ЕС свиква в Рига среща на върха с шест бивши съветски републики в сянката на Путин

Майк Колиър
Франс прес

Лидерите на 28-те страни от Европейския съюз и шест бивши страни от СССР ще имат днес и утре среща по програмата „Източно партньорство“ – инициатива, целяща да ги сближи, но обременена от интервенцията на Русия в Украйна.

Анексирането на Крим и подкрепата на Москва за сепаратистите в Донбас показаха решимостта на Кремъл да попречи, включително със сила, на сближаването на бившите си сателити със Запада и на ограничаването на своята сфера на влияние.

Точно това провали предишната среща на върха във Вилнюс през ноември 2013 г., след като тогавашният украински президент Виктор Янукович в последния момент обяви, че се отказва от подписването на споразумение за асоцииране с ЕС. Това решение отприщи протестите, довели до падането му от власт и до сепаратисткия конфликт в страната му.

Споразумението в крайна сметка беше подписано от проевропейски ориентирания президент Петро Порошенко на 28 юни 2014 г. В кулоарите на срещата в Рига двете страни се очаква да подпишат документ, потвърждаващ нов, трети транш европейска помощ, възлизащ на 1,8 милиарда евро.

При все това „Източно партньорство“, създадено през 2009 г., за да установи „зона на сигурност и стабилност“, може да напредва днес единствено с „малки крачки“, както казва латвийският политолог Андрис Спрудс.

Разбира се, известни признаци за желание да се успокои украинската криза се появяват както в Берлин и Париж, така и в Москва, която реши да не се противопоставя на влизането в сила на споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна.

Руският външен министър Сергей Лавров възприе онзи ден в Брюксел относително помирителен тон по отношение на Партньорството. „Ние искаме само едно: тези отношения да не се градят в ущърб на законните интереси на Руската федерация“, каза той.

За момента изгледите за присъединяване към ЕС на шестте страни от Партньорството (Украйна, Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан и Беларус) са нулеви. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ясно даде да се разбере, че през следващите пет години не се предвижда никакво разширяване на Евросъюза. Ръководителката на европейската дипломация се стреми най-напред към „конструктивен подход в отношенията с Москва“, коментира Елжбета Каца от Полския институт за международни отношения (PISM).

Накратко, големият въпрос е как да се съвместят Партньорството и отношенията с Русия, допълва изследователката. Сходна е констатацията и на Андрис Спрудс.

Паметник на Путин?

„Би трябвало да вдигнем паметник на Путин. Той мобилизира НАТО, мобилизира ЕС, укрепи украинската идентичност. . . Русия играе положителната роля на слон в стъкларски магазин“, казва Спрудс.

За много страни от ЕС обаче тя е не само търговски, но и политически и дипломатически партньор, чиито интереси косвено ще бъдат взети под внимание, напомня политологът.

Самите организатори на срещата на високо равнище – ЕС и дипломацията на Латвия, която е ротационен председател на съюза – признават, че в Рига не се очаква да бъде взето някакво кардинално решение.

„Ключовият въпрос е ЕС отново да потвърди стратегическата важност на този район и на политиката си на добросъседство, каза за АФП латвийският посланик в „Източно партньорство“ Юрис Пойканс.

„Срещата на върха няма да отбележи нов напредък, а ще покаже, че тази политика работи“, каза в потвърждение висш европейски представител в Брюксел.

Трите страни, подписали споразумения за асоцииране с ЕС – Грузия, Украйна и Молдова, ще бъдат насърчени да реформират своята правна и регулаторна система, което е доста продължителен процес.

Един от потенциалните европейски стимули, които може да им бъдат предложени, е премахването на визите за техните граждани – нещо, което вече е в сила за молдовците. Според обкръжението на френския президент Франсоа Оланд обаче за момента е изключено да бъде обявена подобна стъпка по отношение на Грузия и Украйна.

От своя страна Армения, която обърна гръб на споразумението за асоцииране с ЕС, за да се включи през 2014 г. в Евразийския икономически съюз, популяризиран от Москва, заедно с Казахстан и Беларус, може да обяви, че подновява преговорите с ЕС.

И накрая, подобна среща на върха може да послужи като рамка за разискване на други въпроси – извън темата, но по-неотложни: санкциите срещу Русия, имиграционните квоти или проблемите с платежоспособността на Гърция.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.