Турция все по-силно се позиционира на Балканите

Посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Сараево е само един от редицата показатели, че при позиционирането си на Балканите Турция разчита на Босна и Херцеговина, но и на мюсюлманската общност в страната, твърдят анализатори, цитирани от Дойче веле.

Анализаторите оценяват, че отношенията между Босна и Херцеговина и Турция са добри, но могат да бъдат и по-добри, особено в икономически план. Те посочват, че отношенията между двете страни са натоварени с нерешени вътрешни въпроси, поради което страда икономиката, особено икономиката на Босна и Херцеговина. Политическият анализатор от Сараево Джевад Кучукалич казва, че актуалните босненско-турски отношения са „много добри“, но политиците в дейтънска Босна и Херцеговина ги тълкуват различно заради евтини политически цели.

Едни искат да покажат, че тези отношения могат да бъдат опасни за определена етническа група, докато други пък преувеличават всяка турска инициатива, искайки да я представят като най-доброто решение. И докато бошнячкият член на председателството на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович почти без задръжка подкрепя турските инициативи и президента Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Република Сръбска Милорад Додик се противопоставя дори на политически незначими инициативи, като включването на Добой в Съюза на общините на турския свят, поставяйки с това под въпрос и важните турски инициативи в тази част на Босна и Херцеговина, посочва Кучукалич за Дойче веле.

Той изтъква също, че неотдавнашният панаир на турската икономика в Сараево е показал желанието на Турция да се настани в този регион като важен износител на стоки и услуги без коопериране и съвместни предприятия с партньорите в Босна и Херцеговина.

Много турски магазини, туристически и други агенции работят в Сараево и други градове на Босна и Херцеговина. Не трябва да се забравя приносът на Турция за финансирането на обновяването на стария мост в Мостар и други значими културно-исторически, религиозни и образователни обекти. Турция може би гледа на Босна като на трамплин в опита за обновление на влиянието си в този регион, т.е развитието на икономическото, културното и спортното сътрудничество с държавите, които някога са били в състава на Османската империя, но без истински претенции за обновяване на тази империя, бивша сила на три континента, казва Кучукалич.

Директорът на Центъра за международни отношения от Баня Лука Милош Шолая казва, че в Турция съществуват проучвания, които поставят Босна и Херцеговина на второ място като съюзник, след Азербайджан. Факт е, че Босна и Херцеговина е една от държавите в Югоизточна Европа, към която в Турция има много силен интерес. За Турция е важно да настоява да осъществи възможно по-голямо влияние в този регион. Това е важно и геополитически с оглед на факта, че югоизточната част на Европа представлява сухопътната връзка между Турция и Европейския съюз.

При разпространяването на своето влияние в тази част на света Турция вярва, че може да разчита и на подкрепата на мюсюлманската религиозна общност в Босна и Херцеговина, казва Шолая за Дойче веле.

Джевад Кучукалич вярва, че отношенията между Босна и Херцеговина и Турция, независимо от интригите на местните политици, не могат да застрашат евроатлантическия път на Босна и Херцеговина.

Република Турция, иначе членка на НАТО, над 53 години чака да стане членка на ЕС, тъй като европейците винаги намират някакви причини против продължаването на преговорите с Анкара.

Някои други по-малко значими геополитически и икономически по-слабо развити държави вече отдавна са членки на ЕС. Очевидно проблемът е в това, че мнозинството от населението в Турция е мюсюлманско, с повече от 70 милиона жители с ислямско вероизповедание. Затова християнски ориентираната Европа или ЕС би била по-щастлива Турция никога да не стане нейна членка. На Брюксел би било по-приятно бошнячкият политически елит в Босна и Херцеговина да не взима пример от настоящия турски президент Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието.

Държавите от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Македония и Сърбия биха могли след изпълнението на условията в пакет да бъдат приети в ЕС.

Затова актуалните отношения на Босна и Херцеговина и Турция, независимо от степента на влияние на Анкара в Сараево, няма по-значително да влияят на европейския път на Босна и Херцеговина, смята Кучукалич. Милош Шолая казва, че отношенията между Босна и Херцеговина и Турция са натоварени от миналото, което потвърждават и актуалните несъгласия в Република Сръбска около приема на Добой в Съюза на общините от турския свят. Той изтъква, че за Босна и Херцеговина е важно да има ясна политическа стратегия както към Турция, така и към ЕС.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган посети Сараево в сряда, 20 май, където разговаря с членовете на председателството на Босна и Херцеговина.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.