Икономиите тегнат върху изборите във Финландия

Алистър Скрътън
Ройтерс

Когато финландският опозиционен лидер и вероятен бъдещ министър-председател Юха Сипиля предупреди, че Финландия може да бъде следващата Гърция, това беше предизборен сарказъм, притежаващ сериозен елемент – сигнализиращ за рисковете за държава, изправена пред „перфектната буря“ от икономически беди.

Градчето Котка, на два часа път с кола от канцеларията на Сипиля в оживения Хелзинки, показва признаци за това, което той има предвид. Около една пета от хората са безработни – ниво, което не е далеч от положението в Гърция. Градът, засегнат от затварянето на останалите на заден план в цифровата епоха фабрики за хартия, е на светлинни години от технологичния имидж на Финландия.

„Когато една хартиена фабрика затвори, това може да са 400 човека“, каза министърката Сирпа Патеро, която раздаваше агитационни листовки на ветровития градски площад. „Появяващите се нови компании наемат един или двама, или трима. Това просто не е достатъчно“, каза тя.

Финландия се готви за парламентарни избори на 19 април. Тя преживява най-тежката си криза от десетилетия – три години рецесия в икономика, спъвана от отслабващите позиции на емблематичната й компания „Нокиа“, увеличаването на разходите за труд и намаляващото работещо население. Икономическата криза в Русия, която е голям пазар за износ, нанася още един удар.

Финландия е една от страните в еврозоната, които най-остро критикуват Гърция и други южноевропейски държави членки за това, че не осъществяват пазарно ориентирани реформи. Сега стагнацията е надвиснала над страната, в която повечето партии са съгласни, че е необходима реформа, но не могат да се разберат как да я започнат.

„Навсякъде има съкращения, млади хора стават безработни веднага след завършване на училище“, каза Каролина Карести, която помага на безработните в Котка да си намерят работа.

След като не се очаква ясен победител, водачът в социологическите проучвания Сипиля – бизнесмен милионер, представящ се за технократ, може в крайна сметка да направи коалиция, включваща левоцентристка и антиимигрантска, самоопределяща се като популистка партия.

Това изглежда като рецепта за още разправии за това дали най-добрият път напред е държавно инвестиране и създаване на работни места, или орязване на държавните разходи и противопоставяне с могъщите профсъюзи с цел ограничаване на дълга.

Финландия се сблъсква с проблеми на всички фронтове – на 1340-километровата й граница стои една агресивна Русия, падането на рублата нанася удар върху търговията, а миналата година „Стандард енд Пуърс“ понижи рейтинга й на „АА+“, като се позова на проблеми с растежа и политическа нерешителност. За разлика от нея останалите северни страни са в сравнително добро състояние.

„Много се страхувам за Финландия“, каза главният икономист на „Нордеа банк“ в Хелзинки Аки Кангасхарю и добави, че купуването на облигации от Европейската централна банка може също така да подхранва самодоволството, като предпазва Финландия от натиска, който финансовите пазари обикновено упражняват върху правителства, които смятат за слаби в реформите.

„Въпросът е, че ние не получаваме веднага сигнала от финансовите пазари“, добави той. „Лихвите по облигациите само намаляват, въпреки че нашата политика се влошава. Това е свързано с ЕЦБ, не с нашата политика“, каза той.

Коалиционни неволи

Партията на Сипиля има около 25 процента в допитванията, така че може да се наложи да състави коалиция с някакво съчетание между леко евроскептичната и антиимигрантска партия „Финландците“, Националната коалиционна партия, оглавявана от министър-председателя Александер Стуб, или левоцентристките социалдемократи.

Сипиля е неизвестна величина. Той е уважаван като бизнесмен, занимаващ се с прохождащи компании и телекомуникации, а електоратът на неговата партия е от селските райони и е консервативен. Самият той е член на „Слово на мира“ – част от лутеранско движение за възраждане, което го отделя от по-светски ориентираните политически лидери.

Има опасения от повтаряне на политическия сценарий, който създаваше неприятности на Финландия през последните четири години – коалиция от партии, които не могат да постигнат съгласие. Правителството не успя да осъществи планове за реформа в здравеопазването и бюджетните на местните власти и отмени някои съкращения на разходите. Това би била стагнация, която Финландия не може да си позволи.

Бившият десноцентристки финансов министър на Швеция Андерс Борг, който написа доклад за правителството по въпроса за икономиката на Финландия, каза, че от 2007 г. нейната конкурентоспособност в износа е спаднала около 20 процента по отношение на еврозоната.

С ниската си имиграция Финландия също така има една от най-бързо намаляващите работни сили в сравнение с която и да е развита икономика. Финансовото министерство казва, че до 2020 г. държавният дълг може да скочи от сегашните 59 процента до 160 процента от БВП, ако не се осъществят реформи или съкращения на разходите.

„Мисля, че вече сме готови да посрещнем много трудни времена“, каза Сипиля, който иска да замрази заплатите и да ореже социалните помощи в широкообхватна сделка с могъщите профсъюзи. „Положението във Финландия е толкова лошо, че това е единственият изход“, каза той. Стуб заяви, че Финландия може да преживее още едно „загубено десетилетие“.

Икономисти казват, че ще е трудно за ново правителство да избегне рецесия чрез по-големи разходи. Държавният дълг е 60 процента от БВП, но бюджетната разлика е 3,2 процента от БВП, което е над 3-процентовия лимит на ЕС. Държавните разходи вече са 58 процента от БВП.

След като хората във Финландия от следвоенното поколение на значителния ръст в раждаемостта започват да се пенсионират, без да има достатъчно родени в страната или дошли от чужбина работници, които да ги заместят, се очаква до 2030 г. делът на финландците в работоспособна възраст да намалее от сегашните 65 процента на 58 процента.

„Ние не сме Гърция, но сме се запътили натам“, каза Юхана Вартиайнен, който ръководи Държавния институт за икономически изследвания и е кандидат на Националната коалиционна партия. „Това е доста срамно за една северна страна“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.