Запалителна реторика
в. Утрински весник
В деня, когато трябваше да чуем заключенията на Съвета на министрите на външните работи на ЕС, в Македония отекна нова „бомба“, която хвърли в сянка и европейските констатации, и материалите на лидера на опозиционните социалдемократи Зоран Заев, и преговорите с европейската тройка.
Цялото внимание се насочи към граничното село Гошинце, в района на Липково, където 40 въоръжени лица превзеха полицейския участък и плениха четирима полицаи. Върнаха се спомените от конфликта през 2001 г., който всъщност започна с подобен инцидент в село Танушевци. Появиха се същите страхове и съмнения, че се подготвя сценарий за междуетнически конфликт, за да се подтисне политическата криза в страната, която кулминира, след като Социалдемократическият съюз /СДСМ/ започна да публикува материали за работата и начина, по който действат управляващите.
Инцидентът в Гошинце сякаш бе очакван и дойде по някакъв логичен ход на събитията, когато се видя, че няма воля политическата криза да се решава добронамерено и в интерес на македонските граждани и държавата. Изострянето на реториката сред политическите елити, от премиера Никола Груевски, вътрешния министър Гордана Янкулоска, но и от опозиционния лидер Зоран Заев, който обяви предстоящото пускане на още по-опасни и още по-тежки „бомби“, говори само за нов сценарий, който вероятно ще трябва да пресрещне новите обвинения и да се изправи пред желанията за цялостна правна развръзка на политическата криза – и за случая „Преврат“, но и за съдържанието на оповестените материали. Сценарий, с който ще се нанесе удар там, където е най-крехко, най-болезнено и най-опасно – междуетническите отношения.
Този сценарий е в пълно противоречие с препоръките на Съвета на министрите на ЕС, който изрази сериозна загриженост от влошаването на ситуацията в страната, особено в областите на правовия ред, основните права и свободата на медиите.
Всички обвинения трябва да се разследват от страна на компетентните власти, включително отправяните обвинения за възможни злоупотреби, препоръчаха европейските министри.
Ходът на събитията през последните дни в никакъв случай не обещава бързо и ефикасно разрешаване на политическата криза, както препоръчва ЕС. Дори преговорите, които се водят в Брюксел с европейската „тройка“, все повече приличат на принудителна стъпка, а не на добра воля за превъзмогване на ситуацията. Защото там се преговаря напразно, ако ние тук с всички сили се мъчим теренът да е възможно по-неравен, а диалогът да се развива през политически мерник.
Затова всички тези игри, които произлизат от политическото подземие, само отлагат решението, което все някога трябва да дойде. Въпросът е само дали политическите елити ще дойдат на себе си и ще разберат, че е по-добре това да стане по-рано, отколкото по-късно, когато щетите ще бъдат по-големи, а може би и невъзвратими. След криза с такива размери е трудно някой функционер или партия да преминат през всичко това без да понесат щети и без да поемат отговорност.
БТА