Първанов ще козирува на руските генерали в Москва
Поредицата от посещения на основни политически фигури от челните редици на руската Пета колона в България продължава с обявено днес скорошно пътуване на Георги Първанов до Москва. Инструктажът продължава!
Хваленият (едновременно от премиера Борисов и от Първанов) като отличник в правителството вицепремиер Ивайло Калфин празнува 3 март в Москва и визитата му явно не е била толкова ялова, колкото изглеждаше. От посещението му не последва нищо друго в двустранните отношения, освен богата реколта от медийни изяви в руската столица, в които Калфин се изяви като верен страж на българско-съветската дружба (в блога интервютата му бяха преведени на български екслузивно за читателите на ivo.bg).
На 16 март в руската столица беше извикан и председателят на БСП Михаил Миков, който имаше проблеми да обясни какво търси там. На въпросите дали е редно да си другарува с поставения в черния ембаргов списък на ЕС и САЩ шеф на руската държавна Дума Сергей Наришкин, Миков сопнато отвръщаше, че самият той не е в забранителен списък – с други думи, желан е в Москва и с желание отвръща на повикването.
Още по-нелепо е алибито на Първанов. Него пък го канят по линия на руското министерство на…отбраната. В момент, когато България е принудена да се отбранява срещу руската хибридна информационна война, лидерът на АБВ, съуправляваща партия в кабинета Борисов, получава предложение да се изяви като доверено лице на руските военни. Мобилизират го да участва в международна конференция по сигурността в столицата на държавата, която с агресивната си политика срещу Украйна и с провокациите си срещу съседите си (включително и срещу българските териториални води и въздушно пространство), принуди евроатлантическата общност и близки до нея държави да взимат спешни мерки за отбраната си.
Вярно е, че стягането на редиците на Петата колона тук не е нито тайна, нито новина. Какво още трябва да се случи обаче, за да имаме новина, свързана с някакво противодействие? Всички ние знаем отговора на този въпрос: „просто” Борисов трябва да нареди. Той обаче предпочита да седи на евроатлантическия си стол и да се обляга на евразийския едновременно с това.
Междувременно растящият руски натиск върху България, която се опитва да подкупва, разделя, противопоставя вътрешно и на други страни от евроатлантическата общност се вижда и регистрира вече на висок глас в чужбина. Например в самата Украйна.
Разказвайки за опитите на Путин да си купи БТК, военни предприятия в България, ТВ7 и т.н., сайтът EUROMAIDAN.PRESS публикува на 11 април статия, озаглавена „България е цел на руски престъпници и шпиони”.
Авторът Томас Тенер прогнозира, че предстои засилване на руския натиск върху България. За тази цел, както в Гърция, Сърбия, Кипър и Черна гора, Русия ще използва мръсни пари, местната мафия, корупция, подкупи, икономически инвестиции, както и класическите методи на шпионажа, за да проникне в българските държавни институции и да ги отслаби.
„Русия ще продължи своето криминално и разузнавателно проникване в България, и двете отговорност на ФСБ на Русия. Също като в Гърция Сърбия, Кипър и Черна гора, Русия ще използва комбинация от мръсни пари, корупция, подкупи, икономически инвестиции, сътрудничество с местната мафия и класическа разузнавателна работа, за да проникне и отслаби държавните институции.“ България трябва да се съсредоточи към подобряване на контраразузнаването и борбата с организираната престъпност, препоръчва авторът. Според него би било добре европейските партньори и американската ФБР да помогнат на България, а САЩ да увеличат военното си присъствие в България.
Този коментар от Киев звучи логично, но по каква логика премиерът Борисов, най-овластеният човек в държавата ни, нито веднъж не е коментирал руската заплаха за българската национална сигурност, а повтаря отново и отново колко несъстоятелни са санкциите срещу Русия – че дори и си позволи да обобщава, че Западът бил „преглътнал” вече (анексирането на ) Крим?
Докато в главата на нашия премиер кънтят митовете за „двойните освободители” (над които в горната статия откровено се надсмиват), ще бъдем жертва на управленската двойнственост, която ни отрежда място на трета ръка партньори в евроатлантическата общност.