Отвъд образа на Шангри-Ла, в Непал се виждат бедност и страдания
Асошиейтед прес
Дори в сегашното си нещастие, когато населението на цели райони спи по тротоарите заради страх от вторични трусове след мощното земетресение, при липсата на вода и електричество, когато гневът и недоволството напират – въпреки всичко това човек може да открие в Непал неща като картини от пощенска картичка, познати от онзи имидж на страната, който много чужденци са съхранили в представите си.
Някъде там, в подножието на Хималаите, които се извисяват над покритите с плочи покриви и вратите с арки на сгради от колониалната епоха, оцелели при съботното земетресение, вероятно, е легендарното място Шангри-Ла. Чуват се скърцането на рикшите, традиционните поздрави „Намасте“, а туристи с раници на гърба щъкат по трилентовите булеварди с редици дървета от двете страни.
Миражът тук винаги е повече от реалността и това никога не е било по-вярно, отколкото след най-голямото природно бедствие в страната от десетилетия.
Борбата на хората със смазващата бедност, с корупцията, с инфраструктурните неволи, с почти шекспировското безхаберие на политиците отдавна са изместени на заден план от красотата на тази земя, твърдо утвърдила се в масовото колективно романтично въображение.
Сега, когато непалците се надигат изпод развалините от труса, убил 5500 души (и броят на загиналите продължава да расте), цари повсеместен песимизм, че тези грозни истини могат да лъснат по-ясно за външния свят, свикнал с един имидж, който не съответства на реалността. Още по-слаба е вярата, че правителството, което според мнозина не служи на народа си, може да реагира адекватно в този случай.
„Не вярвам, изобщо не вярвам“, каза 37-годишният бизнесмен Санджай К.С., който се е изнесъл на палатка, след като домът му е бил разрушен. „Вече над 10 г. те не могат да направят една шантава конституция. Как тогава ще могат да възстановят нашата страна? Те знаеха от години, че се чака голямо земетресение.
Помислете само, ако бяха бяха направили онова, което едно нормално правителство би направило за предварителна подготовка? Непал е благословен с издръжлив народ и с някои от най-удивителните изгледи на планетата. Но дори и в най-добрите дни е обичайно токът да да спира задълго в центъра на столицата, където бученето на хиляди генератори е нормална звукова среда на всекидневието. Страната от векове живее в нестабилност, гнет и кръвопролития. През последните десетилетия тя стана свидетел на избиването на цялото кралско семейство от престолонаследника и на маоистки бунт, коствал живота на хиляди хора.
А сега се стовари и едно бедствие, което мнозина отдавна очакваха.
Непал лежи близо до сблъскващите се тектонични плочи на Индия и Евразия, които очертават границите на Хималаите, и се нарежда сред 11-те най-застрашени от земетресения страни в света според Алън Кларк, експерт по политиката при бедствия в Центъра Изток-Запад и бивш геолог в Геоложкия институт на САЩ. Правителството се опита да се подготви за земетресение, но политическите и икономическите трусове през последното десетилетие спънаха усилията за подобряване на националната електрическа и комуникационна инфраструктура, на социалните служби, за създаване на хеликоптерна служба, за обучение на работниците и за изграждане на структури, които да са в готовност и да могат да реагират ефикасно, смята Кларк.
„Резултатът е, че сега те са напълно зависими от външната помощ, а за момента се действа „на парче“, добавя той.
Министрите от кабинета признават, че мащабът на бедствието ги е сварил съвсем неподготвени. Те просто не знаят какво да правят. Сега, докато в някои части от столицата се опитват да разчистват развалините, другаде има хора, които се опитват да се върнат към някакво подобие на нормален живот.
Автобуси, натоварени с кашони с храна от Индия, и камионетки с ранени хора си пробиват път през калните и задръстените от трафик – на места в пет колони – улици. Находчиви шофьори се опитват да минават на пряко през мръсни пътеки, които се водят за тротоари. Мотоциклетисти и скутерджии – някои превозващи по 5 души, включително малки деца – се промъкват като през лабиринт.
Цели семейства са се скупчили върху чантите и завивките си, зяпайки оживлението наоколо.
Въздухът е токсична смес от автомобилни газове, прахоляк и нечистотии. Много хора са покрили устата и носовете си с маски, в опит да филтрират мръсотията. Мазна мътилка от кал и боклуци вони в крайпътната канавка.
Запитан дали задръстването е било същото преди земетресението, млад непалец свива рамене: „Не, беше по-лошо“.
В най-тежко засегнатите части на града десетки зяпачи се трупат около чуждестранните спасителни екипи, ровещи развалините в търсене на ранени и загинали. Булдозери избутват развалините встрани от шосето. От време на време полицай с дълга и тънка палка идва да прогони зяпачите. Минути по-късно тълпата се завръща.
Бизнесменът Санджай К. С. казва, че е впечатлен от от чуждестранните хуманитарни групи и спасителни екипи, притекли се на помощ. „Не виждам обаче никакви признаци, че моето правителство помага в областта на спасяването и възстановяването“, оплаква се той.
В някои квартали сградите (в резултат на труса) са се сбутали една в друга, повечето са изправени, но други са подпрени на съседната като пиян човек, опитващ се да спи прав в препълнен влак. В някои случаи щетите са относително дребни – провесен на една страна балкон или огромна пукнатина в бетона. В друг случай цяла странична стена или фасада на сграда липсва, рухнала на улицата.
Това е реалността в Непал днес – или поне в тази част от страната. Да, митовете си остават, и понякога имат връзка с реалността. Но реалността тук, в този момент, не е свързана с легенди и романтика, а с две трудни истини: първо, че нещата дълго време няма да се върнат към нормалното, и второ, че самото нормално поначало не е било толкова добро.
Афзал Али, 27-годишен индиец, който живее в Непал от 7-годишна възраст, е един от многото, които живеят без ток и течаща вода след земетресението. Той спи навън със своето семейство и съседи поради страх от вторични трусове. „Нещата в Непал се подобряваха преди земетресението, но сега никой не знае колко назад ще се върнат. Всичко изглежда изгубено“, казва той.
Още по темата: Геополитическите „линии на разлома“ в Азия
Саймън Дениър, в. Вашингтон пост
Дори докато се бореше да извади собствените си граждани изпод купчините развалини, непалското правителство отхвърли предложението на Тайван да изпрати спасителен екип.
САЩ междувременно изпратиха съболезнования на жертвите на земетресението в Непал тази събота и на далеч по-малкия брой засегнати в Индия и Бангладеш – но забележимо не споменаха загиналите от другата страна на границата, в китайския регион Тибет.
Още преди прахът да се уталожи, геополитически разломни линии и китайски табута изглежда вече бяха оформили реакцията на труса, при който загинаха над 4000 души.
Непал беше съкрушен от мащабите на трагедията: статия на Тод Питмън от Асошиейтед прес разказва покъртително за 12-годишно момиченце, загинало бавно под развалините на дома си, защото спасителите не са имали необходимата екипировка, за да я извадят.
Тайван обаче заяви в понеделник, че Непал е отхвърлил предложението му да изпрати 20-членен екип с обучени за издирване на хора кучета, съобщиха тайвански медии.
Заместник-външният министър Андрю Као е заявил според съобщения, че Непал е решил да даде приоритет на помощта от съседни държави, позовавайки се на липсата на преки полети и дипломатически отношения между двете страни.
Някои външнополитически експерти обаче направиха по-очевидно заключение: Непал е отказал помощта, защото се притеснява да не обиди могъщият си приятел Китай.
Джей Майкъл Коул, намиращ се в Тайпе старши научен сътрудник на Института за китайска политика на Университета на Нотингам, заяви че Пекин вероятно не е разпоредил решението да се откаже помощта.
„Предвид близките близките връзки между Катманду и Китай и засилените китайски инвестиции в Непал през последните години обаче, някой непалски чиновник или чиновници вероятно са сметнали, че на тях се пада да покажат колко сериозно приемат придържането на страната си към политиката на „единен Китай“, написа той в имейл. „Мисля, че динамиката е доста подобна на тази на автоцензурата“.
За щастие, след като новините предизвикаха известна реакция в понеделник, тайванската Централна информационна агенция съобщи вчера, че екип с 37 спасители от хуманитарна организация и от тайванския Червен кръст пътува за Непал през Хонконг.
По ирония на съдбата Тайван осигури помощ и изпрати дарения след като земетресение засегна китайската провинция Съчуан през 2008 година. Освен това тайвански самолет „С-130“ през 2011 г. направи още по-дълъг обиколен полет, когато достави хуманитарна помощ на засегнатото от земетресение Хаити. Коул обаче отбеляза и два други прецедента: през 1999 г.
Пекин „изиска“ помощта за Тайван след опустошителното земетресение в страната да минава през Китай и дори стигна дотам да откаже разрешение за достъп до въздушното си пространство на руски самолет, носещ хуманитарна помощ.
Повече от десетилетие по-късно Япония първоначално не спомена Тайван в списък на страни донори, на които благодари след земетресението през 2011 г., макар че той беше водещият чуждестранен донор.
„Спасителните операции и хуманитарната помощ са една сравнително неполемична област, в която Тайван може да направи много добро за региона, и е достойно за съжаление, че геополитиката ще му попречи да го направи“, заяви Коул.
„Страната може да предложи много и едновременно с това да научи някои неща, които след това да се приложат в Тайван, за да бъдат спасени човешки животи. Нищо не е по-полезно от опита.“ В понеделник все още нямаше вести от 21 тайванци в Непал, съобщиха медиите в Тайпе. Правителството обеща да изпрати финансова помощ от 300 000 долара.
Геополитиката изглежда се намеси и вчера, когато непалското правителство помолило индийски спасителен екип да не предприема никакви дейности, включващи прелитане над граничещия с Тибет район Расува или над китайското въздушно пространство, според статия във в. „Анапурна пост“.
Изданието писа, че китайското правителство е изразило загриженост за увеличаването на хуманитарните операции на индийската армия в граничещи с Китай окръзи.
Индия и Китай се борят все повече за влияние в Катманду, а някои коментатори предположиха, че съревнованието между големите съседи на Непал ги е насърчило да му окажат повече помощ, отколкото биха предложили иначе. Това съперничество обаче изглежда има и недостатъци, създавайки потенциални главоболия за непалците, опитващи се да координират спасителните действия.
В САЩ след земетресението имаше още по-странен случай, при който администрацията показа объркващо сляпо петно. В понеделник американското списание „Политико“ отбеляза, че прессекретарят на Белия дом Джош Ърнест е „направил дискретен пропуск“, когато изпращаше съболезнованията си на семействата на загиналите, не само в Непал, а и в Индия и в Бангладеш. Както отбелязва „Политико“, в Тибет бяха регистрирани около 20 смъртни случая, а в Бангладеш само два.
Дали Ърнест не знаеше този факт? Беше ли това грешка на езика, или се опитваше да избегне политическото въжеиграчество, което президентът Обама отдавна извършва по въпроса за Тибет? Дали смъртните случаи в действителност са били регистрирани в Китай, в автономния район Тибет, или на място, което просто наричаме Тибет? Тибет и Тайван са две от трите „Т“-та в Китай, които чуждестранните посетители не са насърчавани да зачекват като тема на разговор. (Третото, между другото, е площад „Тянанмън“, продемократичните протести на който през 1989 г. бяха смазани с насилие).
И двете „Т“ може да са станали табу за някои хора и когато се говори за земетресението в Непал.
БТА