Русия провокира нови конфликти на Балканите
Дойче веле,
Руският външен министър Сергей Лавров рядко говори безсмислици. Напротив, и на международната сцена го смятат за много опитен дипломат, който знае какво прави. Ако приказките за подялба на Македония между Албания и България бяха излезли от устата на някой като Владимир Жириновски например (пък даже и от някой като министъра на отбраната Шойгу), нямаше причина да се безпокоим. Но Лавров не е човек, който така просто би заявил нещо толкова „взривоопасно“.
Направо да се попитаме: защо руският външен министър говори за „подялба“ на Македония само между България и Албания? Нали почитателите на традициите и добре запознатите с геополитиката смятат, че свои апетити към Македония имат още и Гърция и Сърбия?
В самата Сърбия вече от седмици (а най-много след инцидентите в Куманово) явно се говори за евентуално разпадане на Македония и за подялбата й между четирите споменати държави. Но Лавров изобщо не споменава Сърбия и Гърция. За това има едно просто обяснение. Като вътрешно убеждение, а най-много като пропаганда, Кремъл разпространява обвинението, че всички проблеми в международната политика идват от САЩ. Това се отнася както за Украйна и Грузия, така и за Балканите.
Лавров говори за външна намеса в Македония и за натиск над премиера Груевски за това, че не е подкрепил санкциите срещу Русия. Тези санкции не са подкрепени и от Сърбия, а ясно е, че и сегашното гръцко правителство играе дълга, нечестна и опасна игра около санкциите, опитвайки се да се спазари за своята позиция с ЕС и с Москва.
По тази линия изявленията на Лавров може да се тълкуват и така: Вашингтон „подстрекава“ лошите проамерикански правителства в Албания и България да разделят Македония, а „добрите“ Скопие, Белград и Атина са заинтересовани само за засилване на икономическите си връзки с Русия и за запазване на равновесието.
Никой не може да каже със сигурност дали изявлението на Лавров означава точно това, но такава хипотеза би била в хармония с архаичния начин на външнополитическо мислене в Москва и с дългогодишната склонност на Русия да провокира конфликти на Балканите заради собствените си интереси. Да не забравяме при това, че със своите действия в Крим и в Украйна Русия едностранно наруши международното право и най-вече неприкосновеността на териториалните граници.
Оттук говоренето за евентуална териториална подялба на Македония изцяло се вмества в новата политика на Кремъл. Не случайно именно Лавров е първият политик от такъв ранг, който на глас разсъждава по тази тема. Зад тези размишления се крие убеждението, че ако кризата в Македония умишлено и целенасочено се „етнизира“, това в определен момент може да доведе до такова положение на нещата, при което албанците ще се отцепят, а Скопие и София ще се сближат.
Известно е, че в България под повърхността отдавна ври едно исторически обременено мислене, което би подкрепило „връщането на македонците у дома“, а за Скопие това, както се твърди, би представлявало шанс за бързо влизане в ЕС. Но един такъв засега, слава богу, само хипотетичен сценарий, е изпълнен с такава взривоопасност, за която е по-добре и да не мислим.
Изявлението на Лавров е ново предизвикателство към и без това пренатоварената международна политика на ЕС. Постоянно се потвърждава, че Брюксел трябва много по-внимателно да следи събитията на Балканите. Гръцката и македонската криза отново припомнят позабравения спор за името, заради който Атина блокира преговорите за членство на Македония.
Как ще реагира ЕС, ако сегашното гръцко правителство, притиснато от икономическата криза, реши да търгува със спора за опрощаване на част от дълговете? Какво означава изявлението на сръбския президент Николич, че Косово трябва да се върне в границите на Сърбия? Нали именно отказването от това искане беше главното условие, за да започнат преговорите за членство на Сърбия в ЕС?
В момента ситуацията е напълно неясна. Единственото, което може да се види с просто око, е определеният интерес на България да не се отклонява от общата европейска политика. И да настоява за две неща: ненарушимост на границите и колкото е възможно по-бързо приближаване към ЕС на съседните Македония и Сърбия. Само тези три условия гарантират, че ще се запази мирът в региона.
БТА