Защо сатира, а не скандал, може да обърка президентската кампания на Хилари Клинтън
Републиканците са обичайно на прицел за осмиване в популярното в САЩ сатирично тв шоу „Събота вечер на живо“ (спомнете си Тина Фей в ролята на Сара Пейлин). Комедийната актриса Кейт Маккинън в ролята на Хилари Клинтън обаче конкурираше миналата седмица сатиричния скеч на Фей.
Малко преди бившата първа дама на САЩ да обяви, че ще се кандидатира за президент, един хаплив скеч на СВЖ представи в пародиен вид как би трябвало да изглежда видеоклипът със съобщението на г-жа Клинтън. „Граждани, вие ще ме изберете, – изръмжа МакКинън. – Аз ще бъда вашият лидер!“ Сатиричното послание бе просто: Хилари Клинтън е убедена, че е предопределена за президент.
Широко разпространено е мнението, че през 2008 г. г-жа Клинтън е загубила битката за Белия дом именно заради това, че смяташе избирането си за предопределено. Затова този път тя полага целенасочено усилие да изглежда „нормално“. След като обяви кандидатурата си, Клинтън предприе заедно със своя антураж 1600-километрова обиколка с автобус, наречен „Скуби Ду“ – очевидно по името на говорещото голямо куче от класическия детски анимационен сериал. По пътя тя направи спирка да похапне пиле с ориз в грил-ресторант в Чипотъл.
Тук обаче усилията й дадоха обратен ефект. Клинтън не се ръкува с никого от персонала в ресторанта за мексиканска кухня и дори не остави бакшиш, както е прието. Ако щете вярвайте, но медиите в Америка цели четири дни се занимаваха с тази история.
Пристигайки в Айова, най-малко една от нейните предизборни срещи там се оказа „масовка“ с поддръжници на Демократическата партия, представени като обикновени жители на щата. А видеокадрите с отпътуването от едно от мероприятията там показаха автобуса „Скуби Ду“ да напуска място, предназначено за паркиране на инвалиди. Това накара един консервативен уебсайт да злорадства: „Застарял кандидат за президент използва паркинг за инвалиди в предизборно турне“.
Всичко това може да звучи дребнаво и несериозно и в най-добрия случай – да се приеме за насмешка. Колкото повече обаче се вглеждаме в отразяването на (предизборната кампания) на г-жа Клинтън, толкова по-ясно става, че решаващо значение в случая няма да имат сериозните скандали – случаите с (убитите американски дипломати в) Бенгази или с личния й имейл. Много по-голяма опасност за нея е да стане за присмех.
За разлика от ранните дни на (президентството на) Обама, г-жа Клинтън не е недосегаема тема за света на медиите и развлекателната индустрия. И за разлика от нейния съпруг, бившия президент Бил Клинтън, тя трябва да се бори за избиране в свят, в който консервативните уебсайтове и непрофесионалните журналисти, снимащи клипове с телефоните си, са вездесъщи.
Заради своя характер Хилари Клинтън трудно може да преодолее този проблем. Скечове на същото шоу, СВЖ, от 90-те години на миналия век, показващи как нейния съпруг прави джогинг до ресторант на „Макдоналдс“, се възприемаха почти умилително.
Непринуденият, почти детски чар на Бил Клинтън му позволяваше да бъде съучастник в майтапа. Г-жа Клинтън обаче е сериозна възрастна дама и това е проблем за нея.
Когато прочутият републикански политически шаман Лий Атуотър съветваше Джордж Буш-старши как да победи своя съпартиец Боб Доул на първичните избори от президентската кампания през 1988 г., неговата стратегия заложи на психологическа война с цел да бъде изкаран Доул от равновесие. Това включваше прибягване до колкото се може повече закачки на дребно, типични за детското поведение.
Джон Брейди припомня в книгата си за Атуотър, озаглавена „Лошо момче“, как самият той обяснява своя подход: „На застарелите хора им липсва гъвкавост и са прекалено сериозни, което ги прави лесно уязвими в политиката, особено в ерата на телевизията. Доул бе застарелият типаж, а Атуотър – детето.“ В някои отношения днес Хилари Клинтън е новият Боб Доул и тя живее в свят, пълен с Атуотъровци.
В деня, след като г-жа Клинтън обяви началото на президентската си кампания, 43-годишният сенатор от Флорида Марко Рубио, който е достатъчно млад, за да й бъде син, обяви своята президентска кандидатура с една патетична реч, която бе в пълен контраст с Клинтън и в която той се самоопредели като нейна противоположност. „Току-що вчера един лидер от вчерашния ден започна президентска кампания, като обеща да ни върне във вчерашния ден. Но вчера отмина, и ние никога няма да се върнем назад“, заяви саркастично той.
Забавното е, че миналата седмица се появиха някои сериозни новини, отнасящи се до г-жа Клинтън, но те не предизвикаха почти никакъв интерес. Първо, беше разкрито, че тя просто е игнорирала разследването в Конгреса за използването от нея на личната й електронна поща по времето, когато бе държавен секретар до 2012 г. Второ, съобщено беше, че „Фондация Клинтън“ ще продължи да приема пари от чуждестранни правителства, независимо че г-жа Клинтън официално е кандидат за президент на САЩ.
Никоя от тези „сериозни“ новини не получи толкова широко осветляване, както факта, че Хилари не остави бакшиш в ресторанта в Чипотъл. Това говори доста както за американската публика, така и за американските медии. То обаче е и предупреждение за Хилари Клинтън как дребните камъчета могат да преобърнат колата й.
БТА