Има опасност Бахрейн да повтори съдбата на Йемен

Фонд за стратегическа култура

Разположеното на 33 острова в Персийския залив кралство Бахрейн събра през уикенда хиляди чужденци, пожелали да гледат поредния етап от световния автомобилен шампионат „Формула 1“.

Бахрейнските власти представиха това като доказателство за стабилността на островната държава. За каква стабилност обаче може да става дума в една страна, където властта прибягва до кървави методи в борбата с политическите си опоненти? „Представата, че Бахрейн зачита свободата за изразяване на мнение, е чиста измислица“, посочва в публикуван тези дни доклад „Амнести интернешънъл“. След потушаването на шиитското въстание в Бахрейн през 2011 г. „широко разпространените репресии и крещящите неправди от страна на силите за сигурност продължават“, казва Саид Бумедуа, заместник-директор за Близкия изток в правозащитната организация.

Политическата дейност на шиитското мнозинство, опозиционно спрямо режима, е основният фактор, дестабилизиращ обстановката в островното кралство с население малко над 1 милион души. Повече от 700 хиляди от жителите му са мюсюлмани шиити и едва 300 хил. – мюсюлмани сунити. Държавният ръководител, кралят шейх Хамад бен Иса Ал Халифа, намира опора в сунитското малцинство: почти всички полицаи, агенти в тайните служби и военни са негови едноверци.

Отдавнашните противоречия между сунитите и шиитите бяха причина Бахрейн да усети с пълна сила влиянието на „арабската пролет“. През 2011 г. в страната започнаха шиитски вълнения, но бяха жестоко смазани с общи усилия на монархиите от Персийския залив. Тогава Западът си затвори очите и за пролятата кръв, и за това, че хорският протест бе потиснат с помощта на войски от страните членки на Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ), наречени „Щит на полуострова“. Никой обаче не смята за трайно крехкото равновесие в Бахрейн след разгрома на въстанието.

През последните години властите в кралството не направиха нищо, за да преодолеят разделението в обществото. Все така се потъпкват политическите, икономическите и религиозните права на шиитите. Миналата година примерно десет шиитски джамии в Бахрейн просто бяха разрушени, съборени с булдозери. Има риск Бахрейн да повтори съдбата на Йемен, където враждата между сунити и шиити прерасна първо в гражданска война, а после в регионален въоръжен конфликт. „Амнести интернешънъл“ неслучайно призовава международната общност, най-вече правителствата на САЩ и на страните от ЕС, да упражни натиск върху Бахрейн, за да смекчи взривоопасната ситуация. Бахрейнското ръководство няма как да спре самостоятелно гоненията срещу шиитите.

В редица сфери бахрейнската монархия разчита на подкрепата на Саудитска Арабия. Бахрейн фактически е превърнат в терен за борби между саудитците и шиитите, в чиито акции – също като в Йемен, Рияд съзира заплаха за разширяване на влиянието на Техеран. Основна опора на кралското семейство в Бахрейн остава военният съюз със Съединените щати. През март 2002 г. официално бе утвърден статутът на Бахрейн като основен съюзник на САЩ извън НАТО; на местен остров са разположени щабът на Пети американски флот и Обединеното централно командване на въоръжените сили на САЩ. Вашингтон планира да разшири базата на Пети флот и съответните разходи вече са предвидени във военния бюджет на Щатите.

В интервю за американския военен вестник „Старс енд страйпс“ адмирал Джонатан Грийнърт, командващ военноморските операции на САЩ, заяви, че Бахрейн е „най-добрият вариант“ за базиране на американски флот в района на Персийския залив. По думите му, персоналът на базата ще запази „неутрална позиция“ при разрастване на политическите вълнения в страната. Какъв неутралитет обаче, щом при сваляне на сунитската монархия от шиитското мнозинство неминуемо ще има риск американците да изгубят военната си база в Бахрейн? Същевременно принцът престолонаследник Салман бен Хамад Ал Халифа, първи вицепремиер на Бахрейн, отбелязва, че редица арабски страни се съмняват дали могат да разчитат на Запада, бранейки своите интереси.

„Проблемът е, че политиката в Америка действа в рамките на двегодишни изборни цикли, а дългосрочно планиране липсва – казва наследникът на трона. – Усещането е сякаш Америка страда от шизофрения в отношението си към арабския свят.“ Заради недоверие към администрацията на Обама бахрейнският режим търси подкрепа в Конгреса на САЩ. Посолството на Бахрейн във Вашингтон действа по обичайната схема: в Америка петродоларите отварят всякакви врати. Бахрейнските дипломати са наели в САЩ лобистката фирма Ди Ел Ей Пайпър (DLA Piper), за да подпомага борбата с тероризма, според официалната версия, а всъщност, за да издейства от Конгреса на САЩ вдигане на забраната за оръжейни доставки за Бахрейн.

В Конгреса сега циркулира писмо на представители на бахрейнските власти до държавния секретар Джон Кери и министъра на отбраната Аштън Картър. Във връзка със споразуменията за ядрената програма на Иран посланието обвинява администрацията на Обама, че е предала интересите на арабските си съюзници. Пръв откликна Джон Маккейн, председател на комисията по въоръжените сили в Сената: „Ирански оръжия със сигурност се доставят на шиитите в Бахрейн. Трябва да дадем оръжия на Манама и трябва да продължим усилията да ги накараме да зачитат човешките права“.

Председателят на сенатската комисия за Близкия изток Джим Риш също се обяви за вдигане на забраната да се доставят на Бахрейн средства за борба с гражданското население.

Сред европейските държави основен външнополитически партньор на Бахрейн е Великобритания, сключила с кралството в края на 2014 г. ново споразумение в сферата на отбраната, за да укрепи и разшири военните си обекти в тази страна. Предвижда се изграждането на предна оперативна база в пристанището Мина Салман, където да се складира оборудване и да бъде разположен британски персонал. Лондон има намерение да развива и занапред военното сътрудничество, засилвайки военното си присъствие в Персийския залив. От опит обаче знаем, че никоя арабска държава още не е успяла да уреди вътрешните конфликти между шиити и сунити с помощта на чуждестранна намеса.

БТА