Арменският геноцид – някои прости истини

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.

Изпращането на маси арменци на смърт е отпечатало 1915 г. в паметта и сърцата на арменците като момент на историческо бедствие. Те се справиха с раната от прогонването им по чужди места, след като хиляди години са живели на една и съща земя, като замразиха вътре в себе си онова, което са оставили назад, и живота, който вероятно завинаги са загубили.

Това прогонване означаваше скъсване с привикналостта към един стар начин на мислене, необходимост от прегръщане на съвременността, неизбежно и болезнено откъсване на индивида, и преди всичко един вид отчуждаване. Така арменците, опитайки се и нуждаейки се да запазят живи своята идентичност и култура, откриха, че основа за тяхното единство би могло да бъде това да поддържат жив онзи първи миг на прогонването.

Появилият се по-късно термин „геноцид“ постави на идеологическа основа този стремеж за „поддържане на жив“ спомен. Изразът „арменски геноцид“ обобщава всичко преживяно и загубено, премахна необходимостта да се каже каквото и да било друго. В този смисъл терминът „геноцид“ има едновременно лечебни и разболяващи въздействия.

Лечебни, защото покрива с общо покривало преживяното поотделно от всяко семейство минало, чието припомняне предизвиква неимоверна болка, като превръща всеки един в част от общата болка. В същото време разболяващо, защото преживяното се идеологизира, политизира и все повече се характеризира като една мисия извън човешката чувствителност.

От друга страна хората в Турция, които не са арменци, знаят за събитията от невярната история, която им е била разказвана. Тази държавна пропаганда и измама, в която жертвата и извършителят са с разместени места, също има лечебни и разболяващи въздействия върху „турците“. От една страна им предоставя възможност да забравят раните от раздробяването на империята и болките, отнесени с изселниците, и отново да получат идентичност.

От друга страна обаче принуждава тази огромна маса, оставена в голяма степен невежа, да се отчужди от историята и културата, да се отдаде на едно изкуствено и плоско идентифициране. Днес всеки е изправен едновременно срещу себе си и срещу другия и волю-неволю се изживява една конфронтация.

Има една проста истина, която „турците“ трябва да видят: според дефиницията на ООН за геноцид депортацията от 1915 г. няма как да не бъде определена за „геноцид“. Това доста широко определение назовава „геноцид“ усилията за систематично унищожаване, навреждане или заличаване на културата на маси хора, било то и частично, заради това, че принадлежат към определена етническа група. Дори и да няма загинали, откъсването на децата от майките им също се окачествява по този начин.

Като част от тези действия важно място има дискусията за „преднамереност“. Това дали въпросното младотурско правителство е извършило или не „съзнателно“ стореното. Само че депортацията на арменците означава изпращане на смърт на много групи последователно. Дори и да може да се допусне, че за първата е имало „добро“ намерение, вероятно би било трудно да се каже, че и последвалото е било направено с „добро“ намерение.

Нека да добавим към тази картина, че изселването е обхващало целия Анадол, че арменските мъже са били привиквани в армията и лишавани от оръжие в трудовите войски, че всички архиви на централата на младотурците, на Специалната организация и на отговарящата за депортацията служба към министерството на вътрешните работи в този период са били унищожени. Конфискувани са били близо 2500 църкви, близо 2000 училища и може би цялото частно имущество, а фактът, че тази политика открито е продължила и през републиканския период е завършващ елемент на събитията.

Накратко, в този свят, в който всяко зверство се окачествява като геноцид, не е много реално очакване събитията от 1915 г. да бъдат оставени извън тази класификация. От друга страна има една много проста истина, която арменците трябва да видят: терминът „геноцид“ е точно като „революция“ – име, което се поставя от историците впоследствие, а не се анализира, докато се изживява. С други думи това е квалификация, която изразява събрано назоваване на много неща. Извън този смисъл геноцид е понятие, създадено в юридическата област.

Тоест това дали събитията от 1915 г. представляват геноцид е пряко свързано с характеристиката и съдържанието на този термин. Ако понятието се промени, това, което днес е геноцид, утре може и да не е… Важното е не какво име ще бъде дадено, а това да видиш, да почувстваш, да усетиш, да споделиш и да се изправиш пред преживяното. Всеки може да го нарече както си иска. Стига да можем да изложим станалото такова, каквото е било, с цялата му сложност и да заедно да оценим справедливо събитията.

Трябва да се счупят идеологическите и психологически окови на децата по тези земи, които вече ги разболяват. Много по-лесно е, когато заедно преминаваме през подобни преходи. Сега е времето за това.
БТА

*Авторът на статията е бивш главен съветник на турския премиер Ахмет Давутоглу. Махчупян предизвика полемика със свое изказване миналата седмица, че събитията от 1915 г. представляват геноцид. Дни след това той се оттегли от поста съветник на премиера.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.