Украйна се разграничава от Русия в тържествата за победата над нацистка Германия

Франс прес

Сменени са емблемата, датата, а и названията на самите събития: 70 години след победата над Германия Украйна, дала милиони жертви по време на войната, а днес изправена пред конфликт в сепаратистките източни региони, се разграничава дори в честването на юбилея.Днес бившата съветска република отбелязва за първи път 8 май като „Ден на паметта и помирението“, доближавайки се по този начин до европейците, които празнуват 8 май като ден на победата над нацистка Германия.

Девети май остава обаче официалната дата на тържествата, свързани с победата, също като в Русия – капитулацията е била подписана късно вечерта на 8 май 1945 г. в Берлин, съответно в 00.43 ч. московско време на 9 май.

Докато обаче в Русия предстои парад с небивал мащаб, в Киев за утре е насрочен „Марш на мира“ и там ще дефилират само украински и европейски военни оркестри.

Междувременно курсанти от военни училища ще положат клетва пред музея на Втората световна война в присъствието на прозападния президент Петро Порошенко.

Наред с Беларус и Полша Украйна е сред държавите, понесли през войната най-страшните човешки загуби. Броят на украинските жертви варира от 4,7 милиона според руски историци до 8-10 милиона според последните официални данни на Киев.

Военен парад в Донецк

Освен че въведе нова дата за честване на годишнината, Украйна промени и официалното название на войната. Вече не се употребява терминът „Велика отечествена война“, датиращ от съветската епоха и все още използван в Русия. В президентските укази се говори само за „Втората световна война“.

По примера на англосаксонските страни Украйна обяви тази година червения мак за официален символ на празненствата, противопоставяйки го на оранжево-черните ленти на Св. Георги, каквито носят руснаците, но също и бунтовниците, които се сражават срещу „фашисткото“ според тях правителство в Киев.

Сепаратистите организират в събота свой собствен военен парад в отцепническата крепост Донецк. Ще бъдат показани между другото и оръжия, използвани в битките с армията на Киев.

Причина за тези промени са до голяма степен конфликтът в Източна Украйна, взел за година над 6100 жертви, и анексията на украинския полуостров Крим от Русия малко преди това, през февруари-март 2014 г.

Киев и Западът обвиняват Русия, че е организирала бунта, въоръжила е сепаратистите и е разположила в Украйна редовна войска. Москва категорично отрича да е замесена в конфликта, но за мнозина украинци той означава пряка война с Русия.

„Няма как да сме във война с руснаците и да се разхождаме с Георгиевски ленти“, заявява пред АФП високопоставен украински служител, пожелал анонимност, мотивирайки желанието на страната си „да скъса пъпната връв с комунистическото си минало“.

Превръщане на историята в инструмент

Защото освен новите разпоредби около празненствата, свързани с Втората световна война, украинският парламент прие наскоро нови закони с оглед „десъветизация“ на страната, които забраняват по-специално всякаква „комунистическа пропаганда“ и символите на тази идеология наред с нацистките.

Процедурата, все още неутвърдена от президента Порошенко, предизвиква полемики и най-съществени са дебатите около украинските националисти. Част от тях са сътрудничели с нацистите в началото на 40-те, преди да се обърнат срещу тях; освен това са заподозрени като участници в екзекуции на евреи.

През 1943-1944 г. бойци от Украинската въстаническа армия, известна като УПА, сражавала се едновременно срещу съветските и срещу германските войски в Западна Украйна, са подложили на етнически чистки поляците от региона.

Тази година обаче Киев за пръв път предвижда за тях официални почести, след като Върховната рада удостои ветераните националисти със статут на „бойци за независимостта на Украйна“.

Смятани за герои в Западна Украйна и все по-уважавани в други региони, тези бойци заслужават позор и презрение според хората в източните области и в Русия, която обвини Киев, че възхвалява нацистките „помагачи“. „Правителството превръща историята в инструмент“, използвайки същите методи за митологизация и героизация като Русия, но в доста по-ограничен мащаб, изтъква видният украински историк Ярослав Грицак.

„Никой не иска да говори за неща, накърняващи националната гордост особено когато сме в състояние на война“, обяснява той пред АФП. Украинците ще могат „да сложат ред в историята и паметта си“, едва след като свърши сегашният конфликт, смята експертът.

БТА