Ветеранът на журналистиката Сиймур Хърш разклати Белия дом с публикация за убийството на Осама
Разследването му предизвика такъв интерес, че счупи сайта на „Лондон ривю ъф букс“
Ветеранът на американската (и световна) разследваща журналистика Сиймур Хърш публикува репортаж, който компрометира Белия Дом. Публикацията му за убийството на Осама бин Ладен е била толкова неудобна, че Хърш не е успял да я публикува в Америка. Тя е излязла в „London Review of Books„, за който сайт Хърш започва да пише като постоянен автор. Убийството на терорист номер 1 беше посрещнато с облекчение по света, но Хърш разкрива, че Вашингтон не каза цялата истина.
Статията излиза на 10 май т. г., на четвъртата годишнина от операцията на американски тюлени, която помогна на Обама да спечели изборите за втори мандат. Веднага след публикуването й, огромният интерес на читателите блокира сайта на „London Review of Books“.
Разследването на Хърш показва, че към момента на убийството Осама е бил пленник на пакистанското разузнаване в атакуваната къща, а операцията става с мълчаливото съгласие и сътрудничество на пакистанското разузнаване и военни, в сътрудничество с ЦРУ. Официално Белият дом съобщава, че операцията е проведена без знанието на пакистанските власти. В публикацията Хърш разкрива и други интересни подробности за убийството.
Разследването на Хърш беше цитирано от медиите по цял свят и предизвика остра реакция в САЩ. Белият дом отхвърли категорично обвиненията му, а говорителят на Съвета за сигурност към президентството Едуард Прайс заяви, че тази мисия е била чисто американска. Всякакви други твърдения били неверни. Много американски медии отказаха да публикуват разкритията на Хърш.
В e-vestnik ще публикуваме в три части пълния текст на разследването
в превод на Анна Христова (виж тук).
Сиймур Хърш е на 78 години, автор на множество репортажи разтърсили Америка и администрацията на Белия дом през годините. Първото му голямо разследване е разкриването на клането във виетнамското село Ми Лай през 1968 г. За това и за репортажите си от Виетнам през 1970 г. Хърш получава наградата „Пулицър“.
Носител е на общо 5 награди „Джордж Полк“ – престижни американски награди за журналистика, които връчва Лонг Айлънд Юнивърсити, Ню Йорк (наградите са с името на репортера Джордж Полк от Си Би Ес, загинал 1948 г.).
Хърш е дългогодишен сътрудник на списание „Ню Йоркър“, където публикува някои от големите си разследвания, изобличаващи американското разузнаване и др. (2003), също разкритието на издевателствата със затворници в затвора „Абу Гариб“ в Ирак (2004). За тях Хърш получава и две национални награди „Нешънъл мегъзин ауард“ – за публикации в списания. Има още над 10 други награди за журналистика (виж тук).
Има няколко награди за свои книги. Автор е на общо 9 книги. Сред тях са „Тъмната страна на Камелот“ (1997) – за Джон Ф. Кенеди, „Цената на властта: Кисинджър в Белия дом на Никсън“ (1983).
В книгата си „Целта е унищожена“ (1986) Хърш разкрива, че свалянето на южнокорейския пътнически самолет от руски изтребител (полет Кал 007, септември 1983 г.) е причинено не само от некомпетентността на съветските власти и военни, но и от американска разузнавателна операция, която цели да разкрие и обърка съветската отбрана.
Автор е на книга за израелския ядрен арсенал и американската политика към Тел Авив (самият Хърш е евреин) и на други разследвания, свързани с Израел. Книгата му за синдрома от Войната в залива е за сблъсъка между американските военни ветерани и правителството (1998). Последната му книга е от 2004 г. – „Пътят от 9/11 до Абу Гариб“. Хърш е правил разследвания за събитията в Иран, Ирак, Ливан, Сирийската гражданска война и др.
Срещу Хърш има и критики. В „Уол Стрийт Джърнал“ излезе статия „Три причини да бъдем скептични към разследването на Хърш за смъртта на Осама“. Основните възражения са, че се основава на анонимни източници, че по това време отношенията на САЩ с Пакистан са били в криза и е малко вероятно да има такова сътрудничество в убийството, и за нереалистични според автора Майкъл Кугелман цитати от американски военни.
Обаче има и статии от други журналисти, които подкрепят разкритията на Хърш (Карлота Гол от „Ню Йорк Таймс“). През годините Хърш е получавал критики и за някои факти в книгата си за Кенеди, за използване на анонимни източници и др.
Но авторитетът му на един от водещите американски журналисти е безспорен.