100 години след избиването на арменците въпросът все още стои: геноцид ли е било това?
„По всички пътища, по които минахме между Йозгат и Кайсери, около 80 процента от мюсюлманите, които срещнахме (не бяха останали християни в тези райони), бяха облечени в европейски дрехи и носеха доказателство за престъпленията, които бяха извършили. Босоноги селски момчета носеха официални дрехи, мъжете се кичеха със златни верижки и часовници“.Това е написал Григорис Балакян, арменски православен свещеник, който е бил свидетел на последиците от масовото избиване на неговите етнически събратя от османските сили през 1915-16 г. На 24 април 1915 г. множество арменски интелектуалци бяха събрани в Истанбул и повечето от тях бяха избити по-късно. Но с наближаването на стогодишнината последвалите събития продължават да предизвикват разгорещени спорове.Турция твърди, че около 500 000 арменци са починали от глад и болести на път към сирийската пустиня. Те са били депортирани, казва Анкара, защото арменските революционери застанали на страната на Русия срещу османците по време на Първата световна война. Оцелелите и техните разпръснати наследници оценяват броя на загиналите на 1,5 милиона души, твърдят, че смъртта им е била причинена по-скоро умишлено, а не е била злощастен страничен ефект, и искат събитията да бъдат признати за геноцид. Все повече учени и правителства се съгласяват с това и използват този термин.
Но Турция подхвана енергична ответна кампания. „Отказвам да позволя прадедите ми да бъдат приравнени с Хитлер“, гневно заявява турски дипломат. Несъгласието с официалната версия може да бъде интерпретирано като престъпление в Турция и носи също и други рискове. Хрант Динк, смел редактор на турски вестник от арменски произход, беше застрелян от тинейджър националист през 2007 г., след като разкри, че Сабиха Гьокчен, осиновена дъщеря на Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция, е била арменка, която останала сираче по време на геноцида. Увеличават се доказателствата, че зад убийството стоят безскрупулни представители на силите за сигурност.
Престъплението се оказа изненадваща повратна точка. Над 100 000 души, много от които вероятно никога не са чували за Динк, присъстваха на погребението му. Стената на отрицанието започна да пада. Книги, описващи преживените от арменците ужасите, като „Черното куче на съдбата“ на Петер Балакян, правнук на Григорис Балакян, сега могат да бъдат намерени на турски език.
Правителството започна, макар и бавно, да връща конфискувани имоти на арменската църква. Преди година президентът Реджеп Тайип Ердоган стана първият турски лидер, който призна страданията на арменците под властта на Османската империя, като поднесе съболезнования. Три големи политически партии, включително Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, лансират арменски кандидати за печеливши места на изборите на 7 юни.
Кюрдските лидери в Турция официално се извиниха за участието на техния народ в кръвопролитията. В преобладаващо кюрдската провинция Диарбекир, където арменците някога съставлявали почти половината от населението, град Сур предлага безплатни уроци по арменски. В съседната провинция Шърнак някои „скрити арменци“, чиито предци са приели исляма, за да спасят живота си, празнуваха Великден тази година с други местни жители – и християни, и мюсюлмани.
Както в Армения, където близо половината от населението са наследници на османските арменци, така и в диаспората, дълго таените болки започват да отстъпват пред любопитството към „старата родина“. Стотици идват в Истанбул и Диарбекир за възпоменателни прояви във връзка със стогодишнината. Хачиг Мурадиян, етнически арменец, роден в Ливан, който сега живее в Америка, организира „поклонения“ за отдалечените арменци до „Западна Армения“ (както те наричат Източна Турция). Въоръжени с дълго пазени ръчно рисувани карти, те търсят домовете на прадедите си и се молят в разрушени манастири за душите им.
Но стопяването на ледовете стига само дотук. Предишни години Турция отбелязваше дебаркирането на съюзниците в Галиполи през 1915 г. на 25 април. Тази година събитията бяха преместени на 24 април, според някои, за да се отклони вниманието от стогодишнината от арменските кръвопролития. Художествена инсталация, планирана да отбележи в Женева арменската годишнина, е била блокирана от швейцарското правителство заради турски натиск, казват запознати.
В Сирия Турция е обвинявана, че подкрепя и дори помага на ислямистките бунтовници да превземат градове, включително Кобане и преобладаващо арменския граничен град Касаб, който падна миналия март. По-късно Касаб се върна под контрола на режима на Башар Асад, което позволи на жителите му да се завърнат. Но епизодът съживи горчиви спомени за последния пристъп на насилие през 1916 г., когато десетки хиляди арменци, които лагерували в пустинната провинция Дейр ез-Зор, били убити. Ще е нужно нещо повече от съболезнования, за да бъдат излекувани толкова дълбоки рани.
Още по темата: Израел, който ревностно пази паметта за Холокоста, се бори с дилемата дали да признае арменския геноцид
Арон Хелер
Асошиейтед прес
Нацисткият геноцид над евреите в Европа се отбелязва широко в Израел и е белязал дълбоко духа на страната, основана след ужасите на Холокоста. Стане ли въпрос за арменския геноцид от 1915 г. обаче, Израел най-често запазва мълчание.
Страхувайки се от реакцията на бившия си съюзник Турция и предпазлив да се придържа към американската политическа линия, Израел се въздържа да нарече геноцид избиването на арменци от османските турци през Първата световна война. Сега, дни преди Армения да почете тържествено стогодишнината от онези събития и при напрегнатите отношения с Турция, в самия Израел се дочуват все повече призиви най-сетне да бъде признат геноцидът.
Израел изпраща двама депутати на церемонията в Ереван утре – първи подобен жест от страна на Тел Авив. При все това делегацията на ниско равнище е инструктирана да нарича масовото убийство по-скоро „национална трагедия“, отколкото „геноцид“.
Един от тези редови депутати, Нахман Шай от центристката партия „Ционистки съюз“, заяви, че е време Израел да признае, че е имало геноцид.
„Във външната политика има интереси, има и ценности“, каза той пред АП и добави: „В този случай смятам, че ценностите трябва да надделеят над интересите. Като евреи ние трябва да го признаем“.
По изчисления на историци близо 1,5 милиона арменци са избити от османските турци през Първата световна война – събитие, смятано от много учени за първия геноцид на 20-и век.
Турция отрича смъртта на арменците да представлява геноцид и твърди, че числеността на убитите е преувеличена и че те са били жертва на гражданска война и бунт.
Докато арменците водят кампания за по-широко признаване на геноцида, Турция се стреми по всякакъв начин да попречи на други страни да го сторят. Израел от години не повдига официално въпроса, страхувайки се да не разгневи Турция – един от малцината си съюзници във враждебен район.
Двустранните отношения обаче се влошиха при управлението на ислямисткия лидер на Турция Реджеп Тайип Ердоган в последните десет години, което кара Израел да преразгледа становището си.
През 2011 г. израелски законодатели подеха официални дебати в парламента. Поддръжниците твърдяха, че Израел е морално задължен да признае геноцидите където и да било по света заради историята на нацисткия Холокост. Две години по-късно парламентът свика друга специална сесия по проблема.
С наближаването на 100-годишнината темата става все по-актуална. Папа Франциск миналата седмица нарече избиването на арменците „първия геноцид на 20-и век“, след което възмутена Турция да извика посланика си от Ватикана. Европейският парламент прие незадължаваща резолюция за отбелязване „на стогодишнината от арменския геноцид“, а германският парламент се очаква да използва същата дума в резолюция утре.
Барак Обама, който като кандидат-президент обеща да признае геноцида, отказа да направи това като президент и сега е подложен на натиск да изпълни обещанието си.
Архиепископ Арис Ширванян, висш представител на Арменската патриаршия в Ерусалим, изрази задоволство, че Израел праща делегация на възпоменателната церемония, но отбеляза, че страната би трябвало да отиде по-далеч.
„Ние, арменците и евреите, сме имали еднаква съдба, а арменският геноцид е предшественик на еврейския Холокост“, каза Ширванян, самият той – потомък на оцелели от трагедията. „По тези причини Израел би трябвало сега да една от първите страни, признали и подкрепящи признаването на арменския геноцид“, добави Ширванян. Говорителят на външното министерство Емануел Нахшон заяви, че официалната позиция на Израел не се е променила и не даде подробности, когато поискаха от него да обясни защо.
„Ние сме крайно чувствителни и съпричастни към ужасната трагедия, преживяна от арменците през Първата световна война.
Историческите дебати около наименованието на трагедията са едно, а друго е признаването, че арменският народ е претърпял нещо ужасяващо, и то е нещо много по-важно“, каза той.
Само двайсетина, предимно западни държави са признали официално геноцида. Сред тях са Канада, Франция, Италия и Аржентина. Исак Лубелски, преподавател по изследвания на геноцида в Университета на Тел Авив, определи като „фрапиращо“ отсъствието от списъка както на Израел, така и на САЩ.
„Време да се вслушаме в чувствата и съвестта на страните от просветения свят и да признаем без страх арменския геноцид“ писа той във в. „Маарив“.
Група видни израелски представители на академичните и артистичните среди, бивши генерали и политици неотдавна подписаха петиция, призоваваща Израел да последва примера на папата и да признае геноцида.
„Като потомци на народ, преживял Холокоста и борещ се срещу отричането на съществуването му, наш дълг е да проявим специална чувствителност към трагедията на друг народ“, се посочва в петицията.
Йоси Сарид, бивш водач на пацифистката партия „Мерец“ и открит критик на, както той я нарича, „циничната“ позиция на Израел, е още по-прям. Като министър на образованието през 2000 г. той държа паметна реч в арменска църква в Ерусалим, в която призна геноцида над арменците. В резултат беше обявен за персона нон грата в Турция.
Сарид обаче твърди, че не Турция, а САЩ пречат Израел да признае геноцида. „В крайна сметка сме страна сателит на САЩ. Когато Америка най-сетне реши да го признае, тогава, предполагам, ще направим това и ние“, каза той за АП.
Според него обаче Израел е трябвало да поведе останалите. Германските нацисти и помагачите им избиха 6 милиона евреи през Втората световна война, унищожавайки една трета от евреите по света, а Израел оглавяваше международните усилия за борба с отричането на Холокоста.
„Ние, в края на краищата, сме „експерти“ по геноцида, така, че това е два пъти по-важно. В определен смисъл обаче и ние отричаме Холокоста, щом не става въпрос за нашия Холокост“, казва Сарид.
БТА