Издига ли се черното знаме на Ислямска държава в Афганистан?
За присъствието на „Ислямска държава“ (ИД) в Афганистан от месеци се носеха слухове и не само това. Малки отцепнически групи от местни бойци издигнаха черното знаме, но нямаше признаци те да са свързани с дейността на самопровъзгласилия се халифат в Сирия и Ирак. Техните приказки звучаха като претенциозно заплашване.
Това се промени на 18 април, когато мотоциклетист, носещ пояс с експлозиви, се взриви на парчета в тълпа от банкови клиенти в Джалалабад. Той уби най-малко 35 души и рани над 120. За час групата, която казва, че представлява ИД в Афганистан и Пакистан, пое отговорност за нападението. Тя нарича себе си „Вилаят Хорасан“, имайки предвид целия регион, като че ли е провинциално правителство в халифат. Президентът на Афганистан Ашраф Гани побърза да обвини ИД за бомбения атентат.
Нападението засили въпросите, които афганистанците вече си задаваха: дали „Ислямска държава“ наистина печели позиции в Афганистан? Дали предполагаемите бойци на ИД не са просто недоволни или отлъчени талибани, които се стремят да привлекат допълнително внимание? Не е ли всичко това номер? Изглежда, че представителите на властите не могат да стигнат до единодушно мнение. Ако това нападение е било дело на агенти на ИД, то би се сметнало за първата й известна акция извън арабския свят (въпреки че нападатели са извършвали акции в името на ИД още по-надалеч). В Афганистан, където положението със сигурността се срива, а новото правителство изглежда неспособно да направи нещо по въпроса, заплахата от ИД се превръща в политически гръмоотвод.
Застаряващият командир и виден ветеран от войната срещу съветските войски през 70-те и 80-те години на 20 век Исмаил Хан призова сънародниците си да се отнесат сериозно към заплахата. „Това е само началото на операциите (на „Ислямска държава“)“, каза Хан в интервю в пищния си огромен дом в западния град Херат, който той години наред управляваше като лично владение.
Хан отхвърля представата, че арабското ръководство на „Ислямска държава“ би било смятано за външен елемент в Афганистан, така че това да попречи на опитите му да пусне корен тук. Талибаните и ИД несъмнено ще се слеят в една страховита сила, каза той. Хан обаче се оказва в положение да се бори да запази влиянието си, откакто дойде на власт правителството на Гани. Гани целенасочено изтиква настрани Хан и неговото поколение от муджахидински командири, които настояват, че са единствената защита в страната срещу настъплението на ИД.
Това, че ИД представлява реална опасност за Афганистан, е сигурно единственото нещо, по което Хан и Гани са съгласни. В неотдавнашна реч пред американския Конгрес Гани нарече ИД „ужасяваща заплаха“. Независимо от ИД, неговите сили за сигурност дават рекорден брой жертви, откакто започна предвожданото от Америка „изтегляне“ на чуждестранните войски. Той добре знае, че страхът от „Ислямска държава“ е едно от много малкото неща, които са в състояние да накарат оръжията на американците да затракат и парите им да потекат. Ползващият се с международно уважение бивш шеф на разузнаването на Афганистан Амрула Салех казва, че заплахата се преувеличава. Той мисли, че талибаните, вероятно в сътрудничество с пакистанската разузнавателна служба, стоят зад нападението. Освен това според него те погаждат „номер“ на другите афганистанци, като се представят за ИД, за да не бъдат обвинени.
Във всеки случай от идеологическа гледна точка ИД ще се сблъска с тежка битка в Афганистан. Първо, талибаните се придържат към деобандска школа на сунитския ислям, а ИД следва по-строго, салафитско тълкуване на вярата. ИД има амбиции за междуконтинентален халифат, докато талибаните имат пущунски националистически мироглед. И макар понякога да вземат на прицел етнически хазари, талибаните не се стремят към такова геноцидно прочистване на шиити, каквото предприема ИД. Всъщност шефът на полицията в провинция Хелманд каза тази седмица, че има доказателства за дейност на ИД в своите райони, където тя е вдигнала оръжие срещу талибаните.
Появата на групи, заявяващи вярност към ИД, може би откроява факта, че въоръжената съпротива в Афганистан е разделена и става все по-разделена. Някои по-млади бойци настояват за знаци, че върховният водач на талибаните молла Омар, който се укрива от 2001 г., е все още жив. Пукнатините в тяхната организация може да създадат благоприятна почва за още екстремистки фракции.
Съперничещите фракции могат също така допълнително да усложнят бъдещето на евентуални мирни преговори. Заради екстремизма сред бунтовниците за талибаните е по-трудно да правят отстъпки към правителството. От друга страна, опасността от по-нататъшна фрагментация може да направи по-наложително за талибаните да постигнат съгласие за мирни преговори възможно най-скоро.
Талибаните все още могат да мобилизират десетки хиляди бойци, които убиват рекорден брой афганистански войници и полицаи. Правителството добре разбира това и каквото и да говори, ИД едва ли е сред най-належащите му грижи.
Още по темата: „Ислямска държава“ и талибаните в схватка за власт
Алексей Наумов, в. Независимая газета
Пакистански медии съобщиха, че според тайните служби в Афганистан бойците на „Ислямска държава“ (ИД) и талибаните взаимно са си обявили свещена война. Двете екстремистки групировки спореха за надмощие и досега, но това съперничество, изглежда, прераства в пълноценна конфронтация.
Хора на ИД се появиха в Афганистан още през септември 2014 г. Тогава се разбра, че под знамената на ИД са застанали бунтовници, недоволни от талибаните, а някои техни командири са дали клетва за вярност на „халифата“. Враждата между групировките се зароди на 26 януари, когато в световната мрежа бе качено обръщение на официалния говорител на ИД Абу Мохамед ал Аднани, посрещнато с ожесточени критики от талибаните.
Той заяви, че „войниците на халифата“ са извършили всичко необходимо за създаването на „вилает Хорасан“ и са положили обет за вярност пред водача на ИД Абу Бакр ал Багдади. Част от историческата област Голям Хорасан днес лежи в териториите на Пакистан и Афганистан. На бойците от региона бе разпоредено да предприемат единични атаки срещу врага и да се готвят за борба с „различни фракции в страната“.
И точно тази последна част от възванието явно е разгневила Ал Каида и талибанското движение. Според експерти, лидерите на „халифата“ най-вероятно са приканили своите следовници да се борят не само с държавните войски на Пакистан и Афганистан, но също тъй с талибаните и с терористите от Ал Каида. ИД изисква последователите й да признаят Абу Бакр за халиф, но талибанските командири не могат да си позволят подобна стъпка, защото са признали своя лидер молла Омар за „емир на всички правоверни“ още през 1996 г.
Противно на разпространеното мнение, радикалните мюсюлмани не са сплотени в никакъв „ислямски интернационал“ и общата религия често не е обединяващ, а разцепващ фактор. ИД и Ал Каида например изповядват уахабизма, който същевременно е официална идеология на сунитската Саудитска Арабия. Осама бин Ладен, основателят на Ал Каида, обаче наричаше саудитския кралски режим „продажен и безчестен“ и уахабитите от организацията му смятаха всички саудитци за врагове. А днес авиацията на коалицията, командвана от кралството, се сражава в Йемен и срещу шиитската групировка хуси, и срещу уахабитските бунтовници от Ал Каида.
Разузнавателната група SITE цитира говорител на групировката Фронт „Ан Нусра“, сирийския съюзник на Ал Каида: „За какви врагове говори Аднани? Да не би да има предвид молла Омар?“. Бунтовникът критикува „халифата“, че „създава вилаети навсякъде“, при все че продължава отстъплението в Ирак и Сирия, както и заради разцеплението сред джихадистите. Рита Кац оглавява частната група SITE, подпомагала няколко години ФБР в издирването на терористични клетки в САЩ. Според анализаторката, репутацията на молла Омар е толкова безспорна, че ако „халифатът“ бе създаден от Ал Каида, той би станал халиф.
Навремето пред Омар са се клели и Бин Ладен, и Айман аз Зауахири, днешният лидер на тази терористична организация. „ИД явно поставя битката срещу Ал Каида наред с основните си приоритети“, коментира Кац изявления на хора от „халифата“. По-късно Абу Бакр нарече молла Омар „глупак и некадърен водач“, незаслужаващ нито политическо, нито духовно признание. Молла Омар пък забрани на бойците си да вдигат знамената на ИД и обеща да не допуска тази групировка в земите на Афганистан.
Първите истински сблъсъци между терористичните организации избухнаха през февруари, когато изтъкнатият талибански командир Абдул Гани бе убит от бойци на ИД в афганистанската провинция Логар. Дни след това идваха съобщения за престрелка в провинцията Забул – също между хора от двете групировки. В събота край една банка в афганистанския град Джалалабад се бе събрала тълпа от чакащи за заплати; изведнъж отекна експлозия, която уби 35 души и над 125 бяха ранени. Скоро последва втори атентат и загина още един местен жител. Талибаните побързаха да се разграничат от взривовете: „Нямаме отношение към никоя от терористичните акции и ги осъждаме“. Ден по-късно обаче те убиха трима полицаи и плениха 19 специалисти, разминирали терени в източните райони на страната. „Конфронтацията между двете групировки наистина датира доста отдавна. Ако обаче тя се развие, ще спечели Кабул, затова талибаните не ескалират конфликта“, коментира пред „Независимая газета“ Омар Несар, научен сътрудник от Института по ориенталистика към Руската академия на науките.
Според експерта, ходът на конфликта показва, че той рано или късно ще премине в гореща фаза. По думите на Несар, важен момент е решението на някои отряди от „Ислямското движение на Узбекистан“ да минат на страната на ИД. „Халифатът“ още не е готов за въоръжен конфликт с талибаните, тъй като не му достигат сили в региона. До месеци обаче неизбежно ще има пряк военен сблъсък.
Не е зле да припомним, че привържениците на ИД в Афганистан и Пакистан са различни формално и по начин на действие от идеологическите си съюзници в Сирия и Ирак. Някои от тях твърдят, че са предани на Ал Багдади, но самият бунтовнически водач засега не коментира лично плановете си във връзка с този регион. Колкото до перспективите на конфликта, Несар обръща внимание на преговорите между афганистанското правителство и талибаните.
Според него, ако ключови фигури от талибанското движение бъдат привлечени в управляващите среди на Кабул, това ще събуди масово недоволство сред бойците от средното и низшето звено, които може да намерят убежище в редиците на ИД. Тогава талибаните на практика ще се разтворят в „халифата“ и ще изчезнат като движение.
БТА