Променящи се крайни срокове за Гърция подхранват несигурността

Асошиейтед прес

Кога един краен срок не е наистина краен срок, а едно споразумение не е всъщност споразумение? Очевидно, когато това е свързано със спасителния план за Гърция.

Страната имаше срок до края на април да се съгласи за повече реформи срещу спасителните средства, които нейните кредитори задържаха. Но докато страната се подготвя да се изправи срещу европейските си кредитори в петък на срещата в латвийската столица Рига, всички казват, че има още дълъг път до споразумението.

Липсата на план, който би могъл да защити Гърция от изпадане в дефолт и дори от излизане от еврозоната, сгъстява облаците на несигурност над страната, дестабилизирайки нейните банки и заплашвайки дълго мечтаното икономическо възстановяване.

Световни финансови служители, които се събраха във Вашингтон миналата седмица, заявиха, че Гърция остава един от най-големите рискове за световната икономика, въпреки че 19-членната еврозона направи много през последните пет години, за да се предпази. От седмици срещата в Рига се очакваше да бъде онази, на която ще бъде изяснено близкото финансово бъдеще на страната.

Гръцкото ляво правителство, избрано през януари с мандат да сложи край на осакатяващите мерки за икономии, ще представи своите планове за реформи пред своите кредитори в еврозоната.

Ако всичко върви така както е планирано, на Гърция ще бъдат отпуснати останалите пари, които са на разположение в нейната спасителна програма – 7,2 милиарда евро, за да изплати идващите дългове към кредиторите в еврозоната и МВФ. Спокойствието ще бъде възстановено, укрепвайки доверието в гръцката икономика.

Но никога не е толкова просто, когато става дума за Гърция.

След седмици на мъчителни дискусии, които не доведоха до нищо освен до недоверие, не се очаква гръцкият финансов министър Янис Варуфакис да представи каквито и да било планове за реформи в петък. Кредиторите настояват за реформи, които включват големи промени в пенсионното и трудовото законодателство. Но гръцкото правителство отхвърли много от основните искания, посочвайки, че е било избрано, за да сложи край на този вид задушаващи бюджетни икономии, които допринесоха за 25-процентно свиване на икономиката.

Правителството е фокусирано много повече върху борбата с корупцията и увеличаването на събираемостта на данъците, отколкото върху орязването на разходите.

Времето на сделката вероятно зависи от това кога Гърция ще остане без пари и вече няма да може да си позволява да се съпротивлява на исканията на кредиторите. Кога ще се случи това също е неясно. Предвиждаше се, че страната ще остане без пари в края на този месец, но тя събира останали пари от общини и държавни институции като болници и националната галерия. Това може да даде на страната два милиарда евро – достатъчно, за да преживее през месец май, когато трябва да плати един милиард евро на МВФ.

Една страна технически може да забави плащане към МВФ, но това никога не е било правено в миналото от развита страна.

Един служител заяви, че единственият краен срок, който има значение, е краят на юни, когато изтича европейската част от международната спасителна програма за Гърция от 240 милиарда евро. Ако Гърция може да изнамери пари, за да оцелее дотогава, преговорите ще продължат. Тя дължи на МВФ още 1,5 милиарда евро през юни. Друг сигнал за напредък може да дойде от срещата днес на гръцкия премиер Алексис Ципрас с германския канцлер Ангела Меркел в кулоарите на извънредната среща на върха за миграцията.

Макар Меркел да е твърда в настояванията си, че Гърция трябва да реформира икономиката си, тя винаги е настоявала, че няма начин на страната да бъде позволено за излезе от еврозоната.

В резултат преобладаващото мнение на пазарите е, че споразумение ще бъде постигнато след много разправии и препирни, както и в миналото. Това е очевидно на пазарите. Макар инвеститорите на пазара на облигации да смятат, че възможността за гръцки дефолт е нараснала през последните няколко седмици, тревогите от последиците от дефолт са много по-малко остри, отколкото бяха през 2012 г.

Лихвата по тригодишните гръцки облигации е 28 процента, доста по-малко от 120 процента, колкото достигна преди три години, когато опасенията от излизането на Гърция от еврозоната бяха най-високи. Фактор, който би могъл да ускори времето на сделката, ще бъде ако гърците започнат масово да теглят парите си от банките. Това ще заплаши банките от рухване, което ще застави правителството да сложи катинар на финансовата система с неизвестни последици.

„Опитвам се да възприема цялото това движение нагоре-надолу с известна доза скептицизъм“, заяви Нийл Мелор, анализатор в Бенк ъв Ню Йорк Мелън (Bank of New York Mellon). „Склонен съм да вярвам, че те ще постигнат споразумение, може би не на същия ден, и ще намерят междувременно пари под дюшека“.

Ако и когато бъде постигнато споразумение, страната вероятно ще има нова драма през следващите месеци, тъй като траншът от 7,2 млрд. евро няма да е достатъчен за дълъг период от време и ще бъдат нужни още пари.

Кризата няма да бъде решена окончателно, докато няма още едно споразумение за намаляване на бремето на гръцкия дълг, който е над 170 процента от БВП, чрез мерки като отлагане на датата, на която се плащат дълговете. „Те ще продължават да бавят решението, докато не се справят напълно с неустойчивостта на дълга“, заяви Ерик ЛьоКомп, изпълнителен директор на „Юбиле Ю Ес Ей Нетуърк“ (Jubille USA Network).

БТА