Президентските избори в Полша все още носят белега от катастрофата в Смоленск

Полша в траур
Поляци оставят на Президентския площад във Варшава цветя, свещи и портрети на жертвите ден след след самолетната катастрофа край Смоленск. Снимка: АП/БТА

На 10 април Полша отбеляза петата годишнина от самолетната катастрофа в Смоленск в Русия, в която загина президентът Лех Качински. Неочаквано тази катастрофа отново стана централна тема на полската политика. Тази седмица бяха публикувани стенограми от записите на разговорите в пилотската кабина, от които става ясно, че високопоставени лица са оказвали натиск върху пилотите да приземят самолета въпреки опасните условия.

Дясната опозиционна партия „Право и справедливост“ (ПиС), оглавявана от Ярослав Качински, брат близнак на покойния президент, бе поставена в неловко положение, защото стенограмите разклатиха някои от конспиративните теории на нейните привърженици, че Русия е отговорна за катастрофата. Президентските избори са на 10 май и ПиС се надяваше, че антируските настроения и непопулярността на правителството ще спомогнат за победата й.

Вместо това ПиС, която не е печелила национален вот от 2005 г. насам, изостава в допитванията и се опитва да смекчи религиозно-националистическия си облик.

Фаворит в надпреварата е настоящият президент Бронислав Коморовски, който бе избран на поста след кончината на Лех Качински. Подкрепян е от „Гражданска платформа“ – партията която е на власт от 2007 г. Коморовски нарече изборите състезание между „рационална Полша в центъра на обединена Европа“ и „радикална Полша . . . в периферията на Европа“, намек за ксенофобската (и в частност антигерманска) реторика на ПиС. На свой ред ПиС, търсейки подкрепата на образованите избиратели, издигна за свой кандидат Анджей Дуда, 42-годишен умерен консерватор, която сега е член на Европейския парламент.

Дуда няма да произнесе реч на годишните възпоменателни прояви за катастрофата в Смоленск, организирани от партията тази седмица във Варшава, именно за да бъде избегната асоциацията с по-радикалните поддръжници на ПиС и техните конспиративни теории. Дуда се съсредоточава върху икономическите въпроси и по-специално еврото, което Полша е заявила, че ще приеме, но срещу което са ПиС (и половината от избирателите).

Като предизборен трик миналия месец той посети съседна Словакия (приела еврото през 2009 г.), за да покаже, че хранителните стоки там са по-скъпи. Анкетите сочат обаче, че войната в Украйна е направила националната сигурност основна грижа на избирателите. Това е от полза за Коморовски – политика с най-висок рейтинг на доверие в Полша. С подкрепа от над 40 на сто той много изпреварва Дуда, чийто рейтинг се покачва, но остава под 30 процента.

Но високият рейтинг на Коморовски не се прехвърля върху „Гражданската платформа“. Проучванията за парламентарните избори през есента показват, че двете партии са с изравнени позиции.

Премиерът Ева Копач от „Гражданска платформа“ се сблъска със стачките на миньори от каменовъглените мини, разгневени от правителствените реформи. Тя се старае да бъде достоен приемник на Доналд Туск, който през септември напусна Полша, за да оглави Европейския съвет.

Копач се опита да си осигури подкрепа, като подкрепи либерални обществени каузи, например ратифицира международната конвенция срещу насилието срещу жени. Вляво от „Гражданска платформа“ има пространство, която тя би могла да използва: Съюзът на демократичната левица – партията, която произхожда от бившата компартия – има рейтинг под 10 на сто.

Катастрофата в Смоленск укрепва емоционалната връзка на избирателите с Качински, но някои поддръжници на ПиС смятат, че времето му е изтекло. Атмосферата в партията е като в „обсадена крепост“, каза миналата година историкът Анджей Новак, смятан за евентуален кандидат на ПиС за президент. През февруари Новак разбуни духовете с изявлението си, че 65-годишният Качински е твърде стар, за да ръководи партията. В резултат Смоленск не промени много полската политика, казва Рафал Хведорук от Варшавския университет: „Той само задълбочи разделението“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.