Бунтовникът Ривера е заплаха за доминиращите партии в Испания
Асошиейтед прес
Преди близо десетилетие Алберт Ривера предизвика смут в испанската местна политика, като позира гол на предизборни плакати. Сега се облича с костюми на „Хуго Бос“, но предизборната му кампания на националната сцена е не по-малко зрелищна: неговата партия „Гражданите“ (Сиудаданос) изяжда подкрепата за управляващите консерватори, застрашавайки да взриви традиционната двупартийна система на Испания.
Болезнените мерки за икономии влоши испанските жизнени стандарти, пораждайки разочарование както от Народната партия на премиера Мариано Рахой, така и от неговите съперници – социалистите, които се редуваха да управляват след падането на диктатурата на Франко през 70-те. Избирателите гравитират към алтернативни партии бунтовници, като бизнес ориентираните „Граждани“ на Ривера и твърдолявата „Подемос“ (Ние можем), като фактически ги поставят в социологическите проучвания наравно с традиционните партии.
Партията на Ривера влезе в националната политическа надпревара едва преди пет месеца – дотогава беше ключов глас за испанско единство в клонящата към независимост Каталуния. Но за това кратко време спечели сърцето на Испания с нахалните си приказки, че политическия елит е класа-динозавър, узрял за изборен пердах. По всичко личи, че Ривера е на път до края на годината да поеме ролята на балансьор на властта (политически „кингмейкър“).
„Това е нова политическа ера в Испания“, каза Ривера в интервю за АП в Каталунския парламент в Барселона, където служи като депутат в промеждутъците между ангажиментите си в кампанията из цяла Испания.
„Последните проучвания на общественото мнение предвиждат практически равен резултат за четирите партии. Ще видим дали това е вярно или не. Но най-малкото политическата карта със сигурност ще се промени съществено“, каза той.
Първият голям тест за Ривера и „Гражданите“ ще бъде в неделя, когато испанците, разгневени заради годините на масова безработица и сякаш безкрайна върволица от случаи на държавна корупция, ще избират лидери на 13 от 17-те автономни области, които функционират до голяма степен като американските щати.
Испанците ще гласуват също и за общински съветници в хиляди градове.
Според социологическите прогнози „Гражданите“ ще спечелят 15-20 процента от гласовете, приблизително толкова са прогнозите и за Народната партия, Социалистическата партия и „Подемос“, водена от младия университетски професор с ексцентрична конска опашка Пабло Иглесиас. Предстоящият вот е основният тест за настроенията на избирателите преди националните парламентарни избори, които трябва да бъдат свикани до края на 205 година.
Ривера охотно признава, че „Гражданите“ нямаше да са кой знае колко важни на тазгодишните избори, ако почти всеки четвърти испанец не беше безработен (въпреки стабилния икономически растеж на Испания през миналата година) и ако не се ширеше отвращение от безкрайния поток от корупционни скандали.
При последния скандал миналия месец Народната партия на Рахой пострада тежко, когато властите обискираха дома и офиса на бившия шеф на МВФ и бивш министър на икономиката на Испания Родриго Рато (историческа фигура в партията) в рамките на разследване за финансови измами и пране на пари. Междувременно Социалистическата партия редовно е критикувана за предполагаемата роля на двама бивши партийни председатели в отклоняването на средства от обществени фондове, предназначени за създаване на заетост и подпомагане на закъсали компании, при управлението на южната област Андалусия.
Избирателите, родени след връщането на Испания към демокрацията през 1978 година, все повече се ориентират към алтернативи – обвинявайки социалистите, че са допуснали Испания да изпадне в дълбока икономическа криза, а Народната партия – че икономическото възстановяване не е довело до генериране на работни места.
„Гражданите“ и „Подемос“ (с техните трийсетинагодишни лидери) стремително спечелиха популярност като нови политически опции. Социологическите сондажи сочат, че „Гражданите“ главно източват електората на партията на Рахой, а „Подемос“ отнема от избирателите на социалистите.
„Време е за нови лица в испанската политика и Ривера е доказателство за това“, каза Антонио Барозу, анализатор от лодндонската консултантска фирма за анализиране на политическия риск „Ттенео Интелиджънс“.
„Имате нов играч, който поглъща гласовете на тези разочаровани избиратели и е ориентиран към бизнеса“, каза той.
Ривера е бил национален шампион по дебати в колежа и е участвал в основаването на „Гражданите“, след като получава докторска степен по конституционно право. Прекарва години в критикуване на каталунския национализъм главно пред местна публика в Барселона, докато миналата огдина „Сиудаданос“ необаквано спечели две места в Европарламента. Това я накара през декември да обяви, че ще се състезава и на национално равнище. Партията удари джакпота, като привлече Луис Гарикано, уважаван икономист и професор от Лондонската школа по икономика.
Ривера и екипът му се заеха с изграждането на организация и политическа платформа, която се застъпва за запазване на социалната система на страната, съчетано със съкращаване на дзанъците и на бюрокрацията, инвестиране в научни изследвания и разработки и привличане на висококвалифицирани чужденци, които да стартират компании в Испания. „Гражданите“ искат също така да създадат стимули за привличане обратно на високообразованите испанци, напуснали страната по време на упадъка от 2008 до 2013 година.
Партията застъпва и спорни позиции, като елиминиране на местните правителства за градове с по-малко от 5000 жители чрез сливането им с други, и спиране на експанзията на популярната високоскоростна железница – втората най-обширна след тази на Китай.
Макар че партията няма да има присъствие във всички избори в неделя, тя все пак ще издигне кандидати във всичките 13 области и в над 1000 общини.
Ривера си навлече критики в Испания с отказа си да определи дали самият той и партията му стоят вдясно или вляво от центъра. Пред АП той каза, че „Гражданите“ идеологически наподобяват британсиките либералдемократи – прогресивна проевропейска партия леко вляво от центъра.
Сравнението може да е рисковано. Либералдемократите излязоха на гребена на вълната през 2010 година начело с харизматичния Ник Клег, който стана вицепремиер в коалиция с консерваторите, но загубиха повечето си парламентарни места на изборите този месец. Ривера набляга на идеологията, ориентирана към бизнеса, но със социална съвест.
„Може да се вярва на способностите и силата на индивида, на хората, които градят бизнес. И в същото време не искам в моята страна да има хора, които не могат да получат образование, понеже нямат пари, или не могат да получат здравни грижи, или пенсия“, каза Ривера.
Освен това, допълва той, макар че, по думите му, има склонност да служи на обществото, вдъхновена от Джон Ф. Кенеди, е готов да се откаже от политическа кариера, ако експериментът „Сиудаданос“ не успее.
„Ако един ден трябва да избирам между това да съм щастлив и това, което правя сега, ще избера щастието“, заяви той.
БТА