Гари Каспаров: В шаха има правила, в руската политика – не!
Гари Каспаров цели 20 години е най-великият шахматист на планетата. Печели първата си световна титла, когато е 22-годишен и остава начело на световната ранглиста с малки прекъсвания до самото си оттегляне преди две години. Той е руски герой и много заможен човек. Би могъл да се занимава с каквото си поиска. Но избира да направи най-рискования ход в кариерата си: да влезе в коварния свят на руската политика и да стане един от най-яростните критици на президента Владимир Путин, да го обвини, че е потъпкал демократичните реформи и е предал богатите природни ресурси на страната в ръцете на малка групичка от политическия елит.
Това е мачът на живота му. Както съобщава кореспондентът ни Стив Крофт, шансовете са малки, а опасностите значителни, но Каспаров смята, че залогът е съдбата на нацията.
През цялата си спортна кариера Каспаров е страшилище за противниците си със своята напористост, изобретателност и дързост. Той може да хвърли поглед на шахматната дъска и да предвиди петнадесет хода напред. На изложението в Торонто през юни игра едновременно с двадесет съперници и победи всички за час и половина.
Но последното му начинание – да оглави протестите срещу могъщото и популярно правителство – е далеч по-трудно изпитание. Този път Каспаров е в ролята на аматьор, който играе срещу гросмайсторите от Кремъл.
На въпроса на Крофт каква е разликата между шахмата и политиката, Каспаров отговаря: „В шаха има правила. И всички трябва да ги спазват. А в руската политика няма никакви правила. С изключение на едно: нашите опоненти в Кремъл променят правилата както им удобно и когато си поискат.“
А човекът, който ги променя, е президентът Владимир Путин.
Когато Путин беше избран преди седем години, регионалните губернатори се избираха от народа, сега ги назначават от кабинета на Путин. Големите медии, които преди допускаха широк спектър политически гледища, сега са под контрола на държавата, а опозиционни групи като „Обединения граждански фронт“ на Каспаров твърдят, че не са допускани до националния дебат и са отстранени от избирателния процес.
„Изправени сме пред много опасен режим, който заплашва не само бъдещето на моята страна, но и стабилността в целия свят“ – казва Каспаров.
Против какво е той?
„Против всички елементи на този режим. Липсата на избори. Цензурата. Разрушаването на всички демократични институции.“
Каспаров не смята, че в днешна Русия има демокрация. Той я нарича „полицейска държава“.
Когато успява да организира протестен митинг, Каспаров се сблъсква с хиляди и хиляди милиционери и бойци от специалните части, прехвърлени от провинцията, за да осигуряват ред и да сплашат желаещите да участват, понякога с помощта на палките.
Каспаров е задържан, глобяван и разследван. Смята, че седалището на организацията му се подслушва, а той самият е под постоянно наблюдение.
През декември властите извършиха обиск в кабинета му в търсене на доказателства, че е нарушил твърде общия закон за екстремизма, според който всяко невярно твърдение по адрес на държавни служители се тълкува като престъпление. Законът е създаден за борба с тероризма, но Каспаров заявява, че сега той се използва за потискане на инакомислещите. Но това не може да го накара да спре да изразява мнението си.
„Бих казал, че Путин не управлява страната, а корпорация, наречена „КГБ Инкорпорейтид“ – отбелязва Каспаров. – Той действа от името на управляващия елит, който иска да се облагодетелства от разграбването на страната.“
Попитан дали е „екстремист“, Каспаров казва на Крофт: „Боя се, че да, според действащите руски закони. Законът определя така дейността ми.“
Каспаров казва, че „технически погледнато“ може да бъде пратен в затвора дори за критика срещу правителството или за организирането на митинг. И според него би могъл да получи наказание до шест години затвор.
Това няма да е първият път, в който критици на управляващите са били принудени да замълчат. Михаил Ходорковски е един от най-богатите хора в Русия, докато не заявява известни политически амбиции. Сега лежи в сибирски лагер. Разследващата журналистка Ана Политковская е застреляна във входа на жилището си. А бившият полковник от ФСС Александър Литвиненко е отровен с полоний в Лондон.
Няма доказателства, които да свързват Путин с тези убийства, но е несъмнено, че на онези, които предизвикват властите, им се случват лоши неща.
„Във вашата страна убиват хора, известни хора. Това притеснява ли ви?“ – пита Крофт.
„Да, така е, съгласява се Каспаров. Аз съм нормален човек. Имам личен живот. Близките ми се тревожат за моята сигурност. Затова се опитвам да ограничавам рисковете.“
Попитан дали се чувства донякъде защитен от известността си и от това, че все още е смятан за национален герой, Каспаров казва на Крофт: „Помага до известна степен. Но не е абсолютна защита. В Русия на Путин никой не е в безопасност.“
Каспаров не ходи никъде в Русия без телохранители – обикновено двама, когато е в Москва, и повече ако пътува някъде или участва в протестен марш като онзи в Санкт Петербург, където присъства и „60 minutes“. Както повечето такива събития, и това беше отразено широко от западните медии и напълно пренебрегнато от руските.
Въпреки силното полицейско присъствие над 1000 души излязоха да изразят неодобрението си към правителството. И Каспаров се радваше да бъде в центъра на събитията. Той казва на Крофт, че в шахмата играе най-силно в най-трудните ситуации.
„Прекарахме заедно няколко дни и виждам, че изглеждате по-доволен от когато и да било“ – казва му Крофт, докато се разхождат из Санкт Петербург.
„Защото виждам, че хората се отзовават и преодоляват страха си – отвръща Каспаров. – Само така можем да победим.“
В шахмата трябва да направите всичко възможно, за да оцелеете, когато ви заплашва мат. Затова Каспаров създава обединението „Другата Русия“, широка коалиция от твърде различни политически партии, които имат малко общи неща с изключение на противопоставянето им срещу режима на Путин.
Тази тактика доведе до най-масовите протести след идването на Путин на власт, но и предизвика определено учудване от някои от съюзниците на Каспаров като Национал-болшевишката партия. Тя се застъпва за социалистическа Руска империя, обхващаща по-голямата част от Европа и напомня на някои за нацистите. Знамето на национал-болшевиките, което вече е забранено, много прилича на нацисткото, само вместо свастика на него има сърп и чук.
„Можете ли да крачите в една редица с фашисти, щом се борите за демокрация?“ – пита Крофт.
„Те не са фашисти“ – отговаря Каспаров.
„Вие твърдите, че не са фашисти. Но на тас ни казаха друго“ – отбелязва Крофт.
„Е, да. Но фашист е просто дума. Мен някои в Кремъл също ме наричат фашист“ – отвръща Каспаров.
Попитан дали е съгласен с целите на национал-болшевиките, Каспаров казва на Крофт: „Може да не съм съгласен с много неща. Но сме съгласни за едно: връщането на свободните избори, премахването на цензурата и ограничаването на правомощията на президента. Какво лошо има в това?“
„Каспаров беше велик шахматист. Без никакво съмнение. Но не мисля, че е много добър политик“ – казва Владимир Познер, един от водещите коментатори в Съветския съюз. Днес Познер води най-популярното политическо токшоу в Русия.
На въпроса дали средностатистическият гражданин на Русия познава Каспаров, Познер отговаря на Крофт: „Да, всички знаят, че беше велик шахматист, но днес го познават, да го кажем така, като маргинална политическа фигура. Не биха го избрали и за полски пазач, по никакъв начин.“
Според изследванията на общественото мнение процентът на одобрение за Путин е близо 80 на сто. Той е млад, енергичен и говори добре. Икономиката е в подем благодарение на огромните енергийни запаси на Русия и високите цени на петрола и газа.
Срещу мавзолея на Ленин на Червения площад ще откриете бутиците на най-модните световни марки. Но по-важното е друго: Путин е смятан за човека, върнал на Русия ролята й на световна сила и успял да умело да свърже думата демокрация с икономическия хаос и пиянството на вече покойния предишен президент Борис Елцин.
Какво даде Путин на народа?
„Стабилност за повечето хора, постепенно повишаване на жизнения стандарт – отговаря Познер. – Възвърнатото чувство на гордост. Ние пак сме тук, момчета. Мислехте, че сме си отишли завинаги. Мислехте, че вече нямаме никакво значение, че Русия е станала третостепенна страна. Е, били сте в грешка.“
Познер не е съгласен с твърдението на Каспаров, че днешна Русия е полицейска държава.“Съветският съюз беше полицейска държава – казва той. – И Каспаров трябва да знае каква е разликата. Ако бяхме в Съветския съюз, той отдавна щеше да лежи в затвора… или да бъде изпратен лагер, в Гулаг – добавя Познер. – А сега се изказва, всички знаят, че го има.“
Познер потвърждава, че Каспаров е задържан, че са претърсвали офиса му. Но твърди: „В сравнение със съветските времена това не са никакви преследвания. А нещо като приказката за Червената шапчица.“
„Ето, ние седим в апартамента ви. Вие казвате тези неща по телевизията. И никой…“ – отбелязва Крофт пред Каспаров.
„По американската телевизия“ – уточнява Каспаров.
„По американската телевизия. Но бихте ги казал и по руската, ако можехте?“ – пита Крофт.
„Да, ако можех – отвръща Каспаров. – Но не мога.“
Познер потвърждава, че никога не е канил Каспаров в своето политическо токшоу. Защо?
„Защото Първи канал няма да позволи“ – обяснява Познер.
„Откакто Путин стана президент ли се промениха нещата?“ – пита Крофт.
„Точно така“ – отговаря Познер.
„Значи сте съгласен с Каспаров, че има връщане назад от първоначалните демократични реформи?“ – пита Крофт.
„Всъщност тези реформи така и не пуснаха корени. Да, има връщане назад. Точно така е“ – казва Познер.
Но повечето руснаци изглежда не се вълнуват от това. Мнозина дори биха искали Путин да управлява с още по-силна ръка.
„Каспаров е изразител на нагласите на 3-4 процента от избирателите, които са либерали и са много недоволни от Путин“ – смята Вячеслав Никонов, водещ руски политически анализатор и консултант в Кремъл.
Колко е важна демокрацията за руския народ?
„Ако проведете изследване на общественото мнение и попитате хората кои проблеми ги безпокоят най-много, демокрацията няма да попадне и в първите тридесет“ – обяснява Никонов.
„В първите тридесет?“ – пита Крофт.
„Да, ще имате работните места. Ще имате престъпността. Корупцията. Социалните помощи. Но няма да я има демокрацията“ – твърди Никонов.
„Разговаряхме с руски коментатори с различни политически възгледи. Всички тук смятат, че Путин е невероятно популярен. Че хората вярват в подема на икономиката. Че им харесва стабилността. И не се вълнуват толкова за демокрацията“ – казва Крофт на Каспаров.
„Да, в центъра на Москва и на Санкт Петербург и в някои от богатите на петрол райони. Там може да се види тази страна, която описвате – с растяща средна класа. Просперираща – казва Каспаров. – Проблемът е, че има и още 120 милиона души, които живеят от другата страна на оградата. И тази страна е много различна от описаната от вас.“
„Щом нещата са толкова зле, защо популярността на Путин е между 70 и 80 процента?“ – пита Крофт.
„Не знам за неговия рейтинг. Но ми се струва, че ако американската администрация контролираше медиите в същата степен, и рейтингът на Буш щеше да бъде 75 или 80 процента“ – казва Каспаров.
Когато не е в Русия, Каспаров изнася лекции по света и пише книги. Най-новата, в която обяснява как принципите на шахмата могат да се приложат в живота, ще излезе този месец. Вече не участва в професионални турнири, но споделя с Крофт, че понякога нощем играе за забавление по интернет, под псевдоним.
„За мен това е добър начин за духовна релаксация“ – казва той.
„Значи има хора, които са играли с вас без да знаят, че…“ – пита Крофт.
„Да, и не са малко. Но сигурно са подозирали нещо, защото са усетили твърдата ръка – казва Каспаров. – А ръката ми още е твърда.“
Президентският мандат на Путин изтича през май, а руската конституция му забранява да се явява на избори за трети мандат. Повечето анализатори смятат, че човекът, посочен от Путин за наследник, ще победи без усилия на предстоящите избори.
В отговор на въпроса дали очаква предстоящите избори да са демократични, Никонов казва: „Е, в настоящия момент Кремъл няма нужда да фалшифицира изборите. Путин е толкова популярен, че може да предаде популярността си на своя наследник.“
„Не казвате, че няма и да помислят за това. Казвате, че нямат нужда“ – отбелязва Крофт.
„В настоящия момент, да. Кремъл няма нужда да фалшифицира изборите“ – казва Никонов.
Каспаров още не е обявил дали ще се кандидатира или ще даде подкрепата си на някой кандидат. Задават се парламентарни избори през декември и президентски през март и залозите тепърва ще растат, а вероятно и заплахите.
„Колкото по опасен за властите изглежда, толкова по-опасно ще бъде за него“ – казва Познер.
Защо Каспаров се занимава с това, след като вече е богат и известен?
„Вижте, това е моята страна – казва Каспаров. – Вярвам, че трябва да се опитаме да я променим към по-добро. И то като следваме девиза на руските дисиденти, който научих в детството си: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.“ И аз правя каквото трябва.“
По CBS