Ирина Папазова: Момичета, които искат да са скъпо платени проститутки, първо стават манекенки
В началото на 90-те критериите за модели бяха по-високи, твърди организаторката на конкурси за модели
Ирина Папазова e родена на 17 юли 1975 г. в София. Супермодел на България за 1993 г. Работила е в авторитетни модни агенции в САЩ, Италия, Франция, Испания. След показното убийство на съпруга й Васил Папазов наследява модната агенция “Интерсаунд”, която е основана през 1989 г. От 15 г. агенцията държи правата или провежда всички международни и национални конкурси за красота на територията на страната, като “Мис България” (правата са преотстъпени на агенцията на Жени Калканджиева), “Мистър България”, “Кралица на красотата “, “Литъл Мис България” и ”Супер Модел България – Форд моделс”, чиито кастинги вече започнаха в цялата страна.
-Кои са основните конкурси за красавици у нас?
– Основните са „Мис България“, „Супермодел на България“, който в момента правим, и „Мис Туризъм“, който е свързан с туризма и е част от световни вериги. По принцип това са основните конкурси за големи девойки, свързани със сериозни международни вериги. Съответно „Мис България“ със „Мис Свят“, „Мис Вселена“, „Мис Европа“. „Супермодел“ е свързан със „Супермодел на Света“, „Мис Туризъм“ е свързан с „Мис Туризъм интърнешънъл“, „Мис Туризъм – Вселена“.
„Супермодел на България“ е най-старият конкурс у нас, организира се от 1992 година. Този конкурс е на „Форд моделс“ – една от най-старите модни агенции с филиали из цял свят. Тяхната концепция е вече тотално променена. От световната агенция вече не искат „Супермодел“ да се нарича конкурс, а „модел сърч“ (търсене на модели). Тъй като основната им цел е да търсят модели.
– Каква е разликата между конкурса за красота и конкурса за модели?
– При конкурсите за модели се търсят момичета, които да продължават да работят като модели. При миските се търсят по-различни типажи. Може да се позволи момичето да е малко по-ниско, да е с красота, която не е строго наложена от моментните модни тенденции. Целта на миските е съвсем друга – те получават корона, която трябва да защитят. Свързани са с благотворителни кампании, популяризирането на България на световния конкурс. Конкурсите за модели са строго профилирани към тенденциите на пазара.
– Какви са те сега?
– В момента, въпреки всичко изписано за моделките-анорексички, все още се търсят слаби момичета, високи – над 1.75 см. Търсят се момичета със специфични лица, дори не е задължително да са красиви, а по-скоро характерни, далеч от представите за класическата красавица. Момичетата трябва да са различни.
– А на каква възраст едно момиче може да започне да работи като модел?
– Колкото по-рано, толкова по-добре. За „Супермодел“ сега ние търсим малки момичета – от 13 докъм 21 години.
– Тринайсет не е ли много ранна възраст? А и това е периодът, в който тялото се променя, не е ли рисковано, ако се инвестират време и пари за такова момиче?
– Ранна е, но, за съжаление, 13-годишните момичета вече изглеждат като 17-годишни. Такива момичета на 20 ще изглеждат като на 25, а това в нашия бизнес не се търси. По принцип „Форд моделс“, както и повечето агенции по света, търсят свежи и естествени момичета, с чисти кожи, а такива изисквания покриват само младите момичета. Навсякъде по света момичетата стартират като манекенки на 13-14 години, за да може на 16 те вече да имат бук със снимки (б. а. – от англ. book – каталог със снимки, представящ модела) и да могат да работят. Пътят на модела е доста бавен, той трябва да мине през 2-3 държави, за да има снимки, които да бъдат включени в този бук, който започва да я продава.
Иначе да – рисковано е да се работи с 13-годишно момиче, но в крайна сметка ние сме специалисти. Можем да преценим дали ще порасне, дали ще надебелее.
– Казахте за благотворителността на миските – съществува ли тя у нас, или е само на думи?
– По принцип я има. Повечето конкурси за „мис“ са обвързани с някаква благотворителна кампания. Набират се средства за някой дом, миналата година миските организираха кампания за почистване на София. Общо взето това е целта на миските – да привличат чрез титлата обществеността да извършва благотворителни дела.
Друг е въпросът какво точно се събира и къде отива, защото това не зависи от тях, но поне инициативата я има.
– Купуват ли се короните в България?
– За това много се говори. Според мен подобни изказвания тръгват, защото хората не винаги могат да преценят това, което ще върши работа. Конкретно за „Супермодел“ нашето мнение рядко съвпада с мнението на хората, тъй като те преценяват по техните непрофесионални критерии. При моделите е много относително и зависи какво се търси в момента на пазара. Хората често казват: „Те избраха най-грозната“, да но в момента може би най-грозната съвпада с това, което се търси. Масово хората харесват класически красавици, тип „бюти“, по-надарени.
Основно за купуване на корона се говори за „Мис България“, защото апетитите там са много големи – конкурсът е най-популярен, победителката отива на конкурса „Мис Свят“. И наистина има варианти за опити за подкупване. Ние не сме организатори на конкурса „Мис България“, но личното ми мнение е, че през последните 3-4 години избраните момичета съвпадат с моите предпочитания. Друг е въпросът, че дори да се избере наистина най-красивото момиче, все ще има кой да каже колко е грозна.
Но не само в модата се говори и съществуват нагласените конкурси, говорим често и за нагласени мачове. Но у нас е така, защото средствата не са много и самите организатори търсят всякакви начини, за да осъществят проектите си.
– Какво представлява успелият модел у нас?
– У нас са изкривени нещата на тема модели. Тук съществува така нареченият пи-ар – прави се пи-ар на момичета, които не са чак толкова работещи модели, ами са миски и са станали популярни заради това.
Известно е, че всеки може да си наеме пи-ар и да стане известен. У нас се прави реклама на всеки, който даде малко повече пари. И хората си изкривяват преценката, защото когато видиш едно лице 5 пъти в медиите, то насилствено става популярно.
Практиката показва, че много от момичетата с корона не могат да работят като модели, защото не са такъв типаж, който се търси на пазара.
Повечето ни успели топ модели работят в чужбина и са никому неизвестни у нас. Преуспелият модел у нас е анонимен, те работят изцяло в чужбина, на тях не им е важно да си правят пи-ар тук. Защото българският моден пазар е ограничен.
– Какъв е хонорарът на един модел?
– У нас е много относително, зависи за какво, но въпреки всичко не са много сериозни. На ревю се взимат между 50 и 150 лева. При снимките също е относително – важен е факторът колко е популярен моделът в България. Но хонорарите в световен мащаб нямат нищо общо с българските. В Европа, зависи на кого е ревюто, но един модел спокойно взима между 1000 и 2000 евро. За съжаление нашата мода не е толкова развита, няма толкова наложени български марки, които да ги дават тези пари. Затова повечето агенции предпочитат да лансират моделите си в чужбина.
– У нас има ли го това тичане по кастинги, както е в Милано или Ню Йорк, където прохождащият модел минава през близо 10 кастинга на ден?
– Има го, да, вече имаме доста кастинг-агенции. У нас в повечето случаи е трудно да не минеш на кастинг, дори агенцията, от която е момичето, да е пратила снимки на тези, които търсят лице за своята реклама или ревю. Иска се живия контакт, особено когато става въпрос за телевизионна реклама.
– Клише ли е вече изразът, че манекенките са скъпо платени проститутки?
– Не може да се каже, че е клише. В България всички момичета, които са решили да бъдат скъпо платени проститутки, първо стават манекенки. Явно се е наложила тенденцията, че за да се продават по-скъпо, те трябва първо да са минали по пътя на модела.
Много се промениха нещата в българската мода. Много паднаха критериите. Преди години беше немислимо момиче под 1,70 см да се нарече манекенка. Имаше по-малко агенции и нещата бяха други.
– Моделите в повечето случаи казват, че случайно са влезли в този бизнес, след като са ги видели модни агенти на улицата. Възможно ли е толкова случайно да те забележат?
– Да. До ден днешен това е най-добрият начин за откриване и набиране на модели. Заради много клюки около нагласените конкурси младите момичета са с резерви, затова единственият начин да срещнеш наистина подходящо за модел момиче е на улицата. На мен самата ми се е случвало преди да вляза в този бизнес, да ме спират по улиците и да ме питат дали искам да стана манекенка.
– Как се ставаше модел в началото на 90-те?
– Много трудно. Единственият начин да станеш модел е да имаш данни. Никоя агенция не ти създаваше илюзии, ако нямаш качества. Аз самата се явих на кастинг за конкурса „Супермодел на България“ и оттам тръгнаха нещата.
Навремето наистина се работеше много сериозно. Минавахме през школи близо половин година, всеки ден ни обучаваха. Докато сега повечето модели са абсолютно непрофесионални- като се започне от походка, та до поддържане на външния вид.
Нас тогава не ни пускаха да ходим по дискотеки, караха ни се като пушим, бяха много по-строги нещата. Професията беше на много високо ниво.
– Как се поддържа една модна агенция сега? В началото на 90-те задължително зад една агенция стоеше групировка?
– Да, това беше факт, не е тайна за никого. Безспорно е, че е много по-трудно, когато няма кой да ти помага, а и само с мода трудно се изкарват пари. За нашата агенция е по-лесно, защото ние държим една от най-големите бази за конкурси – повечето права, лицензии и имаме повече работа в тази сфера. Ние държим правата – като се почне от „Мини Мис“, „Супермодел“, „Мисис“, някои от конкурсите ние организираме, други ги преотдаваме за организация, съответно на нас ни се плаща за това.
– Организирането на конкурс само от спонсорите ли зависи?
– Да, основно. За съжаление у нас нещата са много сложни. В Италия, да речем телевизия RAI дава страшни пари, за да излъчва и реализира „Мис Италия“. Дори и в Турция телевизиите дават много пари, за да излъчат конкурса, докато в България ние даваме парите, за да се излъчат конкурсите (смее се).
Надявам се след време и ние да станем на ниво. При нас всичко зависи от спонсора.
– Вие преустановихте кариерата си на модел, след като се омъжихте за Васил Папазов. Липсвала ли ви е професията?
– Да (усмихва се). Но аз така го реших тогава, че съм срещнала човека и семейството ми е най-важно. След смъртта на съпруга ми, даже след като детето ми порасна, аз съм се занимавала с тази част от модата, но като хоби, само защото ми е липсвала сцената.
Сега другата страна на модата също ми е много интересна. От другата страна на сцената е трудно, но когато имаш желание, всичко се получава.
– След убийството на съпруга ви, с какво от неговия бизнес се оказа, че трябва да се захванете?
– Това, което ми беше оставено, беше агенцията, която притежаваше „Мис България“, „Супермодел“, в процеса на работа създадохме нови конкурси като „Малката Мис България“, създадохме много контакти, прибавихме международни вериги, взехме правата за „Менхънт интърнешънъл“ – конкурсът за модели мъже.
В началото ми беше много трудно, защото не бях наясно с нищо, освен с това, което бях научила от работата си като манекенка. Всъщност и това не беше малко, защото аз имах период от 2-3 години, когато доста пътувах като модел, обиколих 10-тина държави, и не бях съвсем боса. Но все пак ми беше много трудно, защото не бях подготвена.
– Разследването около смъртта на съпруга ви е преустановено. Вие самата наясно ли сте след толкова години каква е причината за убийството му и свързано ли е с модния му бизнес?
– Да, то много бързо се преустанови – неизвестен извършител. Аз самата не съм много наясно, защото той имаше и друг бизнес, свързан с компактдискове, редом и с модния. Това се случи в преходния период. Чувала съм слухове, че причините са в единия бизнес, чувала съм и за другия. И двете неща са абсолютно логични, защото знаем, че в онзи бизнес с компактдисковете, много хора си отидоха. Но истината е, че така си останаха нещата – неизяснени, като повечето неща в България.
– Опасен ли е модният бизнес у нас?
– Да, определено имаше период, в който беше опасен, и то в годините, в които всичко беше опасно, в онези мутраджийски години. Което беше нормално, защото те искаха да завладеят всички бизнеси. Сега определено е по-спокойно. Няма ги онези истории, като преди години – случаи на „конкуренция“ – когато гърмя бомба в зала „Фестивална“ на „Мис България 94“, убийството на мъжа ми. Но мисля, че това време отмина, а заедно с него и опасността.
– Какви са опасностите за самите манекенки – нахалните баровци по партитата, или сутеньори, които се представят за модни агенти?
– Да, това все още съществува и е проблем. Даже бих казала, че има все още много сводници и сутеньори, които използват този банален начин да привлекат момичета да станат манекенки, които насила карат да проституират. Всеки, който се интересува от мода и иска да се занимава с моделство, трябва задължително да провери къде отива. Смятам, че е лесно да се подведе едно младо момиче, затова родителите трябва да обясняват за опасностите в наше време на децата си. Аз самата съм член на асоциация „Face to face“, която е насочена към трафика на малолетни. Там разработваме много кампании, защото нашият сектор е много засегнат. Бизнесът ни обаче не е толкова нов, няколко са основните агенции в България и момичетата би трябвало да са наясно къде отиват.
Друг е въпросът, че има случаи, в които самото момиче е наясно къде отива и именно това търси – да проституира.
– Как вашата агенция набира модели? Има ли момичета, които идват при вас, или ги откривате случайно?
– Имам момичета, които идват при нас, това става обикновено покрай конкурсите, когато правим кастинги. Други покрай приятелки, често отиваме при момичета, които сме видели в дискотеки или на улицата.
– Срещате ли много наивни момичета, които искат да станат манекенки и очакват коренна промяна на живота?
– Да, младите момичета са с много изкривена представа и не са наясно какво изисква тази професия. А и в България е трудно просто да се появиш в модната агенция и директно да отидеш на корица. Интересът обаче е много голям към тази професия, въпреки всички неща, които се говорят.
Ние първо подхождаме от лошото към доброто – обясняваме им, че няма как изведнъж да станат топ модели.