Колебливостта на Федералния резерв дава отдих на нововъзникващите пазарни икономики

Фердинандо Джулиано

Решението на американската централна банка за лихвените проценти може да промени облика на възстановяването на глобалната икономика.

Подобно на пилот, който забелязва димящ двигател на излитане, Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ има за какво да се позамисли при взимането на своето решение кога да повиши лихвените проценти.

Разочароващото нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на годината накара Федералния комитет за отворения пазар да стане по-предпазлив за състоянието на американската икономика. Борсовите посредници се готвеха за повишаване на лихвените проценти през юни, но сега е възможно централната банка да изчака до идната година преди да пристъпи към такава мярка.

Последиците от всяко забавяне ще бъдат усетени далеч отвъд САЩ. Това, което се случва във Вашингтон, може да промени облика на възстановяването на глобалната икономика, съкрушавайки надеждите за бързо съживяване на еврозоната и едновременно с това подобрявайки частично перспективите пред нововъзникващите пазарни икономики.

Валутният съюз имаше стабилно начало на годината благодарение на двойната подкрепя от ниските цени на петрола и ефектите от програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за количествено облекчаване.

Също толкова полезна обаче бе „ястребовата“ позиция, заемана до момента от хората, които определят паричната политика на САЩ. Те допринесоха за това курсът на еврото спрямо долара да спадне с повече, отколкото биха го понижили само действията на ЕЦБ. За износителите от еврозоната това бе навременен подарък.

Той обаче може и да не продължи още дълго. Веднага след като УФР направи изявление за паричната си политика в сряда, еврото скочи до 1,125 долара – рязко повишение от 12-годишното дъно от 1,05 долара, регистрирано през март. Европейските акции освен това бързо поеха надолу.

Напълно възможно е обаче загубата за Европа да се окаже печалба за Азия и Латинска Америка. През голяма част от годината централните банки на страните с нововъзникваща пазарна икономика проявяваха предпазливост що се отнася до понижаването на лихвените проценти въпреки вялото търсене.

Те знаят, че инфлацията спадна заради по-ниските цени на петрола, които имат еднократен ефект, и се опасяват да не би да бъдат изложени на риск, когато УФР повиши лихвените проценти и прогони капиталите от граничните пазари към САЩ.

Да, вярно, институциите, определящи паричната политика в страни като Перу, Тайланд и Индия, всички те, понижиха цената на кредитирането, а китайската централна банка обмисля програма в стил ЕЦБ за евтино финансиране на банките в страната. Но както отбеляза Манодж Прадхан, икономист от Morgan Stanley, реалните лихвени проценти няколко страни с нововъзникваща пазарна икономика са се повишили заради още по-рязкото понижаване на инфлацията.

Колебливостта на УФР може да отвори прозорец на възможност за нововъзникващите пазарни икономики. Колкото по-дълго чака американската централна банка преди да повиши лихвените проценти, толкова по-дълго може да продължи смекчената парична политика. Страхът от отлив на капитали изчезна моментално: курсовете на валутите в цяла Азия и Източна Европа се покачиха рязко през април, в резултат на възобновения интерес на инвеститорите към екзотичните активи.

Това, което тези централни банки могат да направят, обаче има граници. Като за начало, както предупредиха Джеймс Даниъл и Рахел ван Елкан от Международния валутен фонд (МВФ) в блог миналия месец, ако азиатските страни „смекчат чувствително паричната си политика… това може да подхрани един прекомерен растеж на кредитите“. И докато увеличаването на кредитирането е от първостепенно значение за стимулиране на търсенето, то може да предизвика лошо разпределяне на капиталите, както се случи в Китай след финансовата криза.

Второ, нововъзникващите пазарни икономики могат да се окажат неподготвени, когато УФР в крайна сметка реши да вдигне лихвите. Централната банка на САЩ не показва особено внимание към последиците в чужбина от нейните решения за паричната политика.

Във всеки случай, както отбеляза през април президентът на Нюйоркската регионална резервна банка Уилям Дъдли, УФР „все още се учи как да комуникира по-ефективно“.

Нововъзникващите пазарни икономики може да открият изненадващ съюзник в Европа. Едно по-силно евро ще направи по-трудно за ЕЦБ да постигне целевото равнище на инфлацията от малко под 2%.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги и неговите колеги няма да имат кой знае какъв избор освен да продължат със своята програма за количествено облекчаване поне до първоначално планирания край през септември 2016 година.

Ликвидността в Европа ще осигури известно покритие за нововъзникващите пазарни икономики. Те обаче не бива да изпадат в прекомерно успокоение. Повишаванията на лихвените проценти на УФР са мощни цунами – до броени часове ефектът от тях се усеща и на най-отдалечените брегове.

БТА