Виетнам и САЩ подлагат на проверка трудно извоюваното приятелство

Асошиейтед прес

След като танковете от комунистически Северен Виетнам нахлуха през портала на президентския дворец в Сайгон преди 40 години, Вашингтон наложи наказателно икономическо ембарго, което пречеше на Ханой да получава помощ дори от многонационални институции като Световната банка.

За политиците в Ханой и Вашингтон още по-важна годишнина за двустранните връзки ще се чества през лятото: страните възстановиха дипломатическите си отношения през юли 1995 г.

Тогавашният президент Бил Клинтън отмени също така ембаргото и договори двустранно търговско споразумение; когато накрая посети виетнамската столица през 2000 г., му устроиха посрещане като на рок звезда.

Отношенията между двете страни, макар и обтегнати по въпроси като човешките права, оттогава се задълбочиха благодарение отчасти на общ съперник – Китай.

На двустранното приятелство бе придадена официалност през 2013 г., когато виетнамският президент Чъонг Тан Шанг посети Белия дом и заедно с президента Барак Обама дадоха началото на „всестранно партньорство“ за сътрудничество в политическите и дипломатическите отношения, търговските и икономическите връзки, отбраната, ликвидирането на последиците от войната и много други въпроси. Двете страни обещаха да зачитат взаимно „политическите си системи, независимостта, суверенитета и териториалната цялост“.

И двете страни наблюдават с тревога териториалните претенции на Пекин в Южнокитайско море, включително в традиционно виетнамски води.

Вашингтон основава политиката си в Южнокитайско море на свободата на корабоплаването и мирното решаване на споровете, но надеждността му на тихоокеанска сила се крепи на демонтрацията на известна сила и укрепването на военните съюзи. Той би желал Ханой за партньор.

Първото посещение във виетнамско пристанище в знак на добра воля и приятелство на американския флот беше през 2003 г. и оттогава двете страни организират все по-често военни учения и срещи на високо равнище между техни военни. В края на 2013 г.

Вашингтон се съгласи да достави на Виетнам пет патрулни кораба като част от пакет за военноморска помощ на стойност 18 милиона долара.

Но истински съюз със САЩ би настроил враждебно Китай – „големият брат“ на Виетнам, идеологически и исторически. След като Виетнам засегна Китай с нахлуване в Камбоджа през 1978 г., Пекин отвърна с кратка, но кървава гранична война. Подобен груб отговор не е вероятен днес, но Китай – най-големият търговски партньор на Виетнам – има други инструменти под ръка.

Очаква се Нгуен Фу Чонг като шеф на комунистическата партия – на практика върховният лидер във Виетнам, да направи безпрецедентно посещение във Вашингтон по-късно тази година. За да успокои китайците, той беше в Пекин начело на високопоставена делегация по-рано този месец, за да потвърди традиционните връзки между двете страни.

Взаимния интерес в развитието на бизнеса също е голям фактор в еволюцията на отношенията. Ханой и Вашингтон съзират изгода в присъединяването на Виетнам към Транстихоокеанското партньорство, спорен и все още незавършен регионален търговски съюз. Някои американски законодатели смятат, че Ханой първо трябва да изчисти проблемите, свързани със спазването на човешките права, преди да получи търговски привилегии, които се очаква да дадат съществен тласък на икономиката му.

Проблемът с човешките права възпира също така САЩ да отменят забраната за продажба на смъртоносни оръжия на Виетнам. Тя беше отменена частично, за да стане възможно предоставянето на военноморската помощ, но Ханой смята, че трябва да бъде вдигната изцяло като знак, че Вашингтон не го причислява към страни като Северна Корея.

Макар че във Виетнам има рязко подобрение в областта на човешките права, що се отнася до лагерите за превъзпитание от периода непосредствено след Виетнамската война, все още има сериозни проблеми със свободата на словото. Комитетът за защита на журналистите постави Виетнам сред 10-те страни в света, ограничаващи в най-голяма степен свободата на печата, наред с Еритрея, Северна Корея и Саудитска Арабия.

Хардлайнерите в Ханой смятат проблема с човешките права като претекст за смяна на режима. Освен военните връзки отношенията на Виетнам със САЩ вече са на едно ниво с тези на други южноазиатски страни.

Визити на високопоставени лица са нещо обичайно. Например този месец във Виетнам бе министърът на флота на САЩ Рей Мейбъс за общи флотски маневри и делегация на Конгреса, водена от Нанси Пелоси, която се срещна с президента Шанг.

САЩ са най-големият единичен експортен пазар за Виетнам и виетнамският износ в САЩ се конкурира силно с износа от по-зрели икономики като Малайзия и Тайланд.

„През последните 19 години нашите търговски отношения се увеличиха от почти нищо на над 35 милиарда долара през 2014 г. и вероятно ще достигнат 40 милиарда тази година“, заяви американският посланик в Ханой Тед Осиъс пред Американската търговска камара във Виетнам.

„Компаниите от САЩ са инвестирали милиарди тук, интегрирайки Виетнам към глобалната търговска система, създавайки квалифицирани работни места за виетнамски работници и отваряйки нов пазар за американските стоки и услуги.“ Около 16 хиляди виетнамски студенти се обучават в учебни заведения в САЩ, което поставя Виетнам на първо място в сравнение с всяка друга страна от Югоизточна Азия и на четвърто място в Източна Азия след Китай, Япония и Южна Корея.

Изненадващо последиците от войната служат като стимул за поемане на ангажименти. Сближаването с Виетнам започна, след като президентът Рейгън изпрати през 1987 г. специален емисар във Виетнам за обсъждане на хуманитарни въпроси, като акцентът бе върху съдбата на американските военнослужещи по време на войната.

През 1991 г. в Ханой беше открито Бюрото за военнопленниците и изчезналите по време на акции военнослужещи от САЩ, което стана първото американско правителствено представителство във Витнема след 1975 г. Въпросът за изчезналите при бойни действия американски военни остава основна област на сътрудничество; през последните години САЩ започнаха да оказват сериозна помощ за изирването на множеството изчезнали виетнамци. В края на войната не беше известно нищо за 1971 американци във Виетнам. Оттогава 700 от тях бяха идентифицирани.

Друга област на сътрудничество е справянето със заплахата, която представляват неексплодиралите американски бомби и разпръснатият навсякъде хербицид „Оранжев агент“, причиняващ ракови заболявания и малформации при новородени. Осиъс каза, че САЩ са похарчили досега над 65 милиона долара за почистването на диоксина – токсичен компонент на Оранжевия агент, и 80 милиона долара за невзривени артилерийски снаряди.

Дори сърцераздирателната трагедия на „хората от лодките“ – стотиците хиляди виетнамци, рискували живота си да избягат след идването на комунистическия режим, се превърна във фактор за по-топли отношения. Повече от 1,5 милиона етнически виетнамци живеят сега в САЩ.

„Все по-влиятелната виетнамска диаспора ще играе много по-голяма роля в укрепването на връзките между двете страни“, убеден е Осиъс.

БТА