Кипърските турци гласуват с надеждата да се отворят към света
Франс прес
Намиращата се извън ЕС Севернокипърската турска република /СКТР/ гласува в неделя, за да избере „президент“ на тази територия, призната от една единствена страна – Турция, като жителите й се надяват да се отворят повече към света.
Основната задача на победителя ще бъде да води мирните преговори с Република Кипър – страна член на ЕС, която заема две трети от средиземноморския остров.
Близо 300-те хиляди жители на СКТР обаче не хранят големи надежди, съзнавайки, че „президентът“ ще наследи една ситуация, която нито един лидер, нито една резолюция на ООН не е успяла да уреди за 40 години.
„Мой дълг е да гласувам“, заявява Ахмет Шахен, 29-годишен, който би искал да вярва в близкия край на изолацията на СКТР. „Тук няма бъдеще, защото е затворено“, казва той.
Ерхам Тайфор, седнала пред своето магазинче на стария пазар в северната част на Никозия, мечтае също нещата да се променят. „Ние искаме да можем да се движим свободно и да търгуваме без ембарго“, казва с въздишка тази 62-годишна жена, чието магазинче е пълно с кошове, шалове и дрънкулки.
СКТР преживява с финансовата помощ на Турция, чиито брегове са на разстояние от около 80 километра. За останалата част на света тази територия е зона, окупирана от Анкара след анексирането й през 1974 г. като реакция на националистически преврат, целящ присъединяването на Кипър към Гърция.
Хиляда войници на ООН контролират „зелената линия“, която разделя острова от изток на запад, докато десетки хиляди турски военни са разположени в Северен Кипър.
„Хората се родиха, живяха, родиха деца и умряха в очакване лидерите да намерят решение на ситуацията. Напразно“, казва Ермине Чолак, адвокат и специалист по правата на човека, за да обясни растящата незаинтересованост на населението.
„Кипърският проблем“ беше основният въпрос на кампанията на седемте кандидати, сред които и досегашният „президент“ Дервиш Ероглу.
Лицата им се виждат на плакати на фасадите в северната част на Никозия, Фамагуста, Кирения и Морфу – големите градове, в които са организирали митинги. Участието в изборите се очертава да бъде високо, според експерти.
Предизборните дебати бяха насочени и към щекотливия въпрос за отношенията между СКТР и Турция, която осигурява 30 процента от бюджета и финансира голяма част от инфраструктурите.
„Искам бъдещият президент“ да не получава нареждания нито от Турция, нито от друга страна“, казва Ерхам Тайфор. „Ние не искаме никаква намеса“, добавя тя.
Ероглу е обиняван от неговите противници, че е твърде близък с Анкара. Мнозина обаче се съмняват, че тази зависимост ще бъде по-слаба, ако един от другите двама кандидати с добри шансове – бившият кмет на Никозия Мустафа Акънджъ или председателката на парламента Сибел Сибер, спечели изборите.
„Кандидатите са като танцьорки „на гьобек“, които не трябва да дразнят Турция и в същото време да покажат, че биха могли да го направят, ако искат“, обяснява анализаторът Мете Хатай.
За първи път предизборната кампания бе белязана и от появата на други теми, въпреки че по конституция президентът има малко пълномощия извън мирните преговори.
„За хората на улицата „президентът“ би трябвало също да проявява загриженост по въпросите за околната среда, образованието и здравеопазваето“, подчертава Ахмет Сьозен, заместник ректор на Източносредиземноморския университет във Фамагуста. Той заявява също, че е изненадан от това, че дебатите са засегнали и силно деликатни теми като „корупцията или непотизма“.
Всъщност заради това Гамзе Карадери ще отиде да гласува в неделя. Тази бивша 36-годишна адвокатка е захвърлила адвокатската роба, отвратена от една „система“, която никога не й е позволила да стане съдия, каквато е нейната мечта, защото според нея няма добри връзки.
Гамзе Карадери работи оттогава в магазинче в стария кервансарай в Никозия за никакви или почти никакви пари. Но „аз не съм изоставила всякаква надежда. Аз все още обичам моята страна“, изтъква тя.
БТА