Камерън, Милибанд, Клег, Фарадж – кой какво обещава на британците
Камерън, наречен „братко“ от Обама, обещава икономическа стабилност
ДПА
Президентът на САЩ Барак Обама неотдавна нарече Дейвид Камерън „братко“, давайки висока оценка за международната му роля и успешното му справяне с икономическите проблеми. „Накратко казано, Дейвид е страхотен приятел“, отбеляза Обама на обща пресконференция с Камерън във Вашингтон през май. „Той е един от моите най-близки и доверени партньори в света. На много от най-неотложните предизвикателства, пред които се изправяме, гледаме по един и същи начин“, каза Обама.
Това категорично одобрение циментира статута на Камерън на световната арена. Обама добави още, че икономическият ръст в САЩ и Великобритания показва, че техните лидери „явно действат в правилна посока“. Във Великобритания 48-годишният Камерън базира предизборната си кампания на обещанието да продължи „да прави онова, което е правилно“ за укрепване на икономиката, отхвърляйки критиките и на съпартийците си, че стеснява фокуса.
Син на борсов брокер и на майка магистрат, той получава образование в елитното частно училище „Итън“ и в Оксфордския университет. Би Би Си веднъж го описва като представител на висшата прослойка на британския елит. Преди да се премести в резиденцията на министър-председателя – близо до сградата на парламента в централния лондонския квартал Уестминстър, Камерън е живял със съпругата си Сам (Саманта) и трите им деца в изискания квартал Нотинг Хил и в графство Оксфордшър, западно от Лондон. Най-голямото им дете почина през февруари 2009 г. То страдаше от церебрална парализа и тежка форма на епилепсия.
Камерън и съпругата му са част от „кръга от Чипинг Нортън“ (по името на едноименния град недалеч от Оксфорд, който е и в избирателния район на Камерън като депутат от парламента). Това е неформална група от състоятелни и влиятелни хора, живеещи в околността. В този кръг влизат техните приятели Джеръми Кларксън – уволнения неотдавна водещ на популярното автомобилно шоу на Би Би Си, Ребека Брукс – замесената в шумен медиен скандал бивша редакторка на таблоида „Сън“, и Елизабет Мърдок – дъщерята на медийния магнат Рупърт Мърдок, който притежава вестниците „Сън“, „Таймс“ и телевизия „Скай“.
Критици смятат Камерън за „политик от кариерата“, какъвто е и лидерът на лейбъристите Ед Милибанд. Камерън е започнал работата си за Консервативната партия през 1988 г. като служител в изследователския й отдел. Работил е в екипите на премиера Джон Мейджър, на вътрешния и на финансовия министър. След седем години в пиар отдела на телевизионния канал на „Карлтън комюникейшънс“, Камерън е избран за депутат в парламента през 2001 г., а през 2005 г. вече е лидер на партията.
Десет години по-късно, въпреки някои критики, особено от страна на партийната десница, Камерън очевидно запазва популярността си сред консерваторите. „Нашият план работи“, но „предстои да се свърши много повече“, за да подобрим икономиката през следващите пет години, заяви той в предизборното си послание. „Върнах се в голямата политика, от която се бях оттеглил, защото беше избран Дейвид Камерън, защото виждах, че с лидер като него можем успешно да работим и да се върнем в управлението, както и направихме“, казва ветеранът политик на консерваторите Уилям Хейг.
„И мисля, че успешните му усилия, с които той допринесе за обръщане на тенденцията, за поемане на курс към подобряване на икономиката на страната – при това начело на коалиционно правителство с всички сложности, произтичащи от това, – всичко това са забележителни политически постижения“, подчерта Хейг.
Да, по дяволите! Лейбъристът Милибанд подобрява имиджа си
ДПА
Лидерът на Лейбъристката партия Ед Милибанд се бори отчаяно срещу опитите на консерваторите и много медии да го представят като опасен, мекушав, радикал и противник на бизнеса. „Да, по дяволите! Аз съм достатъчно твърд“, отговори Милибанд, когато Джереми Пакстън, войнственият телевизионен водещ, го попита дали е способен да се изправи срещу трудни световни лидери, какъвто е руският президент Владимир Путин.
Милибанд укрепи позициите си, като предизвика премиера Дейвид Камерън на телевизионен дебат, в който двамата да се изправят един срещу друг. Камерън отказа и се съгласи да участва само в едно предаване, в което се включиха седем лидери, докато Милибанд се включи в много телевизионни дебати с либералдемократите (коалиционните партньори на консерваторите), и други малки партии.
Милибанд, подобно на Камерън, е от новото поколение, наричано от критиците „кариерни политици“, защото те имат малък трудов опит извън политиката. Четиридесет и пет годишният лидер на лейбъристите е син на добре известния социалистически учен Ралф Милибанд. Израснал е в Северен Лондон, следва в Оксфордския университет и в Лондонската школа по икономика. За кратко Милибанд е работел като политически изследовател в телевизионна станция, преди да се прехвърли през 1993 г. на работа в кабинета на изтъкнатата лейбъристка Хариет Харман. После заема няколко поста в Лейбъристката партия, благодарение на които започва да работи с Гордън Браун, чийто специален съветник е от 1997 до 2002 г., докато Браун е финансов министър.
Напускайки партийния пост, за да се кандидатира за парламента, Милибанд печели през 2005 г. депутатски мандат от северния английски град Донкастър. Когато през 2010 г. лейбъристите губят изборите след 13 години на власт, Браун подава оставка като лидер на партията и Милибанд се включва в надпреварата за негов приемник на поста. Един от опонентите му е по-големият му брат Дейвид, смятан за по-близък до левоцентристките възгледи на т.нар. нови лейбъристи на Тони Блеър.
По-младият Милибанд удържа изненадваща победа, подкрепен от профсъюзите и някои влиятелни личности от лявото крило на партията. Някои клонящи вдясно таблоиди все още го наричат Червения Ед. В публикуван наскоро коментар в много популярния „Сън“ той е обвинен в „бруталното публично политическо убийство“ на брат си. Милибанд се бори срещу тази негативна медийна кампания и с наближаването на изборите всеки ден се изявяваше публично, произнасяше речи, допусна камери в семейната си къща, където живее със съпругата си юристка Джъстин Торнтон и двамата им синове.
Лидерството означава „да бъдеш силен и да направиш по-добър живота на обикновените семейства“, каза той в предизборно послание към избирателите. Десет дни преди изборите Ед Милибанд бе интервюиран от Ръсел Брад, критичен към капитализма и политиците комик, която има 1,2 милиона почитатели в „ЮТюб“. Той обеща пред Бранд (когото Камерън пренебрежително нарече „смешник“), че ще се опълчи на многонационалните корпорации, повтаряйки едно от предизборните си обещания. „През целия си живот и кариера винаги съм се опитвал да постъпвам правилно, в съгласие с ценностната си система, даже когато това е било трудно“, каза Милибанд. „Така беше, когато се заехме с Рупърт Мърдок, банките, газовите и електрическите компании, така ще е и ако съм министър председател.“
Ник Клег – третият човек в британската политика, е с отслабени позиции
Морийн Кофлард
Франс прес
Ник Клег, отслабен от петте години във властта заедно с консерваторите, се надява да ограничи своето поражение на парламентарните избори във Великобритания в четвъртък – което, според проучванията на общественото мнение, ще е тежко – за да влезе отново в ролята на по-малък, но абсолютно необходим партньор в едно коалиционно правителство.
В неделя лидерът на либералните демократи и вицепремиер на страната очерта пред Би Би Си своите „червени линии“ – задължителните условия за участие на неговата партия в коалиционно правителство, било то с консерваторите или с лейбъристите.
Едното е за повишаване на заплатите на държавните служители, индексирано според инфлацията. Другите са за защита на здравната система, за образованието и за околната среда.
Третият човек в британската политика през 2010 г., Ник Клег съумя да върне триумфално своята партия във властта за първи път от 1922 г., като спечели 23 процента от гласовете и договори коалиционно споразумение с консерваторите. В своя избирателен район, богатия Шефилд Халам, Северна Англия, той бе преизбран за депутат с 53,4 процента. Броени дни преди изборите, сондажите отреждат на неговата партия 8 на сто. И в самия Шефилд Халам, Ник Клег изостава от кандидата на лейбъристите.
Евентуална победа на лейбъристите в района – която би била първата там от 130 години – би могла да извести края на политическата кариера на този 48-годишен еврофил, полиглот (освен английски той знае холандски, френски, испански и немски), който е учил в Съединените щати и Белгия, след като завършва държавно училище и преминава през Кеймбридж.
„Доброто момче“ Отначало журналист в „Нейшън“ в Ню Йорк, след това във „Файненшъл таймс“ в Унгария, Ник Клег прави дебют в политиката през 1994 г. в Европейската комисия.
Женен за испанска адвокатка, с която имат трима синове, самият той син на холандка и баща с руски корени, Клег става две години по-късно съветник на европейския комисар по търговията, британския консерватор Лиън Бритън. Избран за евродепутат през 1999 г., той влиза през 2005 г. в британския парламент, а през 2007 г. оглавява либералните демократи.
Представян на първо време като „британския Обама“ или „доброто момче“ на политиката от английските медии, Ник Клег съумя да привлече, благодарение на непринуденото си поведение по време на телевизионните дебати с участието на лидерите на трите основни британски партии през 2010 г., протестния вот на хората под 35-годишна възраст, на новите избиратели и на жените.
Неговите привърженици обаче започнаха да се отдръпват един по един, потвърждавайки визията на германския канцлер Ангела Меркел за коалиционните правителства. „Малките партии винаги търпят колапс“, каза тя на Дейвид Камерън през 2010 г.
Най-болезненото от обещанията, неизпълнени от Ник Клег, бе това да се противопостави на всяко повишаване на университетските такси. Вторият човек в британското правителство в крайна сметка подкрепи много непопулярното увеличение.
Едно по-справедливо общество
Едно предателство, което му бе припомняно, като мантра, през цялата кампания, и за което много избиратели, на първо място студентите, които са около 15 процента от гласоподавателите в неговия район, възнамеряват да го накарат да си плати сметката чрез урните.
За да избегне разгрома, който заплашва повече от половината от 57-те депутати либерални демократи, Ник Клег повтаря, че олицетворява умереността, необходимостта на фона на крайностите на консерваторите и лейбъристите.
Неговият лайтмотив е, че защитава едно „по-справедливо общество“, като прави „по-малко бюджетни съкращения от торите“ и „взима по-малко кредити от лейбъристите“.
Лидерът на либералните демократи обещава да удължи на 6 седмици отпуска по бащинство и се опитва да си върне младите избиратели със своя проектозакон за избягване на затвора от хората, заловени с малко количество дрога.
След унижението на изборите за Европейски парламент, на които неговата партия загуби 10 от 11-имата си депутати, Ник Клег проповядва сдържаност и здрав разум и залага на „стабилността, благоприличието и единството“, които либералните демократи твърдят, че олицетворяват, за да спечелят избирателите. И в момент, когато проучванията на общественото мнение прогнозират, че нито лейбъристите, нито консерваторите няма да спечелят абсолютно мнозинство в парламента, той се очертава като малък, но решаващ партньор.
Найджъл Фараж: изтрезняване след купона
Жак Клоп
Франс прес
След еуфорията през 2014 г., Найджъл Фараж се помъчи да поддържа същия ентусиазъм и по време на кампанията за британските парламентарни избори, на които негова Партия за независимост на Обединеното кралство /ЮКИП/ отива неуверено и без големи перспективи.
На тези избори той залага на карта дори собственото си политическо оцеляване, тъй като обеща да се оттегли от ръководството на популистката и еврофобска формация, ако не бъде избран за депутат от избирателен район Саут Танет в родния му Кент, на източния бряг на Англия.
Начело в допитванията през зимата, 51-годишният бивш брокер е следван по петите от кандидатите на консерваторите и лейбъристите след мъчителна и безлична кампания, далече от фойерверките миналата година. „Лисицата от ЮКИП влезе в кокошарника Уестминстър“, перчеше се той през есента на миналата година, когато партията му се сдоби с първите си две депутатски кресла на частични избори.
След победата си на изборите за Европарламент през май, Найджъл Фараж грееше на политическия небосклон. Ласкан от последователите си, мразен от останалите, неизбежен фактор за всички дотам, че вестник „Таймс“ го избра за „Британец на годината“.
Щом празникът отмина, евродепутатът започна 2015 г., налагайки си през януари месец без алкохол, за да възстановял здравето си след една въодушевяваща, но изтощителна година. Това беше истински малък подвиг за любителя на отлежали вина, станал легендарен, кръстосвайки кръчмите с халба в едната ръка и цигара в другата. Германската му съпруга, дискретната Кирстен Мер, в необичайно откровение през 2014 г. довери: „Той пуши много, много пие, и не спи достатъчно“.
Когато отново се появи в край на февруари на конференцията на ЮКИП в Маргейт, Фараж неукротимият трябваше да опровергае „злостните слухове“ за здравето си и да увери хората, че е в отлична форма. Със сивкав тен и потящ се обилно обаче, той не успя да блесне в телевизионните дебати – упражнение, с което обикновено той се справя великолепно.
Изказванията му за болните от СПИН, които трябвало да отпаднат от системата на общественото здравеопазване, или за мигрантите в Средиземно море, които трябвало да бъдат връщани в страните им, бяха сметнати за твърде жестоки дори в собствения му лагер.
„Магията се изпари“
„Магията изпари, Найджъл Фараж е смъртен“, писа Дан Ходжис във в. „Телеграф“, говорейки за човек, който е на път „да изчезне“. В края на април Фараж най-сетне каза откъде идват здравословните му проблеми – от гърба, наранен при самолетна катастрофа през 2010 г., който му причинява нетърпими болки.
Найджъл Фараж не се представя особено добре? ЮКИП също. С подкрепа, спаднала до 13 процента в допитванията, след като достигаше 20, партията, санкционирана от избирателната система, ще може да спечели едва едно до три места, смятат експертите.
„Без особен риск може да се каже, че кампанията на ЮКИП не върви по план“, обобщи политологът от университета в Манчестър Робърт Форд.
„Фараж, който се домогва за шести път до депутатско кресло в Уестминстър, отвръща, че ЮКИП „ще изненада за пореден път така наречените експерти, които подценяват партията от години“.
Оттеглянето му като водач на формацията би предизвикало истински трус. Дори ЮКИП да утвърждава избори след избори позициите си на местно равнище, човекът оркестър въплъщава като никой друг партийния дух и носи надеждите на активистите, които го наричат само по име „Найджъл“.
Самият той казва, че вярва в щастливата си звезда. Досега тя му е помагала на три пъти. Когато бил двадесетина годишен, той се разминал на косъм от ампутация на крака, след като бил блъснат от кола на излизане от една кръчма.
Няколко месеца по-късно му поставили диагноза рак на тестисите. Той се оженил за медицинската сестра, която му родила двама синове. Сега има и две дъщери с Кирстен Мер.
В деня на изборите през 2010 г. той насмалко не загинал в катастрофа с малък двуместен самолет полско производство, след като рекламният транспарант, закачен на самолета, се омотал в перката му.
БТА