Моят реквием за арменците
в. Хюриет дейли нюз
Точно преди един век започна мрачен епизод в разпадащата се Османска империя. Около 250 арменски интелектуалци и лидери на общността бяха арестувани в Истанбул и депортирани в Анадола, за да не се завърнат никога повече. Истинската катастрофа започна месец по-късно. Комитетът за единство и прогрес, младотурската партия, която пое властта в империята с военен преврат през 1913 г., прие закона за експулсиране, предоставяйки си право да депортира всеки, сметнат за заплаха за националната сигурност.
Истинската цел бяха арменците. Скоро в почти всеки голям или малък град в Източен Анадол, те бяха прогонвани от домовете си и отпращани в далечна и пуста Сирия. На някои места те бяха извозвани с влакове, но повечето бяха принуждавани да вървят пеш стотици километри, често пъти без храна и вода. Много загинаха по пътя от глад, обезводняване и болест. (Снимките, на които са заснети тези жертви, особено гладуващи деца и бебета, са мъчителни за всеки, който има съвест.) В други случаи кланета са били извършвани от местните жители, подбудени от омраза или от алчност да присвоят имуществото на жертвите.
Общо най-малко 600 хиляди арменци, а вероятно повече, са били изтребени през 1915 г. в едно от най-трагичните в историята етнически прочиствания. Аз, като турчин мюсюлманин, изпитвам единствено болка и угризения за тези изстрадали души.
При все това, същата памет ме кара да се запитам защо се е случила тази голяма катастрофа и как моята страна я е предизвикала. Движеща сила е била комбинацията от страх и национализъм. През 1915 г. османците са били във война на три смъртоносни фронта (с британците и французите в Галиполи и Близкия изток и с Русия на изток) и все повече изглеждало, че арменците се съюзявали с врага. Османският елит и по-специално произхождащите от Балканите младотурци бяха наблюдавали как гърците и българите извършват етническо прочистване на големи маси от мюсюлманското си население при своите национални бунтове. Сега те се страхували, че същото може да се случи и в Анадола с възникването на независима Армения под опеката на Русия.
„Възпиращата“ логика на младотурците може да бъде забелязана в мемоарите на Халил Ментеше, близък приятел на Талат паша – авторът на цялата трагедия. През лятото на 1915 г. той посетил Талат в дома му и го заварил силно потиснат. „Получих телеграми от Тахсин (оркъжния управител на Ерзурум), в които се разказва за положението на арменците“, обяснил Талат. „Не можах да заспя цялата нощ. Това не е нещо, което човешкото сърце може да понесе. Но ако не бях сторил това с тях, те щяха да го сторят на нас“.
Чух същата логика и от собствената си баба, която живееше в Йозгат, където са били извършени масови убийства на арменци през 1915 г. „Имаше слухове, че арменците ще се съюзят с руснаците, за да избият всички мюсюлмани“, каза ми веднъж тя.
„Тогава възрастните щурмуваха арменската църква и намериха много оръжия и боеприпаси. Това, си помислиха те, потвърждава слуховете“. Последвалото, добави тъжно баба ми, беше „кесим“ или „клането“ на арменците, които, уви, вероятно също от страх са били струпали тези оръжия.
В съзнанието на турците тази логика от типа „ако ние не го бяхме направили на тях, те щаха да го направят на нас“ беше подсилена от зверствата, извършени срещу мюсюлмани от арменски милиции, когато те имаха възможност за „отмъщение“ при напредването на руснаците на източния фронт. Турците пазят в паметта си тези ужасни истории, докато повечето арменци си спомнят само своята лична болка. Ние, хората, в крайна сметка имаме склонност да помним повече своите лични загуби, а не тези на другите.
Смятам обаче, че сега е дошло време да бъдем по-справедливи. Що се отнася до нас, мисля, че ние, турците, допуснахме ужасна грешка, като десетилетия наред пренебрегвахме напълно ужасните страдания, понесени от арменския народ през 1915 г. Време е да си спомним за онези невинни души с разкаяние и уважение. Време е също да се извиним на техните внуци. Аз, от свое име, го правя. Надявам се също, че след век изолация, ние – турците и арменците, ще започнем да виждаме отвъд политическата война за един правен термин и да се гледаме едни други в по-човешки план.
БТА