Решението на Ватикана за Палестина разпалва дебатите в Европа
Ройтерс
Решението на Ватикана за първи път да признае държавата Палестина в договор предизвиква остра реакция от Израел, но може да постави началото на по-свободна дискусия в Европа за това как да се действа по-нататък по заплетения палестински въпрос.
Светият престол споменава Палестина от 2012 г., но сключеният в сряда договор, отнасящ се за дейностите на Църквата в контролираните от Палестинската власт райони, бележи по-официално признаване, за което служители на Ватикана казват, че се надяват да бъде от полза за израелско-палестинските отношения в бъдеще.
Служител на израелското външно министерство определи този ход на Ватикана като „разочарование“ и даде да се разбере, че това може да доведе до ответни мерки, макар да не каза какви точно.
„Това не насърчава мирния процес и връщането на палестинците към преговори“, заяви служителят. „Израел ще проучи споразумението и ще обмисли своите следващи стъпки съобразно с това“, каза той.
Ватикана, която е все по-дейна във външната политика при папа Франциск, съвсем не е единствената държава, признала Палестина – 135 членки на ООН вече са направили това, което е почти 70 процента от всички страни в организацията. За сравнение 160 от 193-те членки на ООН признават Израел.
През октомври миналата година Швеция стана първата голяма европейска страна, признала Палестина. Това решение предизвика порицание от Израел и оттогава отношения между двете държави са обтегнати.
Европейският съюз като цяло не признава Палестина, поддържайки същия възглед като Съединените щати, че независима страна може да се появи само чрез преговори с Израел, а не чрез процес на едностранно признаване.
Но след като последните преговори между Израел и палестинците се провалиха преди повече от година, а министър-председателят Бенямин Нетаняху обеща в деня преди преизбирането си през март, че докато е на власт, няма да има палестинска държава, дипломати се чудят какви възможности са им останали.
Алтернативи на решението с две държави Миналата година външен министър от ЕС, пристигнал на посещение в региона, попитал по време на срещи при закрити врата дали не е време да се изостави целта за решение с две държави, което е в основата на мирните преговори от средата на 70-те години на 20 век, и да се обмислят алтернативи.
Те биха могли да включват едностранното признаване на Палестина от ЕС като цяло или от държави членки, което може да подтикне Израел да се заеме да уреди отдавна нерешени въпроси с палестинците.
Друг вариант, подкрепян от някои високопоставени фигури в Израел, включително президента Реувен Ривлин, е решение с една държава, което да включва една държава с равни права за евреите и арабите, живеещи в Израел, Газа и Западния бряг.
Макар това предложение да е радикално, пораждайки въпроси като дали може това да бъде еврейска държава, ако над половината от населението се състои от мюсюлмани, и как биха я приели ислямистите в Газа, то започва да се споменава в някои кътчета на Брюксел, дори само като начин да се окаже натиск върху Израел да мисли усилено за това какво крие бъдещето.
Преди среща на външните министри от ЕС в понеделник високопоставен дипломат от ЕС каза, че наближава времето, когато може да се наложи 28-членният блок да признае, че не може да бъде постигнато решение с две държави.
„Необходимо е министрите да водят информирана дискусия“, каза дипломатът. „Част от нея е да се каже: добре, решението с две държави е мъртво“, заяви той.
Ако главната цел на Израел е да поддържа статуквото, търсенето на решение с една държава би поставило Тел Авив под значителен натиск, добави той. „Това хвърля в ужас повечето израелци, но то е последицата от изоставянето на решението с две държави . . . приемайки решение с една държава“, каза дипломатът.
Съединените щати отдавна са решаващата сила, тласкаща преговорите между Израел и палестинците, и не показват признаци да отстъпват от целта за две държави.
Но правителството на Обама изразява разочарование от политиките на Нетаняху, включително продължаващото строителство на селища върху земя, която палестинците искат за държава.
А след като Нетаняху обяви, че докато е на власт, няма да има палестинска държава, посочвайки като аргумент рискове, свързани според него с разпространението на ислямистка въоръжена дейност в региона, Белият дом каза, че ще „преоцени“ политиката си към Израел.
Оттогава Нетаняху се опитва да отстъпи от своите изявления, направени в разгара на предизборна кампания, която той мислеше, че има опасност да загуби. Много европейски и американски дипломати обаче смятат, че даденото от него обещание всъщност отразява възгледите му.
Решението на Ватикана може да не предизвика незабавна промяна в Европа. Но заместник-министърът на външните работи на Светия престол каза, че се надява това да насърчи международната общност „да предприеме по-решително действие, за да допринесе за траен мир и очакваното с надежда решение с две държави“.
Високопоставеният дипломат от ЕС сподели това мнение, като каза, че е време ЕС да поеме по-голяма лидерска роля.
„Необходими са ни предложения за поддържане на мира, но също така има нужда да проучим какви лостове за влияние има Европа, какви стъпки може да предприеме Европа, за да упражни натиск върху Израел“, каза той.
БТА