Избори в Барселона – стремежът към каталунска независимост избледнява
Ройтерс
По протежение на пълните със зеленина булеварди на Барселона някои от червено-синьо-златните знамена на независима Каталуния, които се развяваха от балконите през последните две години, напоследък са започнали да избеляват.
Също като знаме, висяло твърде дълго време на слънце, признаци на избледняване показва и стремежът на Каталуния да се отдели от Испания, който предизвика масови демонстрации миналата година, увенчали се с убедителен, но необвързващ вот в полза на на отцепването.
Оспорваният вот за общински съвет на областната столица в неделя може да ускори упадъка на едно движение, което само преди месеци сякаш притежаваше неумолим устрем. Проучванията на общественото мнение показват, че изборите може да завършат с поражение на партиите, подкрепящи отделяне на Каталуния. Това може да означава голям неуспех за тяхната кампания преди вота в цялата област през септември, провъзгласен от местните лидери като пробен вот за независимост.
И в една фрагментирана политическа среда, дори ако „Конверхенсия и унио“ (Конвергенция и съюз – CiU) успее да запази контрола над кметството, вероятно ще й се наложи да сподели властта с други партии, привърженици на отделянето, които не винаги споделят нейното виждане, поне що се отнася до стратегията.
Засегната от корупционни скандали, отцепническата „Конвергенция“ е бледо копие на онова, което беше, а кампанията й за независимост е загубила до голяма степен своята привлекателност.
„Цялата тема до голяма степен замря“, казва 44-годишният Жоан Микел Аргудо, докато предлага порции маслини на клиентите на своя щанд за деликатеси в пазара „Сант Антони“, прочута модернистична сграда съвсем близо до морския бряг.
„Преди една година това беше голям въпрос, имаше големи демонстрации, но корупционните скандали около CiU много й навреди“, продължава той.
Космополитният крайбрежен град, втори по големина в Испания, е символ на индустриалната традиция и специфичната култура на Каталуния, олицетворение на амбициите на отцепниците.
„Жизненоважно е столицата на Каталуния да остане свързана с процеса (за независимост)“, заяви в интервю заместник-кметът на Барселона Жоаким Форн, чийто шеф, кметът Хавиер Триас от „Конвергенция и съюз“, се бори за преизбиране.
„Залогът далеч надхвърля местното общинско равнище. Процесът може да загуби силен аргумент“, заяви той.
Отдавнашният стремеж на Каталуния към независимост, който се засили по време на дълбоката рецесия в Испания, достигна кулминация през ноември миналата година със символичния референдум, организиран в предизвикателство срещу централното правителство, което издейства съдебно решение, забраняващо по-официален вот.
Повечето каталунци все още искат да имат думата относно своя суверенитет, но неотдавнашно проучване на оБщественото мнение показа, че мнозинството би гласувало за оставане в Испания.
Други теми доминираха по време на местната кампания, например оплакванията от вълна от буйстващи туристи, които принудиха политиците да обещават лимит за лицензите за хотели или финансиране на подобрения в засегнатите квартали, включително двойни стъклопакети за прозорците на местните жители.
Лагерът на отцепниците е изправен пред ново предизвикателство – да остане единен във време на политическа фрагментация, подхранвана от възхода на нови политически партии в национален мащаб.
Авторитетно проучване на общественото мнение показа по-рано този месец, че най-малко седем политически формации имат шанс да спечелят места в градския съвет на Барселона, което потенциално може да го направи неуправляем.
Макар че десноцентристкият кандидат на CiU Триас води според някои други сондажи и би могъл да сформира съюзи с леви просепаратистки партии, въпросното допитване сочи победа за гражданската платформа „Барселона ен кому“ („Барселона за всички“), която включва новата лява партия „Подемос“ („Ние можем“).
Новата формация, водена от Ада Колау, видна активистка на движението срещу отнемането на ипотекирани жилища, се възсдържа да заеме категорична позиция относно независимостта, като вместо това се фокусира върху задълбочаващото се социално неравенство, което тревожи много от 1,6 милиона жители на Барселона.
Диего Муро, политолог от Института за международни изследвания в Барселона, смята пробивът на Колау в града за знак, че дебатът в Каталуния може да се отклони от темата за независимостта.
„Общинските избори са нещо като лабораторен тест за това какво може да се случи на регионално равнище и дали новите партии успяват да сменят темите за обсъждане“, заяви Муро.
Някои сепаратисти твърдят, че изборните резултати в останалите близо 1000 общини из цяла Каталуния може да се окажат по-добра мярка за подкрепата за движението, което според тях още само си поема дъх преди лятната програма с митинги и кампании. Те целят набиране на подкрепа преди изборите през септември, които може да родят „пътна карта“ за отцепването, обещано от просепаратистките партии.
„Не познавам човек, който да се е смятал за поддръжник на независимостта и да е престанал да бъде такъв“, заяви Рикард Гене, адвокат и доскоро един от лидерите на Националната асамблея на Каталуния (АNC), отцепническа гражданска група.
БТА