Докато Русия отслабва, Турция става все по-нападателна
Отношенията между Турция и Русия значително се променят. Местната икономическа криза, ниските енергийни цени и усилията за европейска енергийна диверсификация отслабиха Русия. Москва освен това е силно ангажирана в продължаващата криза в Украйна – която се намира точно срещу Турция, от другата страна на Черно море. Отслабените позиции на Русия и проблемите в Украйна направиха турските лидери много по-активни в региона и това промени подхода им към руските им колеги.
Този нов развой на нещата би могъл в крайна сметка да принуди Турция да възприеме по-настъпателно отношение към руските действия в Кавказ и Черно море. Турция би могла също да играе роля в оформящия се съюз в Централна и Източна Европа под лидерството на САЩ.
Русия и Турция са разположени на двата противоположни бряга на Черно море. От географска гледна точка това ги прави исторически съперници. Руската империя и предшественичката на Турция – Османската империя, са си съперничели за контрол и влияние по бреговете на Крим и в Кавказ, и са водили общо 12 войни в продължение на четвърт век. През 1952 г. Турция се присъедини към НАТО и поради контрола си върху Босфора се превърна във важна част от западния съюз по време на Студената война, позволявайки на страната да отреже достъпа на СССР до Средиземно море.
През изминалото десетилетие засилващата се политическа и икономическа мощ на Турция й позволяват да определя регионална политика, независима от САЩ, без все още да бъде пряко предизвикателство към Русия. Турция продължаваше да разчита на внос на руски природен газ и това още повече я караше да се въздържа от настъпателна роля в Кавказ и Черно море, където руското регионално влияние през изминалото десетилетие се активизира.
През последните седмици обаче ясно пролича напрежение между руски и турски официални предтавители. През изминалата година руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган поддържаха тесни контакти и ограничаваха до минимум публичните разногласия. Но това се промени в началото на април, когато турският външен министър Мевлют Чавушоглу публично разкритикува Русия. Той осъди отношението на Русия към тюркските малцинства в Крим – кримските татари, и окачестви като „потисничество“ закриването от Москва на кримската татарска телевизия.
В отговор говорителят на Путин Дмитрий Песков каза, че руското правителство осигурява „изчерпателна“ информация на турските представители. Руският външен министър Сергей Лавров от своя страна отговори като напомни на Турция, че настояването на Анкара за Крим да се пътува през Украйна е единствената пречка ситуацията там да се следи по- отблизо.
Словесната схватка между Москва и Анкара стана в момент, когато високопоставени турски представители посетиха европейски страни, които са най-силно ангажирани във водените от САЩ усилия за увеличаване на сътрудничеството в областта на отбраната по източния фланг на НАТО. На 20 март Ердоган посети Украйна, а полският външен министър Гжегож Схетина посети Анкара три дни по-късно. От края на март до началото на април висши турски лидери посетиха Словения, Словакия, Румъния, Молдова и Литва.
Преди тази поредица от визити Турция до голяма степен пазеше дистанция от водения от САЩ европейски алианс, предпочитайки да остане в добри отношения с руския си съсед.
Промени в Черно море
Позицията на Турция продължава да се променя в отговор на промените в обстановката в областта на сигурността в Черно море. Участието на Русия в украинската криза доведе до това страната да демонстрира сила на северния бряг на Черно море като анексира стратегическия полуостров Крим. Русия след това укрепи позициите си по море като подобри състоянието на по-голямата част от черноморския си флот с нова и модерна техника. Тези стъпки разтревожиха турските стратези, връщайки спомените за отдавнашни битки за контрол в региона и историческото руско нахлуване в Османските земи.
От страните, които турски лидери посетиха неотдавна, Литва и Румъния проявиха особена готовност за работа с техните съседи заедно с НАТО и САЩ, за укрепване на отбраната, за създаване на нови координационни структури и за допълнителни ротации на войски. Някои от този нововъзникващ съюз полагат усилия да включат и Турция. Ако техните усилия бъдат успешни, Турция ще бъде южната опора на група страни, простиращи се от Балтика на север до Средиземорието, формирайки стратегическа защита от Русия. САЩ са особено заинтересовани да включат Турция в този алианс и да я приближат още повече до нейните партньори в НАТО.
Промените в регионалното поведение на Турция са свързани с промените в енергийната динамика. Турция внася половината от своя природен газ от Русия. През 2014 г. Турция плащаше около 418 долара за 1000 кубически метра руски природен газ, доста по-скъпо, отколкото някои европейски страни. Тази висока цена бе функция от зависимостта на Турция от руска енергия.
Договарянето на значително намаление на цените на природния газ е един от най-високите приоритети на Турция. В същото време според споразумението от 2010 г. държавната руска компания Росатом трябва да построи първата турска атомна централа в южния град Аккую. Но проектът за 22 милиарда долара, който ще бъде финансиран от Русия, се бави поради финансови и екологични причини и сега би могъл да бъде завършен през 2022 г. вместо през 2019 г.
При посещението си в Турция на 1 декември руският президент Владимир Путин обяви отменянето на планирания проект „Южен поток“. Краят на проекта бе сложен в резултат на повишаване на разходите и регулаторни пречки от Европейския съюз. Вместо него Москва поде план за нов тръбопровод, който през Черно море да достига Турция и да пренася руски газ до гръцката граница, проект известен като „Турски поток“.
За Турция един нов тръбопровод би донесъл допълнителни приходи и би подпомогнал енергийната сигурност на страната, тъй като половината от природния газ, който в момента Турция внася от Русия, преминава през нестабилната Украйна. Путин добави, че Турция ще получи 6 процента намаление на цената при покупките си на газ от Русия през 2015 година и ще внесе допълнително количество от три милиарда кубични метра тази година от Русия – разширение на газопровода „Син поток“.
През декември обаче се появиха сигнали, че Русия може да не е в състояние да финансира и „Турски поток“. Променливият курс на рублата и трайно ниските цени на енергията намаляват финансовия капацитет на Русия. Турция е наясно с уязвимото състояние на Русия и се опасява за собствения си дефицит по текущата сметка. Анкара използва възможността да поиска още по-ниски цени на природния газ. На 27 февруари турският енергиен министър Танер Йълдъз обяви, че Русия ще предостави намаление на цената за Турция от 10,25 процента.
Въпреки това няколко седмици по-късно Йълдъз уточни, че макар да има споразумение за намаляване на цената, предстои спогодбата да бъде подписана от двете страни. Изглежда че споразумението се е натъкнало на пречки. Има признаци, че Русия иска по-твърд ангажимент от Турция за „Турски поток“ преди да отстъпи. Ако преди зависимостта на Турция от Русия за по-голямата част от доставките й на природен газ караха властите в Турция да се съгласяват с високи цени, сега нарастващите финансови проблеми на Русия и неспособността й да осъществи обещаната финансова помощ за „Турски поток“ засилват позицията на Турция в преговорите.
Възможностите на Кремъл все пак са ограничени заради ниски енергийни цени и вътрешна икономическа криза. Това прави Русия по-зависима от нейните клиенти. Когато световните енергийни цени бяха високи, Кремъл използваше природния газ като оръжие във външната си политика, давайки по-ниски цени на някои държави или заплашвайки други със спиране на доставките. Но сега Русия не може да си позволи да губи приходи от спрени доставки или дългосрочно намаляване на цените – факт, виден от последните събития в Украйна, където Русия позволи временно удължаване на споразумението за природен газ с три месеца, след като Киев увеличи доставките си от Европа.
Позицията на Турция в преговорите с Русия е по-силна и заради напредъка в преговорите между Иран и Запада. Нови газови доставки, идващи от Иран, вероятно биха намалили ролята на Русия като основен доставчик на газ за Турция. Проектите за нов „Южен коридор“ също се планира да заработят в идните няколко години и през 2018 година Турция планира да получава 10 милиарда кубични метра на година от находището „Шах Дениз 2“ в Азербайджан.
Турция може да внася дори повече природен газ от Туркменистан, ако се построи транс-каспийски тръбопровод. Доставки от държави като Иран и Азербайджан може значително да намалят зависимостта на Турция от руските енергийни доставки – нещо, което руските и турските преговарящи имат предвид, обсъждайки цените и доставките. Предложените разширения на „Турски поток“ и „Южен коридор“ са дългосрочни проекти, които се нуждаят от значителна финансова и политическа помощ от външни играчи.
Потреблението на природен газ в Турция е нараснало с около 10 милиарда кубични метра от 2010г., поради което със сигурност Русия ще остане важен енергиен партньор за страната. Турция ще се радва на всяко предложение, тъй като желае да получава транзитни такси откъдето може, но политическата воля и потенциалната финансова тежест на проектите за „Южен коридор“ вероятно ще излязат победител накрая.
Нови съображения Кремъл вижда опасността от по-близко сътрудничество между Турция и Запада. Макар Турция да е член на НАТО и участва в морски учения с черноморските държави, тя е наясно с опасенията на Русия за сигурността й. Турция контролира Черно море и по този начин и руския достъп до Средиземноморието. Русия е въвлечена в конфликт със Съединените щати и Европа за бъдещето на Украйна и затова едно по-голямо турско участие в НАТО би било предизвикателство за нея.
Турция изпробва ангажимента на Москва в двустранните й отношения с Анкара като покани руския президент на церемония по повод годишнина от битката при Галиполи. Турското правителство насрочи това събитие така, че да съвпадне с церемония в Армения по повод 100 години от арменския геноцид. Армения е ключов руски съюзник, а годишнината повдига исторически натоварен въпрос в Турция. Говорителят на Путин посочи, че на 19 март президентът отива на церемонията в Ереван.
Реакцията на Русия към турския трик бе показателна. В края на март и началото на април отношенията на Турция с Русия станаха по-напрегнати и изглежда плановете на Путин се промениха. В опит, както изглежда, да запази отношенията между Русия и Турция да не пострадат, Песков отстъпи от първоначалното си потвърждение за визитата в Ереван, заявявайки, че руското участие в церемонията все още се обсъжда.
Междувременно на 9 април Песков подчерта, че Русия ще изпрати високопоставен представител на церемонията за годишнината от битката при Галиполи. Решението на Кремъл да подчертае значението на годишнината може би е допринесло за съобщението от 10 април на турския посланик в Москва, че Ердоган ще посети Русия до края на годината.
Турция може да бъде сериозна заплаха за руските интереси в региона, особено в Кавказ. Турция има близки политически връзки с Азербайджан. Напрежението между Азербайджан и Армения във връзка с оспорвания регион Нагорни Карабах нараства в последните месеци, но открит конфликт все още няма, отчасти благодарение на военното присъствие на Русия в Армения. Една отслабена Русия в комбинация с една по-агресивна Турция може още повече да влоши отношенията между Азербайджан и Армения и може да доведе до турска намеса.
Ако Турция направи стъпки към участие в ръководения от САЩ съюз на страните по края на Европа, Анкара би помогнала на Съединените щати в стратегията им за постепенно засилване на присъствието им в региона. Със съдействието на Турция, Русия до голяма степен би била обградена в Черно море. Турция контролира пътя през Босфора и поддържа собствено военноморско присъствие в Черно море, заедно с това на съюзниците на Запада Румъния, България и Украйна.
Вътрешните проблеми на Русия и навлизането й в Украйна промениха начина, по който Анкара взаимодейства с Москва. За Турция действията на Русия в Украйна са заплаха за стабилността в региона на Черно море. Русия няма да е в състояние да изпълни основните енергийни искания на Турция, а именно, намаляване на цената на газа, тъй като продължава трудната си борба за излизане от икономическата си криза.
В същото време Турция е решена да намали зависимостта си от руския природен газ благодарение на проектите от „Южен коридор“ и нови достави, очаквани да дойдат от държави като Азербайджан и Иран. Турция може да се ориентира към сближаване със Съединените щати и да поеме по-активна роля в подкрепяните от Запада усилия за засилване на отбраната в източното крило на НАТО. Ако направи този избор, това съответно би променило регионалната динамика.
БТА