Колко богат е руският депутат?
Кои професии според руснаците са най-доходоносни? Данните от социологическо изследване на Института за проучване на общественото мнение „Левада-Център“ сочат, че на този въпрос почти половината от запитаните (49 процента) са поставили на първо място професията банкер. Висшият банков мениджмънт (хората едва ли са имали предвид чиновниците, които обслужват обикновените граждани) наистина имат много прилични доходи, и то законни.
Много по-интересно е, че на второ място (26 процента) са поставени народните депутати, докато министрите са едва на трето с 24 процента. Безспорно е, че заплатата на депутат в Държавната дума стига до 100 000 рубли, което за повечето от анкетираните е твърде значителна дума. Но естрадните звезди (21 процента), известните адвокати (16 процента), бизнесмените (15 процента) имат не по-малък легален доход, а са значително по-назад от депутатите. Както изглежда, гражданите оценяват съвкупния доход, т.е. не само законния.
Основания за подобна оценка има. Достатъчно е да погледнем как са облечени депутатите, за да се усъмним, че всичко е само от законно спечелени пари. Това мнение може да се е създало и под въздействието на случаи като този, когато преди година беше ограбено жилището на Любов Слиска, първи заместник-председател на Държавната Дума. След обира тя предаде списък на откраднатите й скъпи вещи на обща стойност около половин милион евро! При такова материално изобилие е лесно да се повярва, че животът на депутата е твърде охолен.
Въпреки това хората допускат грешки. Златният век на депутатите вече отмина. По времето на третата Държавна дума (1999-2003 година) „билети“ с лика на Франклин наистина се внасяха в сградата на Думата с чували, тъй като от депутатите зависеше решаването на жизнено важни въпроси. В сегашната, четвърта Държавна дума, в която „Единна Русия“ има квалифицирано мнозинство и наложи дисциплина в редиците си, отпадна необходимостта да се предлагат толкова щедри подаръци (или подкупи). Нужното решение и така ще бъде прието, а ненужното – отхвърлено. Разбира се, възможността за дребна далавера си остава, но това вече не са предишните блажени времена. При това гражданите не отчитат още една значителна промяна. И цената за избираемо място в листата – за което вече се говори съвсем открито – и обикновеното преглеждане на партийните листи навежда на мисълта, че в тях почти не фигурират небогати хора (които може да разчитат да подобрят благосъстоянието си в качеството си на депутати).
В Думата влизат толкова богати руснаци, че едва ли тяхната първа цел е да натрупат състояние на депутатския стол. Става дума за нещо съвсем друго. Хората влизат в разходи, и то значителни, за да повишат своето обществено положение, да влязат в елита, което косвено може да им помогне да затвърдят богатството си (или най-малкото да го запазят), но за непосредствено извличане на материални облаги трудно може да се говори. Казано по-просто, в повечето случаи не депутатството е източник на богатство, а обратно – богатството е източник на депутатски мандат.
Въпреки това, макар хората малко да се заблуждават, резултатите от социологическото проучване са шокиращи. Трудно можем да си представим, че например в Германия при оценка на доходността на професиите депутатите в Бундестага може да бъдат поставени непосредствено след ръководителите на държавни банки. Подобно нещо едва ли можем да си представим дори в традиционно лявата Гърция. А ако сравним народната представа за незаконните депутатски доходи с данните на Общоруския център за изучаване на общественото мнение, според които Думата има най-нисък показател за одобрение (27 на сто срещу 55 на сто неодобрение) от основните държавни институции, излиза, че общественото мнение за народните защитници е съвсем негативно.