Лагерът на лейбъристите е в руини след изборите, предстои дълго възстановяване
Урдия Абделмалек
Франс прес
Лейбъристката партия, която е в нокаут след най-тежкото изборно поражение за последните 20 години, започва дълъг процес на реформиране, който я заставя още веднъж да се запита каква трябва да е идентичността й и какъв да е бъдещият й водач.
Без лидер, без ясна ръководна линия, с ограничени перспективи – след парламентарните избори на 7 май лагерът на Лейбъристката партия е в руини, които бившият й лидер Ед Милибанд погледа за последно в петък, преди да се оттегли от поста си.
„Ударихме дъното“, признава Тристрам Хънт, 40-годишен историк и журналист, който не крие интереса си към вакантния пост на Милибанд. Избран е за пръв път за депутат през 2010 година. Според него партията не е протегнала достатъчно ръка към горните ешелони на средната класа и към света на бизнеса.
Слабата му страна е, че е твърде голям интелектуалец, в когото някои разпознават втори Милибанд, загрижен повече за теорията, отколкото за практиката.
Зачеркната от картата на Шотландия, пометена в Англия, партията изпадна в най-тежката си екзистенциална криза от 1992 г., когато след загубени за четвърти пореден път избори, се питаше дали някога изобщо ще се върне на власт.
Лейбъристите се откъснаха от водената дотогава политическа линия и успяха да излязат на върха и в центъра, благодарение на Тони Блеър и идеята за „нов лейбъризъм“, близък до социалдемокрацията.
Някои днес мечтаят да се повтори същото, като бъде заличен завоят наляво, направен през 2010 г. от Милибанд. Мнозина обаче се страхуват да не настъпи пак дълга нощ.
„Да се завърнеш след такова поражение ще бъде невероятно трудно“, подчерта Андрю Харъп, генерален секретар на Фабианското общество – ляв мозъчен тръст.
Той отбелязва, че лейбъристите трябва да си върнат три различни групи гласоподаватели – тези от Шотландия, които са с леви убеждения, но гласуват за Шотландска национална партия; центристите, които гласуват за консерваторите в Англия; и работническата класа, която предпочита популистите от ЮКИП.
Задачата не е проста. Лари Елиът, автор на уводните статии на в. „Гардиън“, обобщава проблема по следния начин: „Лейбъристката партия загуби в Шотландия, защото е твърде дясна, а в южната и централна част на Англия, защото е твърде лява“.
Политиците тежка категория от времето на Блеър се надпреварваха по телевизиите да критикуват „Червения Ед“. „Истинско бедствие“, каза Джон Прескот. Британците „вече нямат апетит за старото социалистическо меню“, добави Джон Хътън.
Най-гневен без съмнение бе Питър Манделсън, който обвини Милибанд, че се е впуснал в „огромен политически експеримент, в който ни бе казано да размахваме гневно юмруци срещу лошите тори и да чакаме обществото да ни покаже колко сме му липсвали“. „Обаче се оказа, че не сме им липсвали“, допълни той и нарече груба грешка подхващането на темата „бедни срещу богати, игнорирайки огромното мнозинство, намиращо се между двете крайности“.
С по-умерени думи Тони Блеър лично припомни убеждението си, че „пътят към върха минава през центъра“. Председателят на мозъчния тръст „Компас“ Нийл Лоусън призова Лейбъристката партия да се доближи до образа на контрапункт на Шотландската национална партия.
Приемникът на Ед Милибанд ще даде ценни индикации в каква насока ще се наклони дебатът.
Двамата фаворити са трийсетина годишният Чъка Умуна и опитният Анди Бърнам. Син на нигерийски имигрант и английска адвокатка, Умуна постигна светкавичен възход, откакто за пръв път бе избран в Уестминстър през 2010 година. Той бе министър на търговията в кабинета в сянка на лейбъристите. Бърнам, който бе министър на здравеопазването в правителството на Гордън Браун, се опита да оглави партията през 2010 г., но бе победен от Милибанд.
Точният момент на избирането на нов партиен лидер разделя партията на такива, които искат да се отдели време, за да анализират поражението, и тези, които смятат, че през 2010 г. са чакали твърде дълго. Лейбъристите трябваше да изчакат до септември, когато Милибанд срази конкуренцията на брат си Дейвид, който този път изключва възможността да участва в надпреварата.
Графикът може и този път да се окаже същият, въпреки че Хариет Харман, която в момента ръководи партията, спомена месец юли като вариант.
Партията трябва да се произнесе за ролята на синдикатите, за които се твърди, че са имали голяма тежест за номинирането на Ед Милибанд от Питър Манделсън. Което не след дълго му струваше язвителна реплика от страна на Пол Кени, генерален секретар на синдиката Джи Ем Би: „Лорд Манделсън да си беше лежал на шезлонга в градината. Светът се промени и смятам, че няма да се върнем във времето, когато лейбъристите се умилкваха на милионерите за спонсориране“.
БТА