„Битката за Севастопол“ – когато руснаци и украинци се сражаваха рамо до рамо

Франс прес

Ето един от малкото филми, които руснаци и украинци могат да гледат заедно, при все че пропастта помежду им е по-дълбока отвсякога: „Битката за Севастопол“ разказва за украинска снайперистка от Червената армия в разгара на Втората световна война. Пуснат в началото на април в кината на двете страни, филмът е един от последните общи проекти на руснаци и украинци. В него виждаме събрани всички символи – от войната между нацистка Германия и Съветския съюз, победата в която ще се чества в Русия на 9 май, до украинския полуостров Крим, анексиран от руснаците през март 2014 г.

Замислен доста преди да избухне руско-украинският конфликт, филмът е повествование за младата украинка Людмила Павличенко, изпратена на фронта през 1941, когато е 25-годишна, и удостоена със званието Герой на Съветския съюз за това, че е ликвидирала 309 бойци на противника за по-малко от година.

Ранена край Севастопол – военно пристанище в Крим, снайперистката е включена в съветска делегация, изпратена в Канада и САЩ да убеди съюзниците да отворят втори фронт срещу нацистите. Девойката очарова американците и по-специално първата дама Елинор Рузвелт, която я настанява като гост в Белия дом.

Кинотворбата с бюджет от пет милиона долара (4,6 милиона евро), продуцирана отчасти с украински средства, се изплъзва от забраната да се показват руски филми в Украйна.

„Приета бе и от украинските, и от руските власти – радва се режисьорът Сергей Мокрицки, израсъл в Украйна, но живеещ в Русия. – Надявам се поне за два часа руснаците и украинците да бъдат единни, да споделят общата ни история“, добавя той.

Филмът се разпространява в Русия под заглавието „Битката за Севастопол“, а в Украйна е озаглавен „Несломената“, но „с изключение на това руската и украинската версия са еднакви“, уверява постановчикът.

Премеждия по време на снимките Снимките започват в края на 2013 г. в Киев и в кримския град Севастопол успоредно със зараждането на проевропейския протест – т. нар. Майдан.

Когато обаче проруският президент Виктор Янукович бяга от Киев и напуска властта, атмосферата на снимачната площадка се променя.

„Вечер някои хора от екипа се включваха в протеста, други ги гледаха скептично“, спомня си режисьорът. Но „независимо от всичко снимките трябваше да продължат“, добавя той.

Няколко дни след падането на Янукович руски елитни подразделения поемат контрола над Крим – прелюдия към анексията на полуострова. И краят на филма се снима в Одеса.

В разгара на руско-украинския конфликт режисьорът успява да избегне множество препъникамъни и да направи кажи-речи аполитичен филм.

Обсадата на Севастопол от германските войски е сред най-трагичните страници от войната: в Крим са изоставени 80 000 съветски войници, след като в края на юни 1942 г. е евакуирано само висшето армейско командване.

Филмовият разказ обаче споменава това чак накрая. „Показваме по-скоро битката, която една жена води за самата себе си, за своята любов и мечти“, казва Сергей Мокрицки.

Войната е показана със смразяващ реализъм; затова пък гротескни персонажи често внасят оживление в сцените от всекидневието.

Иначе филмът страни от клишетата в многобройните скорошни руски ленти за Втората световна война, изпълнени с неубедителни героични фигури.

Съвсем очаквано властите и на двете страни си приписват заслугата за филма, в който откриват различни добродетели.

„За нас това е украински филм“, заяви пред АФП говорител на Украинската агенция за кино в Киев, като изтъкна, че Украйна е финансирала 79 на сто от продукцията.

В Русия, където творбата е събрала в киносалоните един милион зрители още първия уикенд, министърът на културата Владимир Медински изрази надежда този филм да напомни на всекиго – главно в Украйна, че едно време руснаци и украинци са се сражавали рамо до рамо.

„Днес е от голямо значение, че става дума за руско-украинска копродукция. Филмът е разказ за наша обща победа“, заяви той.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.