Папа Франциск реформира и дипломацията на Ватикана
Ройтерс
Резките критики на папа Франциск срещу глобализацията и неравенството отдавна показаха, че той е лидер, който не се притеснява да смесва теологията и политиката. В момента той демонстрира и силата на Ватикана на дипломатическата сцена.
Миналата година той помогна за договарянето на историческо споразумение между Куба и САЩ след половин век враждебност. През изминалата седмица неговата канцелария обяви първото официално споразумение между Ватикана и държавата Палестина – договор, който придава правна тежест на отдавнашното признаване на палестинската държавност от страна на Светия престол въпреки очевидното недоволство на Израел.
Миналия месец папата предизвика още по-силно недоволство в Турция, когато нарече клането на близо 1,5 милиона арменци в началото на 20-и век „геноцид“, нещо което Анкара отрича.
След затворения в себе си понтификат на неговия учен предшественик папа Бенедикт Франциск се върна в някои отношения към активната ватиканска дипломация, практикувана от обикалящия света папа Йоан Павел Втори, на когото често се приписва заслугата, че е помогнал за края на Студената война. Голяма част от усилията му бяха насочени към подобряване на отношенията между различните религии и защитата на изстрадалите близкоизточни християни, което е очевиден приоритет за Католическата църква.
Във все по-разпокъсания геополитически свят обаче неговата дипломация не е толкова видимо обвързана с една от страните в глобалното противопоставяне между съперничещи си блокове, колкото беше дипломацията по време на 27-годишния понтификат на Йоан Павел.
Това се подсилва от факта, че Франциск е първият в света папа от Латинска Америка, регион с бурна история, ширеща се бедност и отношения едновременно на любов и омраза със САЩ. Това прави политиката му много по-земна от тази, на който и да е от европейските му предшественици.
„При този папа външната политика на Ватикана гледа на Юг“, пише Масимо Франко, влиятелен италиански политически коментатор и автор на няколко книги за Ватикана.
Той заяви, че папата се старае да не взима страна по въпроси като Украйна и никога не е нарекъл Русия агресор, но винаги е говорил за конфликта между правителството в Киев и подкрепяните от Москва бунтовници като за гражданска война.
Целта на този подход е да се гарантира, че той ще запази доверието на страни като Сирия, Русия или Куба, все държави, в които Франциск смята, че може да помогне най-много на местните християни, като следва независим курс.
Дипломатически рискове Франциск вече беше зает с преразглеждане на сложната вътрешна бюрокрация на Ватикана след серия от финансови и сексуални скандали, включващи злоупотреба с деца от свещеници, датираща от преди десетилетия.
Но проявявайки очевидно голям интерес към механизмите, по които функционира светът извън стените на Ватикана, той изглежда твърдо е решил да използва позицията си и глобалната публика, с която разполага, за да оспори и отдавнашни дипломатически позиции.
Сменен беше държавният секретар кардинал Тарчизио Бертоне, ветеран на ватиканската политика, който контролираше както отношенията с чуждите сили, така и много от вътрешните работи на Ватикана. Правомощията на службата, която ръководеше, бяха намалени, за да заприлича тя на по-класическа дипломатическа служба, а Франциск започна да играе по-смела роля във външната политика.
„Той е човек, който е способен да се моли в Синята джамия в Истанбул и след това да говори за арменския геноцид. Той не е човек, скован от политическата коректност“, заяви бившият италиански външен министър Франко Фратини.
„Това е дипломация на истински лидер.“ Друг е въпросът дали това е по вкуса на всичките 1,2 милиарда католици по света, на световните политици, които имат свои приоритети, или дори на голяма част от администрацията на самата Църква.
Имайки предвид, че много консервативни католици са недоволни от акцента, който папата поставя на проблеми като икономическото неравенство и от относително толерантния му тон по чувствителни социални теми като хомосексуализма и статуса на разведените, решителните му позиции по деликатни дипломатически проблеми може да предизвикат по-нататъшно разделение в Църквата.
Това е въпрос, по който той ще бъде подложен на изпитание през септември по време на предстоящото си посещение в САЩ, където някои консервативни американски католици са открито враждебно настроени към него.
След като помогна за появата на миналогодишното споразумение, съживяващо дипломатическите отношения между Хавана и Вашингтон, Франциск беше подложен на критики от много консерватори в САЩ, включително Марко Рубио, кандидат за републиканската номинация за президент.
Рубио, син на кубински имигранти и практикуващ католик, не отправи преки критики към папата, но заяви, че той трябва „да отнесе каузата на свободата и демокрацията“ в Куба. Подобни прикрити критики от политик, който обичайно би бил считан за лоялен поддръжник на Църквата, говорят за широко разпространените притеснения на някои католици от промените, които Франциск въведе в една от най-консервативните институции в света.
„Епископи се оплакват, че той става популярен, като напада Църквата“, заяви Франко.
„Той говори директно на хората и не зачита обичайните командни структури. Взема решения сам или с хора, които не са сред тези, които преди имаха водеща роля.“
БТА