Французин ще се опита да вкара в релси молдовската икономика
Франс прес
Французинът Стефан Бриде, финансов съветник от висока класа в продължение на близо 20 години, е изправен днес пред извънредно предизвикателство: да вкара в релсите икономиката на Молдова, най-бедната страна в Европа.
Необичаен е житейският път на този 43-годишен мъж, прекарал 18 от тях на служба в Ърнст енд Янг (Ernst & Young), една от четирите най-големи одиторски фирми на света. Той пристигна в бившата съветска република на дългосрочна мисия през 1999 г. и оттогава не я е напускал.
„И ето ме днес начело на министерството на икономиката и вицепремиер, фундаментална промяна и извънредно предизвикателство“, заяви той в интервю, дадено за АФП.
„Възможността се предостави в началото на годината с Демократическата партия на Молдова (с проевропейски възгледи – бел. АФП), която търсеше експерт от европейски произход, познаващ ситуацията“ в Молдова, след парламентарните избори през ноември, признава Бриде. Женен за молдовка, той получи молдовско гражданство през 2013 година.
Макар че задачата е титанична, си струва усилията, смята той. „Неведнъж съм бил недоволен от някои решения.Често имах желание да кажа „но защо да не се промени това!“ С брутен вътрешен продукт, представляващ 0,3 на сто от БВП на Франция, или 7,2 милиарда евро през 2014 г., тази малка страна с 3,5 милиона жители понася пълната тежест на рецесията в Русия и наложеното от Москва ембарго върху сектора на хранително-вкусовата промишленост.
„Днес в Молдова се пресича влиянието на няколко фактори: кризата в Русия, която доведе до сътресения в региона и в молдовската икономика, както и войната в Украйна, която очевидно имаше отражение“, обяснява министърът без политическа принадлежност.
В резултат, след като отбеляза икономически растеж от 4,6 на сто през 2014 г., тази година Молдова очаква да изпадне в рецесия, а БВП да се свие с 1 на сто.
Рецесията е „резултат, от една страна, на един руски пазар, който остава относително затворен, а от друга, на ограничените възможности да изнася в ЕС всички продукти, които желаем“, подчертава той.
Ответни мерки Като ответна мярка срещу подписаното от Кишинев през юни споразумение за асоцииране с Европейския съюз Москва наложи ембарго на вноса, състоящ се предимно от ябълки, сливи и консервирани продукти, наказвайки драстично молдовските земеделски производители, много от които зависят на 100 процента от търговията с Русия.
Тези санкции се добавиха към онези, които вече засягат молдовските вина, водещият продукт на страната, притисната между Румъния и Украйна. Ембаргото струва общо 145 милиона долара на молдовската икономика.
Друг обрат, дължащ се на кризата в Русия, беше намаляването на паричните преводите, изпращани от молдовски мигранти, мнозинството от които (около 550 000) работят в Русия. „Имаше спад на паричните преводи, а очакваме такъв и през 2015 г.“, казва Бриде. Но близо една четвърт от БВП идва от тези преводи.
Въпреки това влизането в сила на споразумението с Брюксел през септември позволи на Молдова да изнася без такси някои продукти, включително плодове, за ЕС, който през 2014 г. стана основният й търговски партньор.
Кишинев, който трябва да полага големи усилия, за да спазва фитосанитарните норми на ЕС, се надява, че ще може да изнася за общия пазар и продукти от животински произход от третото тримесечие.
„Днес има осъзнаване на преимуществата на това споразумение“ сред молдовски граждани, много от които все още изпитват носталгия по СССР, заявява със задоволство Бриде. Това важи в особена степен за Приднестровието, самообявила се република с предимно рускоезично население в източната част на страната.
Друг положителен момент: „признаци за рестартиране“ на износа към Русия, след „експерименталната“ отмяна от страна на Москва на ембаргото за десет фирми за производство на ябълки.
Спасението за страната ще минава и през способността й да привлича капитали, смята министърът, който иска да работи за опростяване на процедурата за регистрация на фирми. „Моят повече от 20-годишен опит в частния сектор ще ми позволи да взаимодействам с него по начин, който да улесни пристигането на чужди инвеститори“.
БТА