Латинска Америка мълчи за Венецуела, докато САЩ обвиняват за човешките права
Питър Орси
Асошиейтед прес
От Мексико до Бразилия ръководителите на страните в Латинска Америка до голяма степен запазиха мълчание на фона на обвиненията срещу официален Каракас за нарушения на човешките права и е малко вероятно да критикуват своя съсед на тазседмичната им регионална среща на върха в Панама.
Много от латиноамерикански лидери, които се събират в Панама, са свързани с богатата на петрол Венецуела, ако не идеологически, то чрез бизнес взаимоотношения, и не споделят въведените наскоро санкции на САЩ срещу някои официални представители в тази страна. Други не искат да бъдат гледани като страни, изпълняващи заповедите на Вашингтон, особено при положение че са изправени пред проблеми като протести и стремително спадащи рейтинги на одобрение у дома.
„Венецуела успешно разигра картите за историческия империализъм на САЩ и деспотичността на САЩ така, че накара хората да се въздържат от публични критики“ срещу нея, каза Джеф Тейл, анализатор във Вашингтонското Бюро по въпросите на Латинска Америка.
Правителството на Обама миналия месец замрази активите в САЩ и лиши от визи седем високопоставени фигури във Венецуела, обвинявани за нарушения на човешките права при миналогодишните протести срещу социалистическото правителство на президента Николас Мадуро. Над 40 души загинаха при тогавашните вълнения, които предизвикаха смазване на критиките и хвърлянето в в затвора на няколко опозиционни водачи, включително изненадващия арест на кмета на Каракас Антонио Ледесма.
„Хюман райтс уоч“ и други правозащитни организации излязоха с изявление във вторник, в което поискаха страните, които ще участват в срещата на върха, да призоват правителството на Мадуро да провери твърденията за тормоз над правозащитници.
Но вместо да хвърлят светлина върху предполагаемите нарушения, санкциите на САЩ предизвикаха повсеместно осъждане в Латинска Америка, което лиши Обама от надеждата да демонстрира дипломатическа победа на срещата на върха за решението му да възстанови отношенията с противника от времето на Студената война, Куба. Споменаването на Венецуела като заплаха за националната сигурност на САЩ, което присъстваше в президентския указ, с който бяха обявени санкциите, представлява стандартен бюрократичен език от страна Вашингтон. Но то все пак е обезпокоително за регион, който има дълга история на намеса на САЩ, изразяваща се от подкрепа за някогашните военни режими до усилия за сваляне на леви правителства.
Заместник-съветникът по въпросите на националната сигурност Бенджамин Роудс заяви на пресконференция в Белия дом във вторник по повод предстоящата визита на Обама, че езикът в указа е обичайният, който САЩ използват, когато налагат санкции по света.
„САЩ не смятат, че Венецуела представлява известна заплаха за националната сигурност“, каза Роудс. Този ход, добави той, „не е от мащаб, който по някакъв начин в по-широк план да е насочен срещу венецуелското правителство“.
Рикардо Сунига, старши директор по въпросите на Западното полукълбо към Съвета за национална сигурност към президента на САЩ, каза на същата пресконференция, че „е ясно, че ситуацията във Венецуела буди безпокойство сред съседите и другите страни в региона“. „Нямаме никакви враждебни намерения към Венецуела“, добави обаче той.
„Най-важното е, че имаме интерес от преуспяваща Венецуела“, заяви Сунига. „Ние сме най-големият търговски партньор на Венецуела. В исторически план имаме отдавнашни и дълбоки двустранни връзки, включително между много семейства в двете страни“.
Тези американски действия вдъхнаха нов живот на правителството на Мадуро точно когато резкият спад на цените на петрола изглеждаше, че ще създаде предпоставки за задълбочаване на икономическата криза в страната, характеризираща се с масов недостиг на стоки и стремително пълзяща инфлация от 68 процента. Той обеща да предаде на Обама петиция с подписите на десет милиона венецуелци, съдържаща призив да отмени санкциите.
Съпротивата от страна на региона изглежда хвана САЩ неподготвени. „Да си призная, бях малко разочарована, че не се появиха повече защитници на факта, че очевидно това действие /санкциите/ няма за цел да навреди на венецуелския народ или венецуелското правитество като цяло“, каза миналата седмица Робърта Джейкъбсън, помощник държавния секретар на САЩ за Западното полукълбо.
Не беше изненада, че леви съюзници като правителствата на Еквадор, Боливия и Никарагуа скочиха в защита на Каракас. В исторически план всички изброени страни са се противопоставяли открито на Вашингтон. Но дори и по-умерени правителства и традиционни американски съюзници в региона не искат да критикуват Мадуро.“Смята се, че това е все едно да се обърнеш срещу самия себе си“, каза Риса Граис-Таргов от компанията за оценка на политическия риск „Юрейша груп“.
Някои правителства бранят дълбоките си икономически връзки с Венецуела, включително Аржентина и над дузина страни, които са получавали субсидирани петролни доставки в рамките на оглавявания от Венецуела съюз Петрокарибе.
Други се безпокоят за регионалната стабилност. В Колумбия президентът Хуан Мануел Сантос се опитва да защити важните търговски отношения с Венецуела, да поправи двустранните отношения, които се сринаха при агресивния му консервативен предшественик Алваро Урибе, и да запази венецуелската подкрепа за сложните мирни преговори с левите бунтовници.
Същевременно президентите на влиятелните регионални сили Мексико, Бразилия и Чили си имат на главите свои вътрешни кризи, породени от сриващите се икономики в техните страни и обвинения в корупция на правителствено ниво, така че те не изпитват желание да настройват срещу себе си левите избиратели, сред които покойният венецуелски президент Уго Чавес все още е на почит.
Мексиканският държавен глава Енрике Пеня Нието бе принуден да орязва разходи и да задържи широко прокламираните реформи в енергийния сектор след рязкото понижение в цените на петрола.
Той също така се бори с последствията от скандали, избухнали след твърдения за връзкарство, както и след изчезването на 43-ма студенти, които според властите са били задържани от полицията, предадени на наркобанда и убити миналия септември.
Бразилският президент Дилма Русеф се доближава до Мадуро по срив на рейтингите на одобрение – според неотдавнашно социологическо проучване едва 12 процента от гражданите смятат представянето на правителството й за „добро“ или „отлично“.
Това, което отблъсква избирателите, са забавеният икономически растеж и разрастващият се корупционен скандал в държавната петролна компания „Петробрас“. И докато предшественикът й Луис Инасио Лула да Силва бе регионален властови брокер, Русеф не разви ясна външна политика или водаческа роля, надхвърляща пределите на Бразилия. И срещу двамата държавни ръководители имаше протести, в които се призоваваше за оставките им.
Русеф и чилийската й колежка Мишел Бачелет са бивши политически затворнички, за които би изглеждало естествено да говорят за безпокойство, свързано с човешките права. Но популярността на Бачелет също спадна заради твърдения, че синът й е използвал влиянието си, за да си осигури банкови заеми – корупционен скандал, който заплашва дневния й ред да се бори с неравенството в Чили.
С изключение на изказване от тази седмица на уругвайския външен министър, който изрази безпокойство от хвърлянето в затвора на опозиционни лидери и употребата на сила срещу демонстранти, най-публично изразената критика в Латинска Америка срещу Венецуела дойде от хора, които вече не се подвизават по коридорите на властта.
В огласено в понеделник писмо 19 бивши лидери от Латинска Америка и Испания призоваха правителството на Мадуро да освободи активистите от затвора и да зачита „конституционните принципи и международните стандарти“.
Латиноамериканските дипломати обичат да казват, че могат да бъдат по-ефективни, като изразяват безпокойството си в частни разговори с венецуелските представители, а не като вадят „кирливи ризи“ в общественото пространство. Те изтъкват посредническите усилия на южноамериканското регионално обединение Съюз на южноамериканските нации /УНАСУР/, което миналата година за кратко събра правителство и опозиция на масата за преговори, и казват, че могат да използват лостовете си за влияние отново, в случай че нещата излязат извън контрол около парламентарните избори във Венецуела по-късно тази година.
И макар че Мадуро вероятно ще дойде в Панама готов за конфронтация, държавните ръководители от региона не искат тази безизходица да доминира форума, казват анализатори.
„Според мен истината е, че определен брой страни са чувствителни относно своите вътрешни политически и икономически проблеми“, каза Тейл, и „не искат задължително да заемат публични позиции, които да се възприемат сякаш те самите са открити за подобен род критика“.
БТА