Как ще се нормализират отношенията между Сърбия и Косово

Брюкселският диалог между Белград и Прищина се движи по пътя, определен от резолюцията на Общото събрание на ООН от октомври 2013 г. Това е път към „нормализиране на отношенията в полза на мира, сигурността и стабилността в Западните Балкани, поощряване на сътрудничеството и промоция на предимствата от присъединяването към Европейският съюз за подобряване на условията, в които живеят хората. Всъщност това са много крачки по време на дългото пътуване, което трябва да направят двете страни“.

Общата посока в преговорите между Белград и Прищина е добра. Но това не означава, че крайният успех е гарантиран. Знаем това от опита в управлението на етническите конфликти и прилагането на Брюкселското споразумение. Споразуменията се постигат трудно, те са рамкови и общи, а „дяволът е в подробностите“. Много подробности трябва да се решават.

Първото голямо предизвикателство пред нас е изпълнението на договореното формиране на съюз на общините, населени главно със сърби. Покрай многобройните разногласия и конфликти албанската и сръбската страна са съгласни само за едно нещо: мнозинството от гражданите на Косово и Сърбия желаят техните страни да бъдат част от европейската интеграция, тоест да постигнат свое „европейско бъдеще“. Затова ЕС с право се хванал за тази тяхна нагласа, оставяйки временно настрана принципа и практиката да не приема за свои членки държави, които не са решили взаимните си противоречия, включително и споровете за границите.

Противниците на тази политика на ЕС – в Косово преди всичко опозиционното движение Самоопределение, а в Сърбия многобройни антиевропейски, а и така наречените проруски партии (Демократическа партия на Сърбия, Сръбска народна партия, Двери), както и онези от управляващата коалиция, които говорят за ЕС, а мечтаят за Евразия – продължават да подклаждат спора за статута на Косово.

Факт е, че въпросът за статута на Косово е най-дълбокото и засега непримиримо противоречие между Белград и Прищина. Това е основното ограничение за диалога, както и за процеса на нормализиране на отношенията. Досегашният опит от диалога потвърждава, че щом се повдигне този въпрос, се създава политически климат, който прави невъзможно всяко споразумение или затруднява прилагането на договореното.

Но засега дори и противниците на „европейското бъдеще“ не успяват да докажат, че Прищина и Белград имат алтернатива на съвместното европейско бъдеще. Въпреки че придвижването към членство в ЕС е ефикасно средство за създаване на благоприятни условия за диалог и нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, това не е „вълшебна формула“, която сама по себе си може да реши въпроса за признаването на Косово от страна на Сърбия.

Началото на 2015 г. предвеща бурна година, с изостряне на политическите и социалните конфликти в Косово и връщане на въпроса за статута или „признаването на независимостта“ на Косово на челно място в списъка на политическите задачи на Сърбия. Това доведе и до обтягане на отношенията между Белград и Прищина, което не представлява благоприятна рамка нито за диалог, нито за прилагане на договореното.

Резултатите от проучванията показват, че над 40 процента от косовските албанци са готови независимо от статута да напуснат Косово. Това се потвърждава и от неотдавнашното им масово изселване, при което десетки хиляди албанци от Косово поискаха политическо убежище в ЕС. Причината за такава тенденция сред албанците, както и сред сърбите от Косово, е фактът, че жизненият стандарт на мнозинството от тях е далеч под този от преди десет години.

Над 76 процента от работоспособното население са недоволни от икономическата ситуация в Косово, защото мнозинството нямат никаква работа, а 50 процента от анкетираните граждани са изразили недоволство от политическата посока, в която върви Косово. Резултатите от проучванията показват, че 20 процента от сърбите желаят да напуснат Косово. При това сърбите поставят на преден план причини, свързани със собствената им сигурност.

Надеждата за възможността за успешно продължаване на диалога бе подхранена от тристранната среща на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини с делегациите на Белград и Прищина в Брюксел на 8 и 9 март 2015 г., която завърши с парафирането на споразумение за правосъдието. Поведението на Белград и Брюксел обаче не съответства на важността на процеса на нормализация и на предизвикателствата, които стоят пред този процес.

Вместо да изберат проактивна политика на печелене на съюзници сред политическите и социалните групи в Косово, в Сърбия и сред косовските сърби, те избраха политика на „бюрократична тайнственост“. Обществеността получава крайно оскъдна и повърхностна информация за самия диалог и за процеса на прилагане на договореното. Прибягва се до методологията „насаждане на демокрация и благосъстояние“. По същество се създава така наречената нова реалност, която обществеността е принудена да приеме. Но обществеността е податлива на манипулации. Това затруднява споразуменията и прилагането на договореното и предизвиква ненужен и често опасен политически отпор и проблеми за сигурността.

Като се има предвид нарастването на политическото и социалното напрежение, както и на евроскептицизма и в Сърбия, и в Косово, цената може да се окаже временна блокада на процеса или трайно прекратяване на брюкселския диалог. Затова Прищина, Белград и ЕК трябва да променят поведението си и по-добре да информират сърбите за споразумението. Информационната кампания трябва да се активизира.

За да се увеличат шансовете за краен успех, трябва да се изгради всеобхватен пакет от гаранции, който да включва надзор на сигурността и на правната и политическата активност на всяка от страните, развитие на сътрудничество между институциите на Сърбия и Косово, засилване на сътрудничеството на двете страни с ЕУЛЕКС и КейФОР, повишаване на доверието и сътрудничество на косовските сърби с ЕУЛЕКС и КейФОР, тоест с НАТО.

БТА

*Авторът е научен съветник в Института за обществени науки и лидер на политическата партия Активна Сърбия.