Първите сто дни – правителството на Гърция се проваля печално

През последните месеци върху стените на фондация „Теокаракис“ в Атина са изложени спомени за европейската подкрепа за свободата на Гърция. „Филелинизъм“, изложба, разказваща историята на материалната и моралната подкрепа, която  романтици като английския поет Байрон дават на Гърция по време на битката за независимост с османците. Съвременният отзвук е очевиден.

Развеждайки деца наоколо, Димитра Варкаракис, която заедно със съпруга си Михалис притежава изложените творби, посочва към германска картина. Едно момиче я прекъсва. „Не сме ли в битка с Германия?“, пита тя. „Не“, отговаря г-жа Варкаракис. „Ние всички сме приятели“. След като разказва тази история, тя поглежда сериозно. „Европейците“, казва тя, „трябва да се обичат един друг“.

Това е велика цел, за някои европейци напоследък е трудно дори да говорят помежду си. Преди две седмици, след особено катастрофална среща, Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция, заяви, че приема омразата, насочена срещу него, в еврозоната. След повече от три месеца безплодни преговори с Варуфакис, запасите от „филелинизъм“ сред партньорите на Гърция напълно се изчерпаха. „Те живеят с илюзии“, каза един брюкселски представител.

Може би беше наивно да се очаква нещо друго. Преди няколко години много от сега управляващите мъже прекарваха времето си, обсъждайки противоречията на капитализма на кафе и цигара. Малцина бяха управлявали каквото и да било, камо ли правителство. Европейските им контакти бяха ограничени. СИРИЗА, тяхната партия, спечели символичните 3-4 процента от гласовете.

Но икономическите проблеми на Гърция промениха перспективите на партията. През 2012 година бе на косъм от властта. А след януарските избори сформира управляваща коалиция.

СИРИЗА, под управлението на новия министър-председател Алексис Ципрас, предложи атрактивни обещания на страна, смачкана  от рецесия и унижавана от години покровителство в ръцете на чуждестранни бюрократи. Ципрас обеща да спре спасителните програми, да възстанови гръцкото достойнство и да запази еврото (както искат по-голямата част от гърците). Гърция може също, размишляваха министри, да промени правилата за управление на еврозоната в полза на всички европейци.

Три месеца по-късно, първите две от тези обещания са непоправимо разбити, третото изглежда несигурно, четвъртото – като лоша шега. По-малко от месец след изборите Гърция се съгласи да удължи втората си спасителна програма до края на юни в опит да си осигури 7,2-та милиарда евро, останали в спасителния пакет. Този подход на Ципрас и Варуфакис може да е печеливш у дома, но в чужбина не спечели на Гърция нищо друго освен недоверие и презрение.

Това имаше два резултата. Първият – че условията към всеки следващ заем, от който се нуждае Гърция, ще бъдат дори по-тежки. Вторият – създателите на спасителните програми, които грешаха, настоявайки в прилагането на мерки за икономии при икономики в депресия, са по-сигурни в аргументите си от когато и  да било. „СИРИЗА направи лоша услуга на всички нас, които се опитваме да променим дебата в Европа“, казва Лукас Цукалис, президент на фондацията за външна политика и отбрана „Еламеп“.

Грексит все още е малко вероятен. Но не е чудно, че хората се подготвят за такъв. Понеже не е получавало пари по спасителната програма от август 2014 година, правителството посегна на средствата на общините и отложи плащания към доставчици, за да не потъне. Гърция обаче не може да продължава да бъде реанимирана с наближаването на всеки краен срок за плащания към МВФ или на пенсиите. Представители на Брюксел и Атина са съгласни, че Гърция няма да може да продължи след май без помощ. После предстоят огромни плащания към Европейската централна банка през юли и август, за които може да е нужна трета спасителна програма.

Това насочи вниманието към важното. Варуфакис, чийто заплашителен стил ядоса Еврогрупата на финансовите министри, бе изолиран. Преговорите в Брюксел сега се занимават с детайлите. Някои се надяват на скорошно споразумение (дори и преди срещата на Еврогрупата на 11 май). Но СИРИЗА настоява, че няма да премине две червени линии: за намаляване на пенсиите и за правилата за съкращения (по последното има известни основания).

Всички опции за Ципрас са лоши. Той може да отложи плащане към МВФ, за да спечели време. Може да продължи играта на  „надцакване“, вероятно налагайки капиталов контрол върху гръцките банки. Или би могъл да направи някакво салтомортале и да отстъпи пред исканията на кредиторите в интерес на оставането  на страната в еврозоната. Това може да изисква референдум. Това  би могло също така да разцепи партията на Ципрас. Има множество  възможности, но по един или друг начин часът на разплата наближава.

Какво обяснява непреклонността на СИРИЗА? Гръцките наблюдатели предлагат редица отговори: некомпетентност, идеологически подбуди, задоволяване на вътрешните нужди за издръжливост. Може да става въпрос и за надценяване. Каквато и да е причината, несигурността струва скъпо на Гърция. Миналата година икономиката се върна към растеж; тази седмица Европейската комисия понижи прогнозата си за 2015 година до само  0,5 процента и това предполага, че ще има споразумение.

Правителството е без средства, чуждите инвестиции спряха, а малкият първоначален бюджетен излишък бе ликвидиран, отваряйки перспективата за още мерки за икономии. Отгоре на всичкото, вече няма голяма надежда, че СИРИЗА ще се заеме с хроничните патологии на гръцката държава.

Правителството не успя да се справи олигарсите и отменя някои смислени реформи от последните години. Старата гръцка болест, клиентелизмът, изглежда по-разпространена отвсякога. Либералната  партия „Потами“ (Реката) разкри, че 11 от 13 регионални директори по образование, назначени от правителството, са членове на СИРИЗА. (Единият от останалите е член на коалиционния  й партньор).

Почти във всичко СИРИЗА прави обратното на това, което е  обещала. Обеща край на депресията в Гърция. Вместо това растежът рязко спадна. Обеща да сложи край на политиката за икономии в Европа, но направи така, че насърчи привържениците й повече, отколкото който и да е германец би могъл да се надява. Обеща да се откаже от лошите навици на старите партии, а изглежда че вместо това ги придобива.

Обратно в музея в Атина, разлиствайки каталог на своята филелинистка колекция, г-н Варкаракис е подтиснат. „Преди двеста  години всички обичаха Гърция“, казва той. „Сега…“. Гласът му заглъхва.

БТА