Обама трябва да убеди скептиците след пробива с Иран и Куба
Асошиейтед прес
Президентът Барак Обама среща у дома сериозни предизвикателства пред външната си политика, сблъсквайки се с необходимостта да убеди скептиците във връзка с пробива в отношенията с Иран, а сега и с Куба.
Вчера Обама се върна във Вашингтон, все още сгряван от вниманието, което получи за историческата си среща с кубинския президент Раул Кастро на форума на високо равнище на американските държави. Президентът обаче със сигурност ще се сблъска с не толкова одобрителна аудитория в Конгреса, от чиято подкрепа се нуждае, за да доведе докрай ядреното споразумение с Иран.
Куба и Иран предлагат на Обама, чийто мандат приключва през 2017 г., възможност да бъдат венеца на постиженията му. Иран може да се окаже по-голямо предизвикателство от Куба, но заедно те подлагат външната политика на Обама на критично разнищване, на каквото малко международни въпроси, като изключим войната, биват подложени.
На заключителна пресконференция в Панама в събота Обама даде ясно да се разбере, че смята, че може да се справи с двете изпитания. Президентът заяви, че американската общественост го подкрепя за Куба, и се изказа безпощадно за републиканците, които му се противопоставят за Иран.
И двата проблема се коренят в продължаващи десетилетия неправди. И по двата въпроса в САЩ има групи хора, дълбоко недоверчиви към правителствата, с които Обама си има работа.
Подкрепящите Израел американци не могат да проумеят сделка с Иран, която не признава съществуване на Израел. А от десетилетия американците с кубински произход, спасили се от революцията на Фидел Кастро, изобщо не могат да си представят американско правителство, което да не е за свалянето на властта в Хавана.
Куба обаче едва ли е заплаха, каквато може да бъде Иран. Общественото мнение вече не демонизира Куба. „Американците не се нуждаят от убеждаване“, каза Обама.
И все пак има неща, които напомнят, че не всички прегради са паднали. В стаята, в която се срещнаха Обама и Кастро, нямаше флагове – напомняне за липсата на дипломатически отношения между двете страни.
Следващата стъпка на Обама е да извади Куба от списъка на САЩ на държавите, спонсориращи тероризма. Това решение, препоръчано от Държавния департамент, може да стане факт до дни.
Обама ще трябва да уведоми Конгреса. Конгресмените не са задължени да одобрят решението, но разполагат с 45 дни да го отхвърлят.
Белият дом съвсем не изглежда разтревожен за политиката към Куба, тъй като подкрепата за прекратяване на над 50-годишната американска изолация на островната държава надхвърля партийните и географските граници.
Обама смята споразумението с Иран за много по-крехко. Иран и световните сили, преговарящи по споразумението, разполагат с време до края на юни за постигане на окончателна сделка, а иранското ръководство има отчетливо различаващо се тълкувание на онова, за което са се договорили страните досега.
Конгресът се мъчи да получи правомощие за одобряване на окончателното споразумение. Обама пази недоволството си основно за републиканците и разкритикува сенатор Джон Маккейн – съперника му за поста през 2008 г. – на пресконференцията в събота.
Миналата седмица Маккейн обяви за съществуване на съществена пречка в ядрените преговори, след като върховният ръководител на Иран настоя санкциите срещу Техеран да бъдат отменени веднага след като споразумението влезе в сила.
Обама определи критицизма на Маккейн като накърняване на доверието към държавния секретар Джон Кери.
„Сега един сенатор намеква, че нашият държавен секретар целенасочено тълкува погрешно споразумението и дава възможност на иранския върховен лидер да се възползва от съмнението в интерпретациите“, каза Обама. „Не така се очаква да водим външната си политика, независимо кой е президент и държавен секретар“, добави той.
БТА