Децата (не само във Великобритания) падат винаги право надолу

В далечния 17 век една ябълка паднала на главата на Исак Нютон някъде из Лондон и той сътворил теорията за гравитацията. Ябълките тогава сигурно са били много по-екологични и от най-екологичните ябълки днес, но въпреки това са се подчинявали на законите на гравитацията.
Дали наистина падналата ябълка е породила гениалните мисли на Нютон е отделен въпрос. Според някои историци самият Нютон е измислил случката по-късно, за да покаже, че и най-всекидневните неща са го вдъхновявали.
Попаднах в градчето Грантъм, графство Линкълншър, където роденият наблизо Нютон е учил в Кралското училище, а след това се е подготвил успешно за Кеймбриджския университет.
Грантъм има достатъчно достойнства да бъде посетен и без „ходатайството” на Нютон, но си е друго да се изправиш пред огромната статуя на физика в центъра на градчето.
И преди съм споменавал, че в момента пътувам по формулата „Мама, татко и аз”. Уточнявам, че аз съм таткото. Та озовавайки се с жена и дете под статуята на Нютон, при проявения интерес от страна на детето кой е този чичко, аз се напънах и, къде с оскъдните си познания по физика и най-вече с много импровизация, разказах на дъщерята (която скоро ще навърши 3 години) защо ябълките винаги падат право надолу.
Детето, разбира се, се впечатли най-вече от това как ябълката е тупнала чичото по главата, а не от Третия закон на Нютон и закона за всеобщото привличане.
В силата на гравитацията обаче се убеди лично малко по-късно.
Тази вечер, защото ние пристигнахме къснично, ми се наложи няколко пъти да разказвам историята под настоятелните подканяния: „Тате, разкажи ми пак за чичко Нютон!”. Разказвам за пореден път, а си мисля как в този век на информацията децата лесно научават неща, с които ние сме се сблъсквали като възрастни и още не можем да проумеем.
Преди да излезем на разходка из градчето си потърсихме място за спане. Съдбата ни отведе при едно семейство пенсионери, които доста се замислиха като ни видяха, че сме с малко дете. Аргументът им бе, че къщате не е обезопасена за малки деца (напълно ги разбирам, че това си е голяма отговорност), но не пропуснаха да попитат и дали малката си ляга с памперс. След като си поговорихме известно време и убеждавайки се, че поне на пръв поглед ние сме грижовни родители, те се съгласиха да ни приемат. Настаниха ни в разкошна стая и донесоха допълнително матрак за детето.
Спал съм много пъти по системата Bed & Breakfast (Легло и закуска) и винаги ми е било интересно да влизам в британски домове. Оказа се, че в къщата има още едни посетители – млада португалска двойка. Установявайки за пореден път, че светът е едно малко село, словоохотливата иначе стопанка ни разказа за нейните деца, сред които и син-полиглот. Тя побърза да ни предупреди, че типичната английска закуска в нейния дом е по-различна, защото е вегетарианска. Т.е. вместо бекон и наденичка се предлага някакво соено подобие. Иначе останалото – яйца, боб, гъби, препечени филийки и т.н. – си е същото.
След късната ни разходка из града и последвалия разговор преди лягане с нашите домакини Грантъм се оказа много по-интересно място от очакваното.
Тук е родена Маргарет Тачър. Нашият стопанин даже ми посочи в дъното на улицата, където се настанихме, магазин, който е собственост на фамилията Тачър. Така и не разбрах дали ставаше дума за оптиката или за магазинчето за здравословни храни. Пък и нямаше никакъв знак.
Освен това Грантъм е разположен до древен римски път и е бил сцена на първия успех на Оливър Кромуел срещу роялистите по време на английската гражданска война.
Грантъм е дал на Великобритания първата жена полицай. Това е станало още през 1914 година, а жената се казва Мери Алън. Преди да стане полицайка г-ца Алън е била известна суфражетка или с други думи се е борила жените да получат право на глас. Тя дори е била арестувана пред Камарата на общините в Лондон за нейната дейност. През 20-те години, та чак до 1940 година Мери Алън обаче е комендант на британските женски полицейски сили. Помагала е за създаването на женска полиция и в други страни, включително Германия.
Претрупани от впечатления се прибрахме в хубавата ни стая с висок таван (обожавам високи тавани). Малката предяви претенции да спи с майка си, така че за мен остана матрака.
Не ми трябваше много време да заспя. В един момент обаче, както сънувах сър Нютон, че ми подава една хубава червена ябълка, а аз все не мога да я хвана, а той ми се усмихва и ми шепне: „Синко, ти май не си си научил урока за гравитацията”, нещо тупна със страшна сила до мен.
И докато със сънената си глава проумея какво става, „нещото” ревна като йерихонска тръба. Дъщерята, след поредното завъртане върху кревата, бе попаднала в плен на гравитацията. Слава богу, нищо му нямаше на детето.
На следващия ден тя нито веднъж не ме попита за чичко Нютон, дори когато минахме покрай неговия паметник.

Писмо отПисмо от Лондон
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.