който настояват за промяна на закона за проституцията в Италия.
Документът е подписан както от представители на управляващата коалиция, така и от опозицията, сред които изпъкват имената на председателя на Комисията по социалните въпроси в Камарата на депутатите Пиерпаоло Варджиу, на заместник-председателя на Сенатската комисия по труда и социалното осигуряване Мария Спилаботе и на сенаторката от опозиционната партия „Форца Италия“ Алесандра Мусолини – внучка на диктатора Бенито Мусолини.
Действащият в Италия закон за проституцията, приет през 1958 година, е повече известен като „закона Мерлин“ по името на неговата вносителка Лина Мерлин, която тогава е депутатка от Италианската социалистическа партия (ИСП). По силата на този закон са затворени публичните домове, наричани и до днес „домове на толерантността“. Той обаче не забранява проституцията и не преследва проституиращите, освен ако са малолетни.
„Законът Мерлин“ предвижда наказания за онези, които волно или неволно улесняват проституцията, без да извличат преки икономически облаги от нея, както и всички, които използват проституцията с цел печалба. На практика това означава, че собственик на жилище подлежи на съдебно преследване, дори когато без негово знание в недвижимия имот е извършен акт на проституиране. Две или повече проституиращи лица не могат да си помагат взаимно, за да гарантират собствената си безопасност, защото законът третира взаимопомощта като улесняване на проституция.
Проблемът с регламентирането на проституцията в Италия е висящ вече 57 години. Явлението отдавна не засяга само жените, а обхваща също мъже и транссексуални. Липсват комплексни национални статистики, но частичните данни са доста красноречиви. Четворно се е увеличила малолетната мъжка проституция. Според някои данни общо в страната проституиращите са 50 хиляди, според други техният брой е поне два пъти по-голям и не включва категорията на „придружителките“, както тук се наричат скъпо струващите проститутки. Най-активни в контрола на проституцията са румънски и албански криминални банди.
КОДАКОНС, което е най-голямото сдружение на потребителите, извърши собствено проучване и заключи, че 3 милиона души или 5 процента от населението на страната са редовни клиенти в сферата на проституцията. Проституиращите плащат данък, който не се определя върху техния реален доход, а върху предварително заложен „оборот“. Официално проституцията има 3,5 милиарда евро дял от БВП (брутния вътрешен продукт).
Вече десетилетия продължават споровете кой модел да избере Италия за регламентиране на проституцията. Визират се главно три, наложили се в Европа практики.
Първата е на сравнително либералните режими, наричана „регулационизъм“ по възприетата от Европейския парламент (ЕП) терминология. Регулационизмът, въведен в Швейцария през 1942 година, в Австрия през 1974 и в Германия през 2002 година, представлява модел, при който уличната проституция и проституцията, предоставяна в закрити помещения, е регламентирана от държавата и не е забранена, ако се осъществява съгласно тази правна уредба. Проститутките имат задължения да се регистрират пред местните власти и да преминават редовни медицински прегледи. Ползват се с всички права, предвидени от националните трудови законодателства.
Противоположният модел е прохибиционизмът, практикуван в някои източноевропейски страни, при който проституцията на всички места е забранена. Сводничеството и предлагането, а в някои случаи и търсенето на проституция, са наказуеми. Негова разновидност е неопрохибиционизмът, възприет в Швеция и Норвегия, където проституцията е забранена, но наказателно преследвани са само клиентите, които се третират като извършители на насилие спрямо проституиращите. Този модел бе приет миналата година с резолюция на ЕП като препоръчителен за страните от Европейския съюз (ЕС).
Италия в момента практикува неоаболиционизъм. Това е развита форма на аболиционизма, при който уличната проституция и проституцията в закрити помещения не е забранена. Държавата толерира проституцията и не се намесва. Проституирането на възрастни не е наказуемо, но възползването от проституция на други лица се наказва. При неоаболиционизма държавата изрично се намесва като регламентира забраната на публичните домове.
С манифеста, подписан от 70 сенатори и депутати, всъщност се цели ускоряване на процедурата по обсъждане на законопроекта за проституцията, чийто вносителки са Мария Спилаботе и Алесандра Мусолини. Той съдържа седем члена и предвижда издаването на разрешителни за проституиране от съответните търговски камари, както това става при регистриране на фирми и еднолични търговци.
Молбите трябва да бъдат придружени от медицинско свидетелство за психологическа годност, което изрично да показва доброволния избор да се упражнява тази професия с цел да бъдат елиминирани сводници и други „посредници“. Разрешителното ще подлежи на подновяване на всеки шест месеца срещу такса от 6 хиляди евро, която се намалява на 3 хиляди, ако проституирането не е основният източник на доходи и се съчетава с друга трудова дейност.
След получаването на разрешително на кандидатите ще бъде издаван „професионален сертификат“ и те ще трябва да се снабдят с данъчен номер за ДДС. Общините пък ще издават разрешителни за проституиране в домашни условия при спазване на съответните санитарни условия и задължителна употреба на предпазни средства.
Един от членовете на законопроекта вероятно ще предизвика разгорещени дебати. Той предоставя на местните власти да определят обществени места за упражняване на проституция и да изготвят съответни правилници за тях. Противници на предложението вече го окачествиха като „отваряне на държавни бардаци“.
БТА