Китайското производство и потребление на стомана скоро могат да спаднат

Три десетилетия Китай бе рай за стоманения сектор. Годините на двуцифрен икономически растеж и неспирна урбанизация подклаждаха нарастващия апетит на страната за сплавта. Потреблението нарасна средно с 15 % годишно от началото на века, а миналата година достигна 689 милиона тона, което е почти половината от използваната стомана в света.

Желязната фиеста обаче скоро може да свърши. Годишният икономически растеж на Китай се е забавил от двуцифрено число до около 7%. Големите инвестиции в инфраструктура, които правителството правеше, за да стимулира икономиката на фона на световната финансова криза, намаляват. Пазарите на недвижими имоти в страната бързо „изстиват“, като оставят инвеститорите в този сектор с много неприятен, дългови махмурлук.

Идеята е, че Китай може да е близо до достигане на „върха на стомана“. Анализатори от инвестиционната банка Morgan Stanley са на мнение, че това е годината, в която потреблението и производството в страната ще достигнат своя връх, след което леко ще се понижат. Чжан Гуаннин, председател на Китайската асоциация за желязо и стомана, заяви неотдавна, че „китайското производство на стомана вече е стигнало връхната си точка.“ На шепа големи компании, които произвеждат повечето желязната руда в света, им е трудно да преглътнат такива разсъждения. Австралийската минна компания BHP Billiton настоява, че китайското търсене ще расте значително с години.

Сам Уолш от британския колос Rio Tinto прогнозира, че производството на стомана в Китай ще продължи да се повишава и в крайна сметка ще стигне 1 милиард тона годишно (спрямо около 823 милиона тона миналата година). Такива разбирания обаче могат да се окажат самозалъгване. Според една оценка тези и други минни компании са налели около 120 милиарда долара от 2011 година в нови находища за желязна руда.

Като пример за това как намаляването на китайското търсене на стомана засяга компаниите за желязна руда, миналия месец австралийската Fortescue бе принудена да отмени облигационен търг за 2,5 милиарда долара, като само дни преди това се опитваше да събере същата сума чрез пазарите за заеми.

Най-големият китайски държавен конгломерат CITIC обяви неотдавна, че чистата му печалба е намаляла с 18% миналата година отчасти заради неспокойните пазари на желязо и стомана.

Той бе принуден да поеме намаляване на справедливата пазарна цена на стойност 2,5 милиарда долара във връзка с голям проект за желязна руда в Австралия, който се сблъска със закъснения и по-големи от предвидените разходи.

Какви са евентуалните последици от това Китай да достигне своя стоманен връх, освен риска от подкопаване на целесъобразността за подобни инвестиции? Като начало – търговски войни. Тъй като не могат да пласират цялата си продукция у дома, китайските производители на стомана изнасят все по-големи количества за ужас на производителите от други страни, които ги обвиняват в дъмпинг.

Според консултантската компания MEPS Китай е изнесъл над 90 милиона тона стомана миналата година, което е повече от цялото американско производство на стомана, като отчита растеж от над 50% спрямо предходната година. Износът продължава да се увеличава тази година. Западните производители на стомана оказват натиск върху политиците си да ги защитят от вълната на евтиния китайски внос.

На 25 март ЕС обяви, че ще въведе антидъмпингови мита до 25,2% върху различни неръждаеми стоманени продукти от Китай, както и от Тайван, след като европейската асоциация за търговия със стомана Eurofer обвини заводите в двете страни в нечестен дъмпинг.

На следващия ден ръководителите на американските стоманени компании отидоха на Капитолийския хълм, за да накарат техните конгресмени да предприемат подобни мерки. Освен ако Китай не намери начини да понамали износа си (неотдавнашното премахване на данъчното облекчение за износ на определени видове стоманени сплави може да помогне), тези жалби могат да се озоват в Световната търговска организация.

По-големите последици обаче могат да се окажат за самия Китай. Стоманеният сектор на страната е изключително разпокъсан, ужасно неефективен и обременен с излишни мощности. Централното правителство се опита да накара много компании, подкрепяни от държавата, да се обединят, но упоритите провинциални служители, които се стремят да запазят местни работни места, обезсмислят подобни усилия. Има информации, че министерството на промишлеността подготвя нови стъпки за преструктуриране на китайския стоманен сектор, като направят по-лесен фалитът на затруднени заводи.

Признак за желанието на централното правителство за реорганизация е неотдавнашното му решение да прекрати дългогодишната забрана чуждестранните инвеститори да притежават мажоритарни дялове в местни стоманени компании.

При сегашните обстоятелства обаче изглежда малко вероятно да има особена треска сред чуждестранните инвеститори да купуват такива фирми. Въпреки че високопоставени фигури от сектора, като господин Чжан, признават, че добрите времена са приключили, може все пак да е останало още малко време преди икономическата логика да възтържествува в китайския сектор за стомана.

БТА