Джихадистите могат да стигнат до Европа и без да се крият сред имигрантите

Мари Волфром
Франс прес

Емигранти пристигат в Малта. Снимка: топнюз

Крайната десница плаши с призрака на джихадисти, внедрени сред нелегалните имигранти в продънените гемии, отплаващи от бреговете на Либия, но заплахата изглежда пренебрежима в сравнение с опасността от атентати, извършени от европейци, върнали се от Сирия и Ирак, казват експерти.

Множество водачи на европейски крайнодесни партии – от италианската Северна лига до британската Партия за незавимисот на Обединеното кралство (ЮКИП) на Найджъл Фараж, размахват призрака на „терористите“, възползващи се от безпрецедентния приток на имигранти по европейските брегове, за да се скрият сред тях на корабите.

Арестът в Италия на млад мароканец, заподозрян в съучастничество при атентата в музея „Бардо“ в Тунис, пристигнал през февруари с незаконен плавателен съд от Либия, предизвика полемика в момент когато европейците вече се карат за мерките, които трябва да се вземат в кризата с мигрантите.

В неделя съветник на либийското правителство заяви пред Би Би Си, че групировката „Ислямска държава“ в Либия изпраща джихадисти в Европа с мигрантите.

„Един от проблемите е, че може да има чуждестранни бойци, че може да има терористи, които се крият, които се смесват с мигрантите“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Това явление е „няма как да бъда доказано“, смята изследователят от лондонския мозъчен тръст „Куилиам“ Чарли Уинтър.

Такава заплаха обаче съществува. Има поне едно изявление на „Ислямска държава“ в този смисъл, а и ареста в Италия наскоро го показва, посочва бившият посланик на ЕС в Либия Марк Пиерини, асоцииран изследовател в института „Карнеги Европа“.

„Много лесно е да бъдат внедрени отделни лица. След като сте спасили 800 души в морето, после трябва внимателно да се провери кой кой е, а тези хора нямат никакви документи за самоличност. „Стъпят ли на улицата, те вече са в Шенгенското пространство и могат да се движат свободно из 22 от 28-те страни в Европейския съюз“, обобщава Пиерини.

И така да е, това не е най-сериозната терористична заплаха, тъй като всички атентати в Европа през 2014 и 2015 г. бяха извършени от европейски граждани. Именно този факт наистина променя ситуацията, допълва Пиерини, напомняйки, че най-малко 4000 европейци са се присъединили към джихадистките групировки в Ирак и Сирия.

„Неотдавнашните атаки в Канада, Франция, Дания и САЩ бяха предприети от лица, действали на своя глава, но от името на „Ислямска държава“, подчертава Уинтър. Според него ИД има други „приоритети“, а именно – „да укрепи присъствието си там, където е стъпила. Следователно, тя се опитва да се разпростре от базите си в Либия“, казва той.

„Европейската комисия държи да подчертае, че не бива хората, търсещи убежище, и терористите да се поставят под общ знаменател“, отбеляза за АФП нейна говорителка и добави: „На този етап няма нито един потвърден случай“.

„Това ни отклонява от същинския проблем – че днес умират хора, предприемайки тези отчаяни пътувания“, казва със съжаление Андрю Струйлейн от правозащитната организация „Хюман райтс уоч“. „Приоритетът на ЕС трябва да е спасяването на човешки живот на хората, спасените да са повече“, допълва той.

„Да качиш доказал качествата си джихадист, кален в битки и обучавал се с ИД месеци наред, на кораб, който има опасност да потъне, не е най-ефикасният начин да го изпратиш в Европа“, казва Кристиан Нелеман, директор на мозъчния тръст Норвежки център за глобални анализи (RHIPTO). Още повече, че ИД „вече има установени канали“, по които джихадистите й да стигат сигурно до местоназначението, отбелязва той.

„Това не значи, че няма подобна вероятност, но тя е минимална. По отношение на подготвяни терористични атаки, това би било прахосничество“, смята той.

„По-опасното е, че ИД получава много пари от трафика на мигранти“, изтъква Нелеман, според когото, джихадистката организация стига в цинизма си дотам, че напада сирийски бежански лагери в Ливан и Йордания, за да захранва своята „търговия Изток-Запад“.

Още по темата: Ислямистите превръщат Сирия в развалина

Екстремистите от „Ислямска държава“ превзеха древния сирийски град Палмира – обект от списъка на ЮНЕСКО на световното културно-историческо наследство, в който се намират едни от най-известните архитектурни паметници в Близкия изток.

Целенасоченото унищожаване на древни градове в Ирак от „воините на джихада“ буди опасения, че същата участ може да застигне и Палмира. Падането й в ръцете на джихадистите е символ на нарастващите проблеми, с които се сблъскват сирийските правителствени войски, пише руският в. „Комерсант“.

След като успешно се бореше с отряди на умерената опозиция в първия етап на войната, армията на президента Асад не съумява да противодейства на доста по-могъща сила – радикалите от ИД – и е принудена на отстъпва. Заплахата от падане на режима в Дамаск и разпадане на страната става все по-реална, предупреждава вестникът.

Освен Палмира ИД завзеха намиращата се недалеч военна база и две големи газови находища. Като цяло понастоящем джихадистите от ИД контролират около половината територия на Сирия и макар в основната си част това да са безлюдни пустинни райони, точно там са съсредоточени на практика всички петролни и газови богатства на страната. В ръцете на правителството остана единственото газово находище в провинция Хомс, отбелязва всекидневникът.

Падането на Палмира демонстрира задълбочаващите се проблеми за режима в Дамаск. След като в Саудитска Арабия през януари на трона се възкачи новият крал Салман, Рияд и други монархии в Персийския залив, както и Турция, рязко увеличиха помощта си за опозиционните сили. В резултат правителствената армия претърпя поредица поражения на различни фронтове, като най-болезнена беше загубата на град Идлиб, столица на едноименната провинция. Той бе завзет от доста радикални ислямистки групировки (като свързаната с Ал Каида „Джебхат ан Нусра“), които обаче не са част от ИД.

Това като цяло отговаряше на замисъла на Саудитска Арабия и други сунитски държави да бъде отслабен режимът на Асад (а също стоящият зад него Техеран) и сирийските власти да бъдат принудени да сключат мир при изгодни за опозицията условия. Настъплението към Палмира обаче показа, че най-голяма ползва от отслабването на Дамаск извлича съвсем не умерената опозиция, а неуправляемите джихадисти от ИД.

След четиригодишна война стана ясно, че в общи линии Башар Асад може да разчита само на своите едноверци алаутите, които обаче са само около 2 милиона души – 10-12 процента от населението. С времето „човешките ресурси“ просто се изчерпаха.

Шиитски Иран, главен спонсор и покровител на Асад, не може да го подпомага в предишния обем, тъй като трябва да мисли и за спасяването на „братския“ режим в Багдад, който също търпи ударите на ИД. Шиитските бойци от ливанската групировка „Хизбула“ също ограничиха активността си в Сирия в сравнение с миналата година. Масово си заминаха и шиитските доброволци от Ирак, за да участват във войната в родината си. При тези обстоятелства Дамаск просто не разполага с ресурси да удържа фронта във всички направления, посочва „Комерсант“.

При най-лошия развой на събитията поддръжниците на Башар Асад може да се фокусират изключително върху отбраната на „алауитските райони“, където в този случай може да възникне шиитска псевдодържава – тя даже вече има име: Алауитстан. Това обаче е краен вариант, властите все още се надяват да стабилизират фронта на далечните подстъпи към Дамаск, запазвайки контрола си върху столицата и други стратегически райони.

На определен етап под въпрос може да бъде поставен контролът на режима над Дамаск. Ако се наложи Асад да изостави столицата, той може да се опита да се укрепи в алаутските райони и така да запази под свой контрол поне част от територията на страната с лоялното му население. Такъв сценарий обаче би белязал фактическия разпада на Сирия, когато Асад ще бъде затворен в своята крепост и вече няма да бъде смятан за национален герой.

Тогава на преден план ще излязат радикалните ислямисти, казва пред вестника лондонският експерт по Близкия изток от Европейския съвет по международни отношения Хю Ловат.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.