Век след клането арменците в съвременна Турция все още са предпазливи

ДПА

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.

Почти никой от предшествениците му не е оцелял при избиването на арменци по времето на Османската империя преди един век. Дядото на Гафур Тюркай е бил един от малцината късметлии.

Внукът му, сега 50-годишен, седи в двора на арменската църква „Сурп Гирагос“ в югоизточния турски град Диарбекир.

Враждебността от онези дни още не е отминала. „Имайки предвид, че думата „арменец“ продължава да се използва като обида, можете да си представите колко е трудно“.

Тюркай намеква за изказването на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който по време на предизборната си кампания през август каза, че макар да е турчин, често обидно е бил наричан грузинец или с „дори по-лоши неща“, като например арменец.

„Сурп Гирагос“, най-голямата арменска църква в Близкия изток, беше разрушена до реставрацията й, започнала в началото на 2010 г. Дейността по възстановяването беше финансирана главно от арменци, живеещи в Турция, и арменската диаспора.

Като председател на църковната фондация „Сурп Гирагос“ Тюркай храни гняв към Германия. „Сурп Гирагос“ бе използвана от германските войници като казарма по време на Първата световна война, когато имперска Германия и османска Турция бяха съюзници.

Макар и напълно реставрирана сега, в църквата не се изнасят много служби. Сред арменците в Диабекир днес има само малък брой християни. На най-важните религиозни празници долита свещеник от Истанбул, където според оценките, живеят около 60 хиляди арменци – най-голямата общност в Турция.

Диарбекир е бил голям арменски център до изселванията през Първата световна война. „В началото на 20 в., 60 процента от населението е било християнско“, казва Тюркай.

„Три групи са оцелели при геноцида: децата, хубавите момичета и майсторите занаятчии“. Дядото на Тюркай е бил дете по онова време.

Почти всички оцелели са приели исляма защото са били принудени да го сторят, или защото са се надявали, че той ще им осигури защита.

Дядото на Тюркай вероятно е бил отгледан като мюсюлманин от кюрдско семейство и дори е ходил на поклонение в Мека. Самият Тюркай също е израснал като мюсюлманин, но казва, че винаги е знаел за арменския си произход. Преди пет години той се е върнал към корените си и даже е бил кръстен.

Нарастващ брой турски арменци проучват отново своя произход, но малцина взимат смелото решение да обърнат гръб на исляма, с който са израснали.

„Някои се срамуват“, казва Тюркай. „Те са отраснали като мюсюлмани“. Нещо повече, векове наред арменците са били „убивани и репресирани“, добавя той. „Те са наистина уплашени“.

През 2004 г. само една единствена брачна двойка в Диарбекир е признала факта, че са арменци. Днес има между 300 и 400 души, които биха искали да го направят, според бившия кмет на Диарбекир Абдуллах Демирбаш, който е кюрд.

Но мнозинството остават мюсюлмани. Броят на хората от арменски произход вероятно е много по-голям. Ергюн Айък, председател на Арменската църковна фондация, който живее в Истанбул, посочва, че едва 10-20 души са били кръстени в църквата.

Въпреки че реконструкцията на храма е насърчила хората да опознаят арменското си наследство, „много остават мюсюлмани“, казва той. „Те имат семейства, имат живот. Много трудно е за тях“.

И до ден днешен арменците в Турция са много предпазливи да разкриват произхода си пред другите. „Ако не е необходимо, не го казваме“, казва Айък. Демирбаш, който е кандидат на прокюрдската Демократична партия на народите за предстоящите през юни парламентарни избори, е подкрепил възстановяването на църквата, когато е бил кмет, макар че подкрепата му за арменците и други малцинства е създало проблеми с турските власти.

Относно кланетата през Първата световна война той казва: „Според мен това е геноцид и престъпление срещу човечеството. Аз лично се извиних за това“. Турската държава отказва да използва термина „геноцид“.

Тюркай разглежда като безсмислен дебатът за това как да бъдат наричани зверствата, в които според арменците са били избити 1,5 милиона души. „Даже не би трябвало да го обсъждаме“, казва той, видимо раздразнен. „Баба ми дори казваше, че и кравите на полето знаят, че е било геноцид“.

Той обвинява и германците. „Германците носят отговорността за всяка капка арменска кръв“, посочва Тюркай. „Според мен арменците имат правото да мразят германците през следващите сто години“. „Ако те не бяха подкрепили Османската империя, всичко това нямаше да се случи“.

Айък е малко по-дипломатичен. За него не е важно дали германското правителство ще признае избиването за геноцид. „Извинение би било достатъчно“, посочва той.

БТА