Великобритания: Предизборните платформи са депресиращи, ако сте под 30 години и нямате богати родители

Финансовият хал на младите хора на възраст между 20 и 30 г. – поколението, чиито смазващи банкови баланси не им позволяват да се превърнат в „нормални възрастни хора“, напоследък се изкачва все по-нагоре в политическия дневен ред.

С приближаването на изборите, които се очаква да бъдат най-оспорваните, които помним, младежкият вот, изглежда, ще има по-голямо значение от всеки друг път. Грижите на младите хора най-после започват да получават внимание, или поне изглежда така.

Окуражително е, че главните политически партии вкараха в предизборните си платформи смели обещания в подкрепа на младите хора. Лейбъристите отидоха още по-далече, като нарекоха своите планове „Младежки манифест“. При по-внимателен анализ обаче редица от предлаганите политически мерки ще разочароват онези, които искат да гласуват в подкрепа на финансовите интереси на хората под 30-годишна възраст. Те са далече от дългосрочните решения, от които това поколение се нуждае, и по-скоро имат за цел да генерират едри вестникарски заглавия, които да привлекат гласовете на младите и неопитните. Идеята, че лейбъристкият манифест е по-ориентиран към младежта, отколкото предизборните оферти на другите партии, се възприема по-скоро като анекдот.

Смело звучащият план да се намалят годишните такси за университетското образование от 9000 на 6000 лири, е смехотворен, тъй като това ще облагодетелства само нищожно малцинство от студентите с най-големи доходи, като ще им помогне да изплатят изцяло и наведнъж своите заеми за образование. За останалите бремето на дълга си остава непоносимо и ще продължи да им пречи да стъпят стабилно на краката си и да се замогнат през целия им трудов живот.

Нещо повече, идеите на (лидера на лейбъристите) Ед Милибанд да помогне на „поколението на наемателите“ – другото голямо обещание, предназначено да му донесе много младежки гласове – също бие изцяло встрани от целта. Вярно е, че неговият план да се сложи таван на наемите, за да не растат те по-бързо от инфлацията, ще даде повече сигурност на наемателите, но той е пълен с „вратички“ (те, например, все пак ще могат да бъдат изхвърляни след шест месеца) и ще остави много от тях уязвими от наемодателите.

Смята се също така, че един такъв план би затормозил изграждането на нови жилища, строени от професионални наемодатели, които живеят от този бизнес, а по-малко такива домове означава и по-малко качествени жилища за отдаване под наем във време, когато търсенето е пиково.

Предизборната програма на торите пък предвижда пакет от нови политики, които влизат в противоречие с основните ценности на партията. Те биха ощетили онези (млади хора), които нямат богати родители, но получават много високи доходи, като в същото време ще улеснят хората от богато потекло да наследяват състояние.

Дейвид Камерън иска децата на родители с жилища за 1 млн. лири да могат да ги наследяват без данък. В същото време той ще вдигне тавана, над който се дължи данък наследство, за женени или съжителстващи двойки до 1 млн. лири, чрез въвеждане на нова „преносима отстъпка за основно жилище“ от 175 000 лири на човек.

Той смята да осигури пари за тази привилегия, като каже на всички с годишна заплата над 150 000 лири, че са „твърде богати за пенсия“. Така той ще ограничи вноските, които те могат да правят за пенсия, като драстично свие пенсионните им вноски до 10 000 лири годишно. Това означава, че млади хора с високи заплати, които тепърва трябва да трупат спестявания за старини, ще бъдат ограничени да го правят, и, парадоксално, ще могат да спестяват за пенсии по-малко, отколкото хората с ниски доходи.

Мислех, че консервативните ценности включват възнаграждение на успеха, изграден чрез упорит труд, вместо допълнителни финансови бонуси за тези с привилегирован произход.

А какво да кажем за жилищната криза в Обединеното кралство – вероятно онзи политически проблем, който най-много вълнува хората под 30 г.? Потискащо е, че партиите не са предложили нищо достатъчно радикално, което да даде на повечето млади хора, особено на тези в южните райони на страната, шанса да притежават собствено жилище. Всеки знае, че причината милиони хора да не могат да си позволят да купят недвижима собственост, се корени в търсенето и предлагането.

За да решат този проблем, политиците трябва да градят – или да позволят да бъдат изграждани – жилища в районите, където хората наистина искат да живеят. Изграждат се само по 120 000 жилища всяка година, а според изчисленията са необходими около 300 000, за да се удовлетвори търсенето. И лейбъристите, и торите казват, че ще строят само по 200 000 жилища годишно. Дори и да бъде постигната тази цел, към края на мандата на следващия парламент страната все още ще се нуждае от половин милион жилища.

При това положение на младите ще се наложи да кърпят някак финансите си – чрез освобождаване от гербов налог (вид данък при придобиване на недвижима собственост, акции или други инвестиционни инструменти) или чрез продължаване на програмата „Помощ за покупка“ – политики, които, ако изобщо имат някакъв ефект, то е да стимулират търсенето, вместо да засилят предлагането.

Толкова ли е учудващо тогава, че младите хора все още се чувстват объркани и разочаровани от големите политически партии? Разбира се, че не. Винаги, разбира се, е налице опцията да се гласува за партия аутсайдер, като либералдемократите или Зелените. И двете предлагат атрактивни политики.

Либералдемократите например обещават да строят по 300 000 жилища годишно, а Зелената партия казва, че изобщо ще премахне таксите за обучение. Но това са насипни обещания, които нямат шанс. Те могат да обещават каквото си поискат.

Що се отнася до мен, мога само да се надявам тези думи да имат по-голям ефект като предизвикателство срещу статуквото, отколкото протестния вот, който възнамерявам да подам в четвъртък.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.