Сътресенията на Балканите повдигат втори Източен въпрос в Европа

Подобно на Великите сили от 19 и началото на 20 век, Европейският съюз е изправен пред един Източен въпрос

Политическото и етническо насилие, което избухна в Македония миналия уикенд, е последният симптом на дълбоко настанилият се безпорядък, който разтърсва района на Югоизточна Европа, простираща се от Гърция до Босна и Херцеговина.

Смъртта на 14 етнически албанци и осем полицейски служители в северния македонски град Куманово беше последвана във вторник от оставките на началника на националната разузнавателна служба – който се оказа първи братовчед на премиера Никола Груевски – и на вътрешния министър.

Но истинският източник на напрежение в бившата югославска република е това, че тя е млада държава, гледана с подозрения от своите съседки още от раждането й през 1991 г., и впрегната под властта на Груевски в каузата за прославянето на македонската идентичност и неутрализирането на политическите му опоненти.

В този смисъл хаосът води началото си от първия Източен въпрос, който беше съсредоточен върху това как да бъдат помирени стремежите на съперничащи си балкански страни, не само македонци, след като Османската империя загуби контрол над европейските си територии.

Първият Източен въпрос намери кървав и непълен отговор в Първата световна война и мирните договори, които последваха.

През втората половина на 20 век, комунистическото управление и Студената война малко или много задържаха под контрол търканията между държавите от региона и социалното и икономическо напрежение във всяка от тях.

Сега започва да се очертава втори Източен въпрос. Той обхваща неща като борбата на Гърция да се реформира и да остане в еврозоната, борбата на Косово да оцелее като функционираща държава и борбата на Македония да убеди съседите си, основно Гърция и България, че грандиозните й усилия за изграждане на нация не са заплаха за териториалната им цялост и културната им идентичност.

Вторият Източен въпрос също така включва борбата на ЕС да направи невъзможното, за да укрепи регионалната стабилност, като същевременно се придържа към плана си, обявен миналата година, да откаже членство в блока на други балкански страни до 2019 г. – а всъщност за мнозинството от тях, ако не и за всичките, вероятно много по-дълго.

Също като в периода преди 1914 г. силите на Западна Европа се оказват – със съмнителен успех – в позицията на политически учители и финансови ковчежници за региона. Те съставят подробни споразумения от типа „помощ срещу реформи“ за Гърция, включващи всичко – от фискалната корекция до времевата рамка, в която на професионалните екскурзоводи трябва да им бъдат издавани лични карти.

Нищо от това изглежда не постига трайни подобрения в гръцката държавна администрация. Но за сметка на това предизвика 25-процентен срив на икономиката, както и идването на власт на най-радикалното ляво правителство в една европейска демокрация от 1945 г. насам.

Съединените щати и европейските им съюзници наляха също така милиарди долари и евро в Косово, несъмнено, за да оправдаят спорното си решение от 2008 г. да признаят бившата сръбска провинция за независима държава. Но всички тези пари не предотвратиха внезапното бягство миналата зима на десетки хиляди отчаяни косовари – около 5 процента от населението – към ЕС, в повечето случаи без необходимите им визи.

Според Световната банка 29,7 процента от 1,8-те милиона жители на Косово са били през 2011 г. на ръба на бедността с 1,72 евро на ден (Косово и Черна гора, макар да не са членки на ЕС, използват еврото). Безработицата в Косово, Македония и Гърция е на катастрофални нива, варирайки между 25 и 30 процента от работната сила.

Клиентелизмът, корупцията и публичните подозрения по отношение на държавната власт изглеждат почти еднакво в Гърция, членка на ЕС от 1981 г., и Македония, кандидатка за членство от 2005 г., и в Косово, което е далече от членство в ЕС, защото пет от 28-те страни от ЕС не признават независимостта му.

Тези недостатъци сочат към същността на втория Източен въпрос. В същината си той се състои в това как да насърчиш добро управление в регион с крехки демократични и граждански институции, тежка икономическа криза и държави, които парадоксално са едновременно и слаби, и смазващи спрямо гражданите.

БТА