След спасяването в Средиземно море за мигрантите следва мъчителното чакане

Карл Ритер
Асошиейтед прес

Спасени имигранти край Лампедуза. Снимка: от тв екрана

Сила Зелия, 23-годишна жена от Кот Д’Ивоар, е принудена да стои в най-големия център за настаняване на мигранти в Италия и няма къде да иде, след като молбата й за убежище е отхвърлена два пъти, а тя няма връзка със семейството си в Абиджан.

„На човек може да му наложи да стои две-три години“, казва тя от намиращия се в сърцето на Сицилия център, който някога е бил жилищен комплекс за военнослужещи от военноморските сили на САЩ. „Не е лесно“.

След като извършат опасното пътуване през Средиземно море, за да стигнат до Италия, кандидатите за бежански статус като Зелия трябва да преминат през ново изпитание – да убедят скептично настроените европейски страни, че заслужават да им бъде предоставено убежище. Но така желаният бежански статут обикновено е само за тези, които бягат от война и преследване, а много от мигрантите от Субсахарска Африка бягат от бедността.

Тези, които получат отказ, често пъти остават в Италия като „нелегални“, живеейки в периферията на обществото, каза Флавио Ди Джакомо от Международната организация по миграцията. „Обикновено започват работа на полето, в селското стопанство, берат домати и портокали“, заяви той.

Молбите за убежище в Италия се увеличиха рязко миналата година. Имайки предвид безпрецедентна вълна от мигранти, която залива италианските брегове, се очаква те да станат още повече.

Правителството в Рим вече полага повече усилия да се справи с проблема, след като бе подложено на натиск да разглежда молбите и да взема отпечатъци съгласно правилата на ЕС, а не просто да пуска имигрантите за отиват в Северна Европа.

По данни на Статистическата служба на Европейския съюз миналата година Италия е удовлетворила около 20 000 молби за убежище и е отхвърлила около 15 000 души, кандидатствали за пръв път. Това е относително високо равнище на одобрение – на ниво ЕС около половината от всички молби са били отхвърлени.

Но сега напливът на кандидати за убежище в Италия е безпрецедентен – само за миналата година новите молби са били близо 65 000. Не е необичайно кандидатите да чакат по година, за да получат решение по случая си. Ако обжалват, процесът се проточва и по-дълго.

Единствените страни от ЕС с по-голям брой на кандидатите за убежище са Германия и Швеция, където вече и без това има големи имигрантски общности.

Според италианското министерство на вътрешните работи към февруари в центровете за прием на мигранти из цялата страна е имало 67 000 души, като около една пета от тях са в Сицилия.

„Всички центрове са на ръба на възможностите си, всъщност дори отвъд него“, каза Енос Ноли, доброволец, който работи с мигрантите.

Центърът Минео, който се намира сред портокалови горички в централната част на Южна Сицилия, е най-големият по рода си. В него са настанени около 3200 мигранти от 30 страни, предимно от Субсахарска Африка. Там са настанени и някои от оцелелите от преобърналия се кораб в края на миналата седмица, когато загинаха поне 800 души.

За Зелия Минео е нейният дом от 2013 г., когато тя прекосила Средиземно море с кораб, пълен с мигранти. Първоначално построен, за да приютява военнослужещи от ВМС на САЩ и техните семейства, центърът прилича на американско предградие, със спретнати морави и чисти улици със стотици къщи.

Навсякъде има мъже, които карат колела или играят футбол на голямо прашно игрище. Жени по-трудно се срещат. По думите на Зелия те си стоят в къщите и се изнервят, понеже не могат да направят нищо. „Няма хубава храна“, каза тя. „Нямам какво да облека“. Не може да се върне у дома. „Там, откъдето идвам, животът е труден, кварталът ми има големи проблеми, къщата ми е същинска развалина“, каза Зелия.

Центърът е отворен тип и мигрантите имат право да излизат от него, но трябва да се приберат до два дни. Дори извън центъра Зелия няма много какво да прави без доходи. Тя посочи вълнените си чорапи и сандалите си – комбинация, която по думите й е всичко, което може да си позволи.

Освен храна и покрив над главата мигрантите получават и ежедневна дажба цигари или ваучери за телефон на стойност 2,50 евро, но ги продават По данни на източници от ООН най-големите групи кандидати за убежище в Италия са от Мали, Нигерия и Гамбия. Сирийците и еритрейците обикновено не подават молби за бежански статут в Италия, макар според европейските правила да са длъжни да го направят в първата страна от ЕС, в която влязат.

Мнозина от тях просто отказват да разкрият самоличността си пред италианските власти, за да могат да продължат пътуването си и да подадат молба за убежище в Северна Европа, каза Микаел Рибенвик, заместник-директор на шведската служба по миграцията.

Швеция и други страни от ЕС накараха Италия да взема пръстови отпечатъци от пристигащите на нейна територия мигранти, за да се знае, че са влезли в страната. „Ако пристигнеш на някое летище и откажеш да си дадеш личните данни, няма да те пуснат да минеш“, посочи Рибенвик. „Същият принцип важи и за бреговете на Сицилия“. Все пак той призна, че Италия се сблъсква с огромно предизвикателство, при положение че всяка седмица до бреговете й стигат хиляди хора.

Много от хората, които очакват решение по случаите си в Минео, работят в околните ферми само и само времето да минава по-бързо. Колинс, 28-годишен нигериец, който се представя само с първото си име, каза, че това му помага да се чувства добре, въпреки че изкарва само 10 евро на ден, полагайки тежък труд, берейки портокали или домати. „Да стоиш на едно място и да не правиш нищо – разбирате, че това е стресиращо“, отбеляза той. „Само стоиш и не спираш да мислиш“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.