Ще засрами ли Европа гибелта на стотици имигранти в Средиземно море
Ройтерс
Възмущението, пред което лидерите на Европа са изправени заради смъртта на стотици бежанци, опитали се да достигнат бреговете на континента, може да доведе до промяна в политика, която критици осъдително описват като „да оставим хората да се удавят, за да възпрем други в отчаяна нужда“.
Защитният ров, който Средиземно море образува между крепостта Европа и неможещите да се похвалят с нейното благополучие съседи, може да стане малко по-малко труден за преминаване, но вниманието ще остане съсредоточено върху разубеждаване на потенциалните мигранти да достигат до континента по начини, които не крият риск от удавяне в морето.
В опит да реагират на смъртта на до 700 души на риболовен кораб, опитали се да стигнат от Либия до Италия, външните министри от ЕС се срещат днес, а държавните и правителствените ръководители, някои от които вече призовават за промяна, също може да се съберат скоро.
Те обаче трябва да се справят с дилемата, която ги накара през октомври да свият обхвата на спасителна операция, от страх да не стане, както каза германският вътрешен министър, „мост към Европа за стотици хиляди хора, бягащи от войната и глада в Африка и Близкия изток. Правителствата, обкръжени от антиимигрантски партии, сега изпитват обратния ефект от пренебрегването на хуманитарното бедствие.
„ЕС може да разполага със средствата за спасяване на бежанците, бягащи от ада на Сирия и Либия, но ги оставя да се удавят“, написа за в. „Зюддойче цайтунг“ германският юрист Хериберт Прантъл. „Европа използва загиналите бежанци, за да се предпази от други“, каза той. „Европа затяга коланите“. Председателят на Европейския парламент говори за „срам“.
Според активистите, изразяващи подкрепа за бежанците, последните са окуражени, че общественият отзвук може да донесе промяна, макар и ограничена от егоизма на един континент, докачлив на тема безработица и терористични заплахи.
По-лесният достъп до убежище на южното крайбрежие и опитът за слагане на край на кавгата между държавите от Европейския съюз за това кой колко бежанци да приеме, са елементи от стратегия, по която работи изпълнителната власт на ЕС.
В краткосрочен план обаче, броят на загиналите може да обърне тенденцията в полза на тези като италианския премиер Матео Ренци, които призовават за повече ресурси за спасяването на човешки животи, и в ущърб на онези, които оприличиха миналогодишната спасителна операция на Италия „Маре нострум“ на фериботна услуга за нелегални пътници.
„Проблемът със загиването на мигранти най-сетне стана значим на международно ниво“, каза в Женева Ленард Дойл, говорител на Международната организация по миграция. „Започваме да виждаме как хората реагират на хуманитарния аспект“ на този проблем.
ПРИТЕГАТЕЛЕН ФАКТОР
Британското правителство отправи критики към операцията на ЕС за издирване и спасяване на мигранти, казвайки че тя може да изкара още мигранти в морето.
„Те създават неволен „притегателен фактор“, насърчавайки повече мигранти да опитат опасното прекосяване на морето – нещо, което води до още трагични и ненужни жертви“, каза през октомври държавният министър Джойс Ейнли пред парламента в Лондон.
Ръководителката на външната политика на ЕС Федерика Могерини също цитира „притегателния фактор“ във видян от Ройтерс документ, който ще бъде връчен днес на външните министри в Люксембург. Той е изтъкнат като един от рисковете, които крие предложението за евентуални морски патрули на ЕС за борба с контрабандата на оръжия и петрол в Либия. Дойл обаче каза: „Няма доказателство, че една животоспасяваща мисия ще бъде притегателен фактор“.
Статистическите данни са неясни, заяви Нилс Френзън, преподавател по право в Южнокалифорнийския университет, който помогна за оспорването на отговора на САЩ на притока на бежанци от Хаити през 90-те години на миналия век.
Макар че броят на мигрантите се повиши през годината, когато Италия започна операцията си „Маре нострум“ в отговор на масово удавяне през 2013 г. недалеч от остров Лампедуза, Френзън каза, че това увеличение съответства на „стимулиращия фактор“ на нарастващото насилие в Сирия и Либия.
Враждебността срещу имиграцията, дори срещу тази от други страни от ЕС, доведе до „пасивен подход“ на европейските лидери. Според него за тях ще е трудно дори да построят бежански лагери в Северна Африка и Близкия изток, както американските власти държаха бежанците от Хаити през 90-те години на 20-и век във военноморската база „Гуантанамо“ в Куба. „Ще трябва да търсим програма, която ще доведе стотици хиляди хора“, каза Френзън.
„Тези лагери се превръщат в независими анклави и проблемите в областта на сигурността са кошмар.“ МОРАЛНО КЪСОГЛЕДСТВО Като оставим настрана хаоса в Сирия, Ирак или Либия – настъпил отчасти в резултат на европейските намеси там – голямата бездна в благосъстоянието в Средиземноморието ще продължи да привлича икономически мигранти. Националният доход на глава от населението в ЕС е 30 пъти по-висок от този в много африкански държави – неравенство, което е 10 пъти по-голямо от това от двете страни на строго охраняваната граница между Мексико и САЩ.
Ска Келер, която говори за миграцията от името на групата на Зелените в Европейския парламент, обаче вижда как общественият натиск слага край на „циничната“ европейска политика, която оставя хора да се удавят. „Само защото противниците на имиграцията са по-шумни, това не означава, че те са мнозинство“, каза тя. „Мисля, че има промяна“.
След последните смъртни случаи няма кой знае какво възобновяване на предишните критики към спасителните операции. Германският вътрешен министър Томас де Мезиер нарече потъването от неделя „трагедия“ и каза, че ЕС трябва да увеличи усилията си за координиране на миграционната стратегия.
Андерс Лустгартен, чиято играеща се в Лондон постановка „Лампедуза“ изследва как обикновените хора могат да се опълчат на силите, които ръководят отчаяните бежанци и икономическата нищета, критикува безпощадно „моралното късогледство“ и злонамереността, която той вижда в орязването на ресурсите на ЕС за спасяване на мигранти. „Ответният отговор на обществото е единственото нещо, което ще спре това“, заяви той за Ройтерс.
И тъй като полемичната му статия за бежанската криза във в. „Гардиън“ миналата седмица бе споделена повече от 12 000 пъти в социалните мрежи, Лустгартен смята, че този отговор може би започва.
„Нищо няма да спре ЕС, освен масов политически натиск, и аз мисля, че е доста окуражаващо, че днес има наистина силна човешка реакция“, каза той.
Още по темата: Не можем да се държим така, сякаш всяка драма е последна
Страните от Европейският съюз трябва да споделят отговорността за имиграцията, заяви ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини след поредната трагедия с голям брой имигранти в Средиземно море, пише френският в. „Монд“.
Корабокрушението в нощта срещу неделя с риболовен кораб, натоварен с мигранти, е най-голямото, което Средиземно море познава, отбелязва вестникът и припомня, че от 1 ноември миналата година спасителната операция „Маре нострум“, която Италия поде през октомври 2013 г., беше заменена с операция „Тритон“ под егидата на европейската агенция Фронтекс.
Критикувана за цената си (9 милиона евро на месец на сметката на Италия), за обема на вложените средства (флота от десетки кораби, обслужвани от 900 души, способна да стигне на 172 мили от италианския бряг), „Маре нострум“, според някои политици, насърчаваше имиграцията, тъй като прекосяването на морето стана по-сигурно. През 2014 г. в Италия пристигнаха 170 000 имигранти.
Въвеждането на „Тритон“ беше прието с облекчение от италианските власти. С по-скромно финансиране (бюджет от 2,9 милиона евро на месец, предоставян от Европа) и средства за обслужване (два самолета, хеликоптер, седем кораба и 65 души персонал) ролята й се свежда до наблюдаване на границите.
Спасяването не е неин приоритет. Корабите не прехвърлят границата от 30 мили от брега. „Монд“ цитира висш представител на Световната организация по миграциите Флавио Ди Джакомо, според когото трябва да се върнем към система, подобна на „Маре нострум“ – становище, споделяно и от говорителката на Върховния комисариат на ООН за бежанците Карлота Сами, която казва, че спешно трябва да се задейства операция „Маре нострум“ – Европа, гарантираща адекватни спасителни мерки. От година настояваме за това – без отговор, подчертава тя.
Не можем да се държим така, сякаш всяка драма е последната и да стискаме палци да няма нова, казва италианският министър по европейските въпроси Сандро Гоци, цитиран от „Монд“.
Смятахме 2014 г. за лоша заради рекордно високия брой жертви и скока в числеността на имигрантите, достигнали бреговете на Европа, макар че имаше и рекордно голям брой спасени от италианската издирвателно-спасителна мисия, при която от водата бяха изваждани ежедневно стотици хора. Сега обаче Европа се сблъсква с нещо още по-лошо, посочва британският в. „Гардиън“ в статия, посветена до голяма степен на въпроса за човещината към проблемите на имигрантите в страните ни. Имиграцията е критична тема за почти всяка европейска държава.
Неофициално някои висши представители споделят опасения, че една разширена операция по издирване и спасяване в Средиземно море не само ще изчерпи и без това недостатъчните бюджетите, но и ще има стимулиращ ефект, насърчавайки и улеснявайки пристигането на рекордни равнища имигранти на континента, ясно показал, че не иска повече хора от корабите. Въпреки постоянните трагедии, случващото се в Средиземно море не буди особено съчувствие сред европейците.
Публикуваните на уебсайта на „Гардиън“ теми, свързани с проблема за имиграцията, приличат много малко читатели, подчертава вестникът. Възможно ли е през 2015 г. това да се промени? Тази седмица европейските лидери ще бъдат подложени на силен натиск да променят курса, да направят нещо, вероятно да възстановят издирвателно-спасителните дейности, но тъжният факт ще се запази, докато общественото мнение не започне да се вълнува повече за удавилите се в морето деца, отколкото от имигрантите, настанили се в съседната къща, отбелязва „Гардиън“.
Любопитна гледна точка към темата има водачът на Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж, изразена пред Би Би Си. Той обвинява премиера Дейвид Камерън и бившия френски президент Никола Саркози за военната операция през 2011 г., която е дестабилизирала Либия и е довела до масова миграция. Трябва да бъдем честни и да признаем, че пряко причинихме този проблем. Преди да бомбардираме страната, да свалим Кадафи и да дестабилизираме обстановката нямаше такива количества мигранти от Либия, казва той.
Ако Европа не реформира миграционната си политика, 2015-та може да се окаже най-смъртоносната година за хиляди хора, избягали в Либия от раздирани от конфликти райони в Близкия изток и Африка, само за да установят, че Либия е също толкова опасна. Европа е сигурно място, но мигрантите могат да получат убежище законно само ако стъпят на европейска земя. Това ги прави лесна плячка за добре организирани мрежи за трафик на хора, посочва в редакционна статия в. „Ню Йорк таймс“.
Очаква се през май Европейската комисия да представи нова политика за поделяне на имиграционния товар между страните членки, предлагаща повече легални пътища за имиграция в Европа и създаване на миграционни центрове в Африка и Близкия изток. От ключово значение е всичките 28 страни от ЕС да подпомагат и финансират тези реформи. Без единна и последователна политика и с безнадеждно оскъдно финансиране много хора ще продължат да излагат живота си риск, а хуманитарните ценности на ЕС ще загубят смисъл, допълва вестникът.
БТА