Семействеността – основата на руската политика
Съпруг и съпруга, тъст и зет в новото правителство
В стремежа на всеки да подобри живота на роднините и близките си няма нищо неестествено. Това важи не само за материалното благосъстояние, но и за социалния статус и общественото положение. Как се осъществяват тези роднински стремежи и какво влиза в понятието „семейство“ в Русия?
Докато в западните страни това са кланове, изградени върху роднинските връзки, чиито членове влизат в политиката с тяхна подкрепа, но чрез общоприета демократична процедура, в Русия клановете са от „сенчестата“ страна на обществото и се градят на неофициални връзки.
Засега това е само версия. При всички случаи трябва да се отбележи, че в Русия понятията „семейство“ и „политически клан“ означават нещо съвсем различно от онова, което са за страните с реално развити демократични институции и процедури.
Първо, от етична гледна точка, не е ясно защо в правителството не могат да работят заедно зет и тъст, но могат да работят, например, тъстове – Игор Сечин – заместник-ръководител на президентската администрация, и Владимир Устинов – първоначално главен прокурор, а след това и министър на правосъдието.
Второ, понятието „семейство“ в руската политика означава не политически клан, в който децата вървят по стъпките на бащите и влизат в голямата политика – по демократичен път- в парламента, като губернатор, сенатор или премиер. Те не участват в общонародни избори и не са в състава на реални политически партии, както е кланът Кенеди в САЩ или двата основни клана в току-що състоялите се парламентарни избори в Гърция – Караманлис и Папандреу. В Русия не е задължително „политическият клан“ и „семейството“ да се градят на роднински връзки, но е почти задължително техните членове да не са професионални политици, минали през реални избори. Днес в Русия политически клан и „семейство“ е например комисията по външноикономически връзки при кметството на Санкт Петербург, която през 90-те години е била ръководена от президента Путин.
Като също такъв „клан“ може да се посочи кооперативът „Озьорка“, от който във федералната изпълнителна власт влязоха не по-малко хора, отколкото, например, от партията „Единна Русия“, която има конституционно мнозинство в Държавната дума.
Заради това разбиране на семействеността и клановостта представата за политическата чест на „семейството“ в Русия и на семейството без кавички в демократичните страни е съвсем различна.
Всеки представител на политически клан в западните страни е свързан с репутацията на семейството в политиката. Руският политически клан се гради на взаимните бизнес интереси. В корпоративната държава, каквато стана окончателно Русия при Путин, клановостта е единственият и фундаментален принцип за съставяне на политическия екип на държавния глава.
Президентът Буш, член на влиятелен американски политически клан, също може да назначи в правителството свои приятели или съратници на Буш-баща. Но съкурсниците на президента Буш или съседите му до неговото ранчо не изграждат гръбнака на американската администрация. И в никакъв случай на отговорен пост в правителството на САЩ няма да бъде назначен непрофесионалист, само защото е приятел или съсед на президента.
Впрочем, в руското обществено мнение няма ясно отношение към семействеността и клановостта във властта. Проучване на ВЦИОМ сочи, че само 2 процента от руснаците искат екипът на руския президент да се състави от негови роднини, приятели и познати. Повечето запитани – 47 процента – смятат, че той трябва да бъде съставен от професионалисти – учени, юристи, икономисти. Същевременно, въпреки че екипът на сегашния президент е съставен по принцип, който одобряват само два процента от населението, рейтингът на държавния глава не намалява.
Така че проблемът не е семействеността в политиката. Проблемът е, че Русия се управлява от политически кланове в сянка, обвързани с бизнес интереси, които са по-силни от кръвните роднински връзки. И точно тези политически семейства в сянка в Русия станаха основните носители на властта.
Същевременно, дори при най-бегло проучване на въпроса със семействеността по руските върхове, могат да бъдат дадени 35 примера на роднинство. Най-известните имена са на Николай Патрушев, директор Федералната служба за сигурност, и синовете му Дмитрий Патрушев, вице-президент на Внешторгбанк (75 % държавно участие) и Андрей Патрушев, съветник на председателя на съвета на директорите на „Роснефт“ (75 % държавно участие); Владимир Устинов, и.д. министър на правосъдието на РФ и синът му Дмитрий Устинов, служител в президентската администрация; Андрей Фурсенко, министър на образованието и науката и неговият брат Сергей Фурсенко, генерален директор на „Лентрансгаз“ (дъщерна компания на „Газпром“), Сергей Степашин, председател на Сметната палата, и съпругата му Тамара Степашина, член на надзорния съвет на „ВТБ Северо-Запад“ (влиза в групата Външнотърговска банка със 75 % държавни акции); Виктор Христенко, министър на промишлеността и енергетиката, и съпругата му Татяна Голикова, досега заместник-министър на финансите, която оглави министерството на здравеопазването и социалните грижи в правителството на Зубков. И т.н. и т.н.
По БТА