Вестник „Жаманак“ – 100-годишна памет за живота на арменците в Истанбул

Франс прес

Вестник „Жаманак“ е създаден на 28 октомври 1908 г., когато Турция е била още част от Османската империя, и арменците – нейни граждани. Сто години след масовите избивания през 1915 г. най-старият турски ежедневник продължава да информира арменската общност в Истанбул на нейния език.Да се влезе в редакцията на в.“Жаманак“, чието име на арменски означава „време“, е малко като да се влезе в музей. Зад вратата на една скромна сграда в квартал Ферикьой посетителят е посрещнат от копия на първия брой и на броя по повод стогодишнината на вестника, които са поставени над бронзов бюст на неговия основател.

В лабиринт от коридори стените са покрити със снимки или стелажи, на които са струпани събраните броеве на вестника, старателно запазени.

От бюрото си главният редактор и внук на брата на основателя на вестника, Ара Кочунян, диктува постарому статиите си на три секретарки в редакцията, чиито екрани на компютрите се изпълват с арменски букви.

„Ние сме вестникът на арменската общност в Турция“, обявява собственикът на вестника. „Жаманак“ се публикува от толкова отдавна и без прекъсване, той е преживял толкова събития и епохи, че се е превърнал в антология на живота на арменците в периода на Република Турция, той е нашата памет“, добавя той.

Шест дни в седмицата неговите 2000 екземпляра на ден са отпечатват на ротативна печатарска машина на приземен етаж близо до редакцията. Както някога.

Печатницата е пространството, в което се разпорежда Ибрахим Челик, 70-годишен мъж от кюрдски и арменски произход, който макар че споделя, че не знае да говори, нито да чете на езика на своята баба, има високо мнение за своята функция.

„Много важно е да се печата този вестник, за да не се загуби този език“, обяснява много сериозно собственикът на печатницата. „Ако не се печатат този род вестници, всички деца щяха да забравят арменски и в крайна сметка щяха да забравят своите корени“, казва той.

Вестник „Жаманак“, който е връзка с арменската култура, претендира също, че е влиятелен печатен орган сред близо 60 000 турци от арменски произход, които според данни от официално преброяване живеят в страната и най-вече в Истанбул.

Неговият авторитет няма нищо общо с този на седмичника „Агос“, издаван на турски. През 2007 г. убийството на главния редактор на в.“Агос“ – журналиста от арменски произход Хрант Динк, предизвика шок в Турция и възкреси в страната призраците на убийствата от 1915 г.

Но Ара Кочунян все пак си приписва малка роля. „На политическо равнище ние нямаме почти никаква тежест, това е очевидно“, признава той. „Но ние имаме важна мисия – да служим като буфер между арменската общност и турската общност и да й помагаме да подготви своето бъдеще в страната“. Една мисия, която според него е от основно значение в момента на отбелязването на 100-годишнината от избиванията през 1915 г., които събудиха напреженията около определянето им като геноцид.

„На 24 април 1915 г. нашият вестник беше единственият, който говореше за това, което се случи“, припомня гордо неговият собственик. Този ден полицията на Османската империя арестува над 200 арменски видни представители в Истанбул. Тяхното депортиране, а след това убийството им слага началото на масови избивания, жертва на които стават стотици хиляди души.

„Сто години по-късно все още е много трудно да се погледне тази трагедия“, казва Ара Кочунян.

Но главният редактор на „Жаманак“ иска да отиде по-далеч. „Хората, които като мен са родени през 70-те години на миналия век, не са израснали като нашите родители с бремето на този катастрофален опит“, обяснява той. „Трябва ние, младите, да подходим към тази тема обективно, за да продължим да живеем в тази страна“. Разделен между две култури, главният редактор на „Жаманак“ преценява като малко радикална антитурската визия на арменската диаспора. В своите статии той призовава за сближаване между турци и арменци, „като пазим нашата история и нашата култура, разбира се“.

Досега неговият тон беше толериран от турското ислямо-консервативно правителство, което като своите предшественици, отхвърля категорично понятието геноцид.

„Ние имаме проблем със свободата на печата в Турция, но той засяга всички органи на печата“, отбелязва Ара Кочунян. „В това отношение ние нямаме повече трудности, защото сме от арменски произход“, добавя той.

БТА