И хърватските лекари са примамени от Запада

Ройтерс

Лекарската професия е висококвалифицирана и се плаща добре по света. Снимка: Сайт на Щатската държавна администрация за храни и лекарства

Голямото участие в Кариери в бяло – международен панаир за работа за здравни работници миналия месец в хърватската столица, бе добра новина за организаторите, но създава главоболие на най-новата членка на Европейския съюз. Откакто Хърватия се присъедини към ЕС през юли 2013 г., което улесни гражданите й да си търсят работа в страните от съюза, 752 от нейните лекари или 4 процента от всички са поискали документи, за да докажат, че са квалифицирани да работят в чужбина, според Камарата на лекарите.

Здравното министерство съобщава, че досега само 233 лекари и 98 сестри са напуснали страната и работи по пакет стимули, които да ги накарат да останат, включително увеличаване на заплатите и по-добри възможности за кариера.

Много лекари и сестри обаче казват, че им е омръзнало от условията, с които трудно се вписват в другите страни от ЕС. Те подозират, че официалната статистика подценява проблема с изтичането на медицински кадри.

Всичко в чужбина е по-добро от тук – от заплатата до условията на работа и социалния статут, казва Матей, анестезиолог от Загреб, които моли да не бъде използвана фамилията му, за да избегне проблемите, които би могъл да има след изявлението, че обмисля да напусне страната.

Гордана Мискулин, представителка на Сестринска инициатива – група, бореща се за правата на медицинските сестри, казва, че според нея 500-600 медицински сестри са напуснали Хърватия миналата година. Ние вече сме твърде малко, постоянно работим извънредно, не е за учудване, че дори медицински сестри на 50 години напускат, каза тя пред Ройтерс.

Моята болница не ми е купила нова престилка от 17 години и последната, която получих, бе от чуждестранно дарение. Сега си купуваме униформи с наши пари от Ибей и те са по-евтини от произведените тук, казва тя.

Старши хирург, който се съгласи да говори за своя работодател при положение, че остане анонимен, заяви, че шестима анестезиолози са напуснали неговата болница в Загреб през изминалата година. От нас се очаква да работим все повече и повече всяка година за скромни заплати, с остаряла техника и намаляващи бюджети, каза той.

Но тази тенденция предизвиква напрежение във вече задлъжнелия държавен здравен сектор в Хърватия, някога източник на национална гордост за услугите с високо качество, безплатни за всички, но който правителствата след независимостта през 1991 г. не можаха да реформират.

С рухването на промишлеността от времето на комунизма в страната през деветдесетте години и повишаването на безработицата държавният здравен сектор се видя натясно, като средствата намаляваха, а търсенето растеше заради застаряващото население. Болниците, които се финансират от държавния бюджет, се мъчат да свържат двата края. Само миналата година те генерираха загуби от около 1,2 милиарда куни, заяви Татяна Прендя Трупец, ръководител на държавния здравен фонд ХЗЗО на пресконференция през март.

Старшият хирург заяви, че пациентите са свикнали да получават услуги безплатно или много евтино. Преглед при специалист, който не е покрит от основните осигурителни разходи, струва само 20 куни или три долара. За тези пари дори не мога да повикам водопроводчик в къщи, казва хирургът.

Д-р Ивица Бабич от Националния профсъюз на лекарите ХЛС заяви пред Ройтерс, че в Хърватия недостигат 4000 лекари, особено общопрактикуващи лекари, за да отговори на европейските стандарти. Проблемът е много сериозен, тъй като тези, които напускат, са млади лекари и не можем да кажем колко още ще напуснат, казва хирургът.

Д-р Давор Миличич, декан на Загребския медицински факултет заяви, че ако продължи изтичането на медицински кадри Хърватия ще трябва да започне да внася лекари от страни, в които нивото на медицинското образование е с по-лошо качество, отколкото в Хърватия. Той каза, че един лекар специалист в Хърватия печели средно 9000 куни или 1265 долара месечно, или поне четири пъти по-малко, отколкото в Австрия или Германия.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.